Определение № 1546 от 17.07.2020, Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ /17.07.2020 година, гр.

Варна

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -

ВАРНА, ІV състав в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:ЕВГЕНИЯ БАЕВА като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1256 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по исковата молба на „Знамената“ ЕООД и „Тодор Билд“ 2006“ ЕООД и двете от гр. Варна.

Ищците твърдят, че главният архитект на Община Варна не е изпълнил задължението си по чл. 3, ал.ал.

1 и 2 от Наредба № 3 от 31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като не е заверил влязлото в сила Разрешение за строеж № 66/05.05.2020 година и не го е връчил на възложителя. Молят съда да постанови решение, с което да осъди главния архитект на Община Варна да изпълни задължението си по чл.

3, ал.ал. 1 и 2 от Наредба № 3 от 31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като завери влязлото в сила Разрешение за строеж № 66/05.05.2020 година и го връчи на възложителя.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното :

Разпоредбата на чл. 256 от Административнопроцесуалния кодекс е приложима тогава, когато административният орган е длъжен да изпълни определено действие, което следва от задължение, произтичащо пряко от нормативен акт.

Това са случаите, в които нормативните актове задължават административните органи да извършат нещо в определен срок или веднага след настъпване на определено събитие, или след влизане на нормативния акт в сила, без да е необходимо органът да бъде сезиран с молба, заявление и т. н. Искът за защита срещу неоснователно бездействие на административен орган трябва да отговаря, освен на общите за всички граждански искове процесуални предпоставки, и на предпоставките, които въвежда Административнопроцесуалния кодекс. За да е допустима защитата по чл. 256 от Административнопроцесуалния кодекс, е необходимо действията, чието извършване се иска, да бъдат фактически. Искът се предявява срещу административния орган, по смисъла на § 1, т. 1 от

Допълнителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс, който по силата на закона е длъжен да извърши претендираното фактическо действие. Правната възможност на гражданите и организациите за защита от неоснователни бездействия на административните органи, по реда на чл. 256 от Административнопроцесуалния кодекс е създадена и се отнася само за случаите, когато те са извън производство по издаване на индивидуален или общ административен акт. Във всички останали случаи, когато административното производство завършва с издаване на такъв акт, той е предмет на съдебен контрол и при надлежно сезиране на съда се развива съдебно производство по проверка на законосъобразността му. Законодателят е обезпечил правото на защита на страната и в случаите на непроизнасяне по отправено от нея искане до администрацията, с разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Последната визира тази хипотеза като мълчалив отказ, който подлежи на самостоятелно съдебно оспорване, в сроковете по чл. 149, ал. 2 от АПК. При наличието на мълчалив отказ той е обект на съдебен контрол, а не отделните действия на органа, съставляващи етапи от процедурата по издаването му.

В конкретния случай искането на ищците е да бъде осъден главния архитект на Община Варна да изпълни задължението си по чл. 3, ал.ал.

1 и 2 от Наредба № 3 от 31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като завери влязлото в сила Разрешение за строеж № 66/05.05.2020 година и го връчи на възложителя.

За да завери разрешението за строеж главният архитект трябва да съобрази дали разрешението за строеж е влязло в сила. Ето защо по своята същност действието по заверяване на документ, каквото е разрешението за строеж, е правно действие, а не фактическо. Същото следва да се квалифицира като административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ от Допълнителното разпоредба на Закона за администрацията, тъй като ищците целят главният архитект да удостовери един факт с правно значение, а именно че разрешението за строеж е влязло в сила.

Ето защо ищците могат да защитят правото си като оспорят мълчаливия отказ на главния архитект да завери влязлото в сила разрешение за строеж.

Връчването на завереното разрешение за строеж е фактическо действие, но доколкото същото е последица от извършването на административната услуга, искът е недопустим, като преждевременно предявен.

Предвид горното образуваното съдебно производство е лишено от предмет, поради което подлежи на прекратяване на основание чл. 159, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

Предвид горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 1256/2020 година по описа на Административен съд – Варна, ІV състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седмодневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ: