Решение № 487 от 19.12.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Даниела Атанасова

Даниел Луков при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов като разгледа докладваното от Даниела Атанасова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200044 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано по жалба на адв. Б., защитник на подс. К. П. К., срещу въззивно решение № 185 от 14.12.2022г. на Апелативен съд – Пловдив по внохд № 366/22г. В жалбата са релевирани оплаквания по всички касационни основания на чл.348, ал.1 от НПК. Исканията, които се правят са за оправдаване на подсъдимия и алтернативно – за намаляване на наложеното наказание.

В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбата се поддържа лично от подсъдимия и защитника му, като на преден план в пледоарията на защитата се извеждат съображения за съществени процесуални нарушения, допуснати при проверката и оценката на доказателствените източници, както и че подсъдимият се е защитавал по едно обвинение за нарушение на правилата на ЗДвП, което изпълва бланкетната норма на чл.343 от НК, а в същото време впоследствие бил осъден за друго.

Адвокат К., повереник на частния обвинител Г. А. А. (последният е редовно призован, но не се явява), изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на постановеното от АС – Пловдив решение. Отправя молба за възлагане на направените по делото разноски в хипотезата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА) за касационната инстанция.

1

Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище за оставяне на подадената жалба без уважение поради липса на сочените в нея касационни основания. Твърди че не са налице процесуални нарушения при изменение на обвинението, както и във връзка с преразпита на поемните лица, законът е приложен правилно, тъй като несъобразената скорост спрямо конкретната пътна обстановка е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на пътно-транспортното произшествие. Наложеното наказание според прокурора е справедливо определено, като е отчетена продължителността на наказателното производство и е приложен чл.55 от НК.

Подсъдимият К. К. заявява невиновност и иска да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

С присъда № 260001 от 16.05.2022г., постановена по нохд № 496/18г., Окръжен съд – Стара Загора е признал подсъдимия К. П. К. за виновен в това, че на 29.11.2015г., на път /път/ /населено място/ - /населено място/ , в зоната на кръстовището при км. /км/ с път /път/ за /населено място/, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка /марка/, модел /модел/, с рег. № /рег. №/, нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. Ж. А., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1 и чл.54, ал.1 от НК му е наложил наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г от НК съдът е лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените по делото разноски.

С въззивно решение № 185 от 14.12.2022г., постановено по внохд № 366/22г., на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК Апелативен съд – Пловдив е изменил горепосочената присъда в наказателно-осъдителната част, като е намалил размера на наложените наказания - на една година лишаване от свобода, с приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК и на една година лишаване от правоуправление на основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК.

Апелативният съд е потвърдил присъдата в останалата част. Осъдил е подсъдимият, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на повереника на частния обвинител сумата от 1600 лв. разноски за оказаната правна защита и съдействие по делото пред въззивната инстанция.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

В жалбата се акцентира на оплакването за допуснато нарушение на „материалният закон, което довело до съществени нарушения и на процесуалният закон“, тъй като в хода на цялото производство подс. К. се бил 2 защитавал за допуснато нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, запълващо бланкетната норма на чл.343, ал.1, б.„в“ от НК, и едва в последното по делото заседание съдът, вместо да прекрати производството и да върне делото в стадия по разследване, допуснал да бъде изменено обвинението за допуснато нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и подсъдимият бил осъден именно за това нарушение.

Заявеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е свързано с доводи за съмнения за безпристрастност, тъй като постановените от съда определения обслужвали обвинението, докато исканията на подсъдимия и неговата защита били отхвърлени, както и с нежелание на съдебния състав да си направи отвод (и при двете съображения не е конкретизирано коя инстанция се има предвид). Сочи се и опороченост на протокола за оглед на местопроизшествие. В пледоарията пред касационната инстанция касаторът оспорва и констатациите на съдилищата относно мястото на удара и възможността на подсъдимия да възприеме пострадалия А. А. към момента, когато той е станал опасност за движението.

