Определение № 1682 от 24.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1682 гр. Пловдив, 24.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Р.а Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501340 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на адв.Р. Р. като пълномощник на А. Г. Д.,ЕГН-********** против определение № 4064/02.04.24г.,постановено по гр.д.№ 14019/2023г.по описа на Районен съд- Пловдив,14-ти гр.с., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение,иска се отмяната му и изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските,като се осъди всеки един от ответниците да заплатипо още 200лв.за адвокатско възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.

Ответниците по жалбата - „Изи Асет мениджмънт“АД,ЕИК-131576434 и „Файненшъл България“ЕООД,ЕИК-202513690,и двете дружества със седалище гр.София,в депозирани писмени отговори изразяват становище за неоснователност на жалбата и искат оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд,след проверка на законосъобразността на обжалвания съдебен акт,представените доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове на А. Г.

Д.,представляван от адв.Р. Р.,против „Изи Асет мениджмънт“АД и

1

„Файненшъл България“ЕООД с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК при цена на двата иска общо в размер на 448лв.Към исковата молба са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие,сключен между ищеца и адв.Р.Р.,в който е уговорено безплатно оказване на правна помощ при условията на чл.38,ал.1 от ЗА.

Преди единственото проведено по делото съдебно заседание е представен списък на разноските от представляващия ищеца адв.Р.,който не се е явил на заседанието,като със списъка се претендира адв.възнаграждение в размер на 800лв.на осн.38,ал.2 от ЗАдв,по 400лв.за всеки предявен иск.

С решението, чието изменение в частта за разноските се иска,предявеният от ищеца иск е бил уважен,но съдът не е присъдил претендираните по списъка по чл.80 от ГПК разноски в частта на адвокатското възнаграждение с изложени мотиви,че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност,по този вид искове вече е формирана постоянна и непротиворечива практика на съдилищата,приети са само две писмени доказателства и е проведено едно съдебно заседание,на което представители на страните не са се явили и е извършен само доклад по делото.Като е взел това предвид,НМРАВ,вида и цената да предявените искове,извършените от представителя действия и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.24г.съдът е определил разноски за адв.възнаграждение в размер на 400лв.,присъдени поравно от всеки от ответниците.

Решението е атакувано в частта за разноските с молба по чл.248 от ГПК от ищеца,който е поискал всеки от ответниците да бъде осъден да му заплати по 400лв.,както е претендирал,или общо 800лв.в предвидения със НМРАВ минимален размер,тъй като се касае за два иска с различен предмет (различни договори) и различни страни.

С обжалваното определение ПдРС е оставил молбата без уважение,като освен доводите,изложени в решението,добавя още,че посочената сума от 400лв. е определена като са взети предвид разпоредбите на НМРАВ,които могат да послужат като ориентир и е равен на предвидениня в наредбата минимум при този интерес.Посочил е с оглед цитираното решение на СЕС,че по всяко дело при направено възражение следва да се извършва конкретна преценка на правната и фактическа сложност при присъждане на възнаграждението,а в конкретния случай съдът е констатирал още,че в голямата си част осъществената от процесуалния представител защита не е за всеки иск,а е извършена с едно действие-подаването на исковата молба.Не са били осъществени при разглеждане на делото специфични действия за защитата по някой от исковете.

Настоящата инстанция напълно споделя тези изводи на първоинстанционния съд,намира ги за подробни,обосновани и правилни и препраща към тях.

Възражението в частната жалба,че е нарушено диспозитивното начало в 2 гражданския процес,е неоснователно.В случая се претендира адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗА,при която хипотеза размерът на същото се определя от съда,който не е обвързан от искането на адвоката за конкретен размер на възнаграждението.Отделно от това така присъдения размер на адв.възнаграждението използва като база именно НМРАВ.

С оглед на изложеното по-горе обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4064/02.04.24г.,постановено по гр.д.

№ 14019/2023г.по описа на Районен съд- Пловдив,14-ти гр.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3