Определение № 357 от 12.05.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 357 гр. Монтана, 12.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500217 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК във вр. чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „хххххЕАД с ЕИК 203670940, подадена чрез юрисконсулт Иван Недков против Разпореждане № 1066 от 04.03.2025г. по ч. гр. д. № 539/2025 г. по описа на РС – Монтана в частта , с която е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. В. Ц. за сумата 43.78 лева договорна лихва.

В частната жалба се твърди неправилност на разпореждането с искане за отмяната му и уважаване искането за издаване заповед за изпълнение за процесното вземане. Подробно са изложени съображения за значението на договорната лихва като възнаграждение част от основния предмет на договора за заем, по отношение на който съдът не дължи проверка за неравноправност съгласно чл. 145,ал.2 ГПК. Твърди се, че процесният договор отговаря на всички императивни изисквания предвидени в закона, като годишният лихвен процент е уговорен при спазването на принципа за свобода на договаряне и не противоречи на добрите нрави, съответства на принципа за добросъвестност и еквивалентност между предоставения кредит (главница) и неговата цена и е в съответствие със законовите ограничения и изисквания.

Въззивният съд, като провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в частната жалба, приема следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Производството по делото пред РС – Монтана се е развило по заявление на „Ахххххх“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу К. В. Ц. от село Г обл. М за следните суми: 423.38 лева главница , 43.78 лева договорна лихва за посочен период, 243.60 лева суми за допълнителни услуги , 49.75 лева лихва за забава. По заявлението съдът е издал заповед за изпълнение за вземането за главница, като е отхвърлил искането за издаване заповед за изпълнение за останалите претендирани вземания.

Разпореждането за отхвърляне заявлението е мотивирано с неравноправност на клаузата за договорна лихва, надхвърляща трикратния размер на законната лихва, както и противоречие с разпоредбата на чл. 10а ЗПК относно вземанията за допълнителни услуги.

Предмет на обжалване е разпореждането в частта относно вземането за договорна лихва.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед 1 индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави. С измененията в ГПК, обнародвани в ДВ бр. 100/2019 г., в сила от 24 декември 2019 г., за заповедния съд е въведено задължение служебно да следи за неравноправни клаузи в договора, за неизпълнение на който се иска издаване на заповед за изпълнение – чл. 411, ал.

2, т. 3 от ГПК.

Неравноправните клаузи в потребителските договори са дефинирани в чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите / ЗЗП/ , съгласно който неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като неравноправна съгласно чл.

143,т.19 ЗЗП се приема клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Именно с оглед възможността на потребителят да прецени тези последици в ЗПК е предвидено като част от задължителното съдържание на договора посочване на годишния процент на разходите /ГПР/и общата дължима сума, изчислени към датата на сключване на договора , като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложението към закона начин. Неравноправните клаузи се намират в пряко противоречие с императивните норми, предвидени в ЗПК, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна, поради което и при преценката по чл.411,ал.2,т.3 ГПК съдът следва да съобрази дали сключеният договор за потребителски кредит не противоречи на императивни норми на ЗПК.

Претендираното вземане произтича от договор за заем сключен на 19.01.2024г. със заемодател М К АД, небанкова финансова институция, и физическото лице К. В. Ц., по силата на който е предоставен заем в размер на 500 лева при договорен лихвен процент 40.47 % и срок за погасяване 25.07.2024г. на равни погасителни месечни вноски . ГПР е посочен на 48.90 % и общо дължима сума по договора 560.64 лева без яснота какви компоненти са взети предвид като разходи по кредита за определяне посочения ГПР с оглед изискванията на чл. 19,ал.1 ЗПК. На същата дата страните са сключили и договор за допълнителни услуги , представляващи пакет „Комфорт“ , за които е договорено плащане на сумата 292.32 лева на равни месечни вноски за срока на договора за заем и се предоставят като допълнение към подписан договор за заем, съответно са свързани с него. От приложения договор за заем се установява посочен ГПР 48.90 % , без в същия да са включени разходите за закупени допълнителни услуги –пакет К , за които потребителят дължи заплащане на сума в общ размер 292.32 лева, дължима при сключване на договора заем на равни погастителни вноски за срока на договора за заем. Несъмнено тези суми представляват разходи по кредита, поради което и с оглед чл. 19,ал. 1 ЗПК се включват в годишния процент на разходите по кредита съгласно формулата за изчисляването му, приложена към закона и следва да са посочени в договора за заем, включително общата дължима във връзка със същия сума. При предоставен реално за ползване кредит 500 лева от потребителя се иска заплащане на обща сума в размер от 852.96 лева, което създава вероятност да са нарушени изискванията на чл. 19,ал.4 ЗПК за максимален праг на ГПР петкратния размер на законната лихва. Непосочване в договора действителния годишен процент на разходите по кредита е ограничило възможността на потребителя да прецени икономическите последици от сключения договор за потребителски кредит / чл. 143,ал.2,т.19 ЗЗП/ , а допуснатото нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК обосновава нищожност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК. ЗПК предвижда специална защита на потребителите при сключване на договорите за потребителски кредит , като целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит, поради което и същият е приложим закон при преценката от страна на съда по чл. 411,ал.2,т.3 ГПК. Неяснотата относно включените в ГПР компоненти съставлява и нарушение на основното изискване по чл.

145,ал.2 ЗЗП клаузите, определящи основния предмет на договора да са ясни и разбираеми.

Предвид гореизложеното съдът приема , че е налице вероятност договорът за заем да е нищожен като сключен в нарушение изискванията на ЗПК и наличие на неравноправни клаузи, поради което съгласно чл. 411,ал. 2,т. 3 от ГПК правилно с обжалваното разпореждане е отказано издаване заповед за изпълнение за процесното вземане.

Водим от изложените съображения, Окръжен съд-Монтана

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1066/04.03.2025г. на Районен съд – Монтана, постановено по ч. гр. дело № 539 по описа му за 2025 година в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940 за издаване на заповед за изпълнение срещу К. В. Ц. за сумата 43.78 лева , представляваща договорна лихва, КАТО ПРАВИЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3