Решение № 890 от 24.10.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. П., 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Ю.К. при участието на секретаря Л.В.А.Д. като разгледа докладваното от И.Ю.К. Гражданско дело № 20241720101837 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „***“ ЕАД срещу Н. П. З..

Ищецът твърди, че в полза на ответника срещу него е издаден изпълнителен лист на 17.12.2015 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд П. след като е постановено влязло в сила решение по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд П. за суми в размер на 3340,80 лева главница – обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законна лихва от 05.10.2016 г. до окончателното плащане и 200,00 лева обезщетение за неползван отпуск. Твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано и.д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Б., което е станало повече от пет години след влизане в сила на решение по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд П., поради което вземането е погасено по давност.

С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че вземането по издадения в рамките на .гр.д. № *** г. по описа на Районен съд П. изпълнителен лист за сумите от 3340,80 лева главница – обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законна лихва от 05.10.2016 г. до окончателното плащане и 200,00 лева обезщетение за неползван отпуск е погасено по давност и срещу ищеца не съществува право на принудително изпълнение, тъй като между влизане в сила на решението по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд П. и образуването на и.д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Б. са изтекли повече от пет години.

Претендира разноски.

Ответникът не е депозирал отговор в срок.

В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа вече изложеното.

Ответникът се представлява като оспорва предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от 1 фактическа и правна страна:

Районен съд П. е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).

Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на ответника свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.

В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).

По делото не е спорно, че в полза на Н. П. З. е издаден изпълнителен лист на 17.12.2015 г. в рамките на ч.гр.д. *** г., въз основа на решение, постановено по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд П..

При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение/решението, както и кога е било поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено по давност.

При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.

От приетите по делото доказателства се установява, че горепосоченото решение е връчено на ищеца на 12.10.2015 г., а на ответника на 13.10.2015 г., (без данни и твърдения да е обжалвано), поради което е влязло в сила на 28.10.2015 г. От тази дата е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност.

По делото като доказателство е прието и.д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Б., образувано на 08.02.2016 г. Иницииращата молба не е представена в цялост, поради което липсват данни да са възложени действия, водещи до прекъсване на погасителната давност. Такива обаче се установяват на 19.02.2016 г., когато са 2 наложени запори върху вземанията на ищеца от трети задължени лица. Други действия, водещи до прекъсване на погасителната давност в това производство не се установяват от приложените доказателства.

Издавани са сметки и са представени индиции за частични плащания, но те са с последна дата 21.09.2018 г. Тези действия не установяват прекъсване да погасителната давност.

На 01.02.2024 г. изпълнителното дело е прекратено с постановление на съдебния изпълнител.

При тези обективни данни, разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че нова давност за вземането е започнала да тече на 19.02.2016 г. Същата е пет годишна и е изтекла на 19.02.2021 г.

Това е така, защото не се установи да са искани и извършвани действия по изпълнение срещу този ищец след 19.02.2016 г. Дори да се приеме, че било налице частично плащане (прекъсване на погасителната давност – хипотеза, която този съд не възприема), поради която причина са издавани сметки по т. 26 ТТЗЧСИ, то последната е от 21.09.2018 г. и погасителната давност би била изтекла на 21.09.2023 г.

Впоследствие образуваното и.д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Б. е след като погасителната давност е била изтекла.

При извод за погасяване на вземането по давност след 19.02.2021 г. предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна е да заплати разноските в размер на 141,63 лева Съгласно приложения списък.

При този изход от спора ответникът няма право на разноски.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на Н. П. З., с ЕГН: ********** не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу „***“ ЕАД, ЕИК *** за сума в размер на 3340,80 лева главница – обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законна лихва от 05.10.2016 г. до окончателното плащане и 200,00 лева обезщетение за неползван отпуск, за които е издаден изпълнителен лист на 17.12.2015 г. в рамките на ч.гр.д. *** г., въз основа на решението, постановено по гр.д. № *** г. по описа на районен съд П. поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. П. З. да заплати на „***“ ЕАД *** сумата от 141,63 лева – разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд П..

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3