Всъщност, преимуществена част от аргументите за нарушения на процесуалните правила и превратност в аналитичната дейност на съда са излагани и пред контролирания съд и са получили своя адекватен и изчерпателен отговор. В определение № 351/20.09.2022г. по чл.327 от НПК въззивният съд изрично е посочил, че не е необходим разпит на подсъдимия и повторен разпит на свидетели и вещи лица, а и такова искане във въззивната жалба не се прави. В съдебно заседание пред въззивния съд адв. Б., е заявил, че няма доказателствени искания, както такива не е имало и от останалите страни. В правомощията на решаващите инстанции, в случая – на въззивния съд, е преценката за обема и вида на доказателствата, които следва да бъдат събрани, както и кои доказателствени средства и способи за доказване да се използват. Независимо от това тази преценка не е субективна, а следва да е обусловена от обстоятелствата, включващи се в предмета на доказване, доказателствата да допринасят за тяхното изясняване и да са установени по реда, предвиден в НПК. От компетентността на решаващите инстанции е и преценката за необходимостта от проверка на вече събрани доказателства. В случая въз основа на събрания относим и достатъчен доказателствен материал, обстоятелствата от предмета на доказване са изяснени обективно, всестранно и пълно. Механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие (ПТП) е безспорно установен. В този смисъл, неоснователни се явяват възраженията на защитника относно поведението на пострадалия преди и към момента на неговото настъпване. Въз основа на цялостната доказателствена съвкупност и при използване на съответните научни методи вещите лица от състава на повторната автотехническа и съдебномедицинска експертиза и допълнението към нея, назначени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, са приели, че скоростта на движение на пострадалия пешеходец към момента на удара е най-много 4,5 км/ч, което отговаря на движение при „бърз ход“. В устните си разяснения, дадени от експертите при 3 разпита им пред първата инстанция, същите са пояснили методиките за изчисляване на скоростта, като скоростта на движение на пешеходеца (а и на лекия автомобил) е изчислена само съгласно физичните закони и кореспондира на механизма на ПТП. Посочената скорост е приета като равномерна скорост и за движението на пострадалия преди удара, каквато е практиката, когато по делото няма данни за движението му до момента на удара. Вещото лице Карапетков е пояснило, че е изключено в момента на удара пешеходецът да е бягал. Още повече, че същият е бил в състояние на алкохолно опиване (1,71‰ алкохол в кръвта ), също съобразено при дадените възможни варианти на пострадалия по платното за движение до достигане на мястото на удара, наред с неговата възраст, пол и физическо състояние.

Приетото от фактическа страна, че появата на пешеходеца А. пред лекия автомобил не е внезапна, е въз основа на оценка на доказателствената съвкупност, извършена при спазване правилата по чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК.

Независимо от поведението на пострадалия, подс. К. е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез намаляване на скоростта на движение или спиране на управлявания от него лек автомобил и именно това допуснато от подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал. 2 от ЗДвП ) е предпоставило пътнотранспортния инцидент, при който е настъпил леталния за пострадалия А. А. изход – неговата смърт.

Настоящият състав изцяло споделя доводите на решаващия съд и относно мястото на удара, поради което не се налага тяхното преповтаряне.

По отношение на останалите възражения в жалбата за допуснати „множество съществени процесуални нарушения, като всяко от тях е достатъчно за отмяна на въззивното решение“(не се сочат конкретни нарушения), както и досежно препращането, направено от защитника в пледоарията към релевирани пред предходните две инстанции доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, ВКС не може да вземе отношение, тъй като служебното начало не му е присъщо и с оглед разпоредбата на чл.347 от НПК е ограничен само в рамките на релевираните основания с иницииращия касационното производство процесуален документ.

На следващо място, неоснователно е оплакването на защитата и за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение с направеното изменение на обвинението в последното по делото заседание на ОС-Стара Загора, обстоен отговор на което също е даден от въззивната инстанция.

Съдебната практика и доктрината са последователни в разбирането си, че бланкетният състав на престъплението по чл.343 от НК следва да бъде запълнен с норми, визиращи конкретни правила за движение по пътищата, които не са били спазени от дееца, но и които се намират в пряка причинноследствена връзка с настъпилия резултат. В хода на съдебното следствие, в 4 последното по делото съдебно заседание по нохд №496/18г., проведено на 26.05.2022г., прокурорът е направил искане за повдигане на ново обвинение при съществено изменение обстоятелствената част на обвинението, което е довело и до промяна на изводите по правото, но само относно разпоредбата от ЗДвП, която е била нарушена. Тази негова процесуална дейност е била обоснована от изводите на посочените по-горе и назначени от първата инстанция повторна комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза, както и на допълнителна такава, и въз основа на които прокурорът е преценил, че подс. К. следва да носи отговорност за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а не на чл.21, ал.2 от същия, тъй като причина за настъпилото ПТП е неизпълнение на задължението му да намали скоростта на движение и в случай на необходимост да спре, когато е възникнала опасност за движението. Първоинстанционният съд с протоколно определение е допуснал изменение на обвинението, като е изложил съответните мотиви за това.

Законодателят в чл.287, ал.1 от НПК е посочил при кои точно обстоятелства прокурорът може да направи изменение на обвинението, сред които е и установяването в хода на съдебното следствие основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, какъвто безспорно е и процесният случай. По настоящото дело това е сторено преди приключване на съдебното следствие, с което са спазени правилата на чл. 287 от НПК.

Осъждането на подс. К. не е засегнало правото му на защита, тъй като, както е посочил и апелативният съд на страните е дадена възможност по чл.287, ал.3 от процесуалния закон да поискат отлагане на делото за подготовка по новото обвинение, но подсъдимият и защитникът му са отказали. Посоченото в пледоарията от защитника решение № 50164/12.12.2022г. по н.д. № 652/22г. по описа на I н.о. на ВКС не е относимо по настоящото дело.