Решение № 155 от 17.02.2023, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Русе, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20224520101556 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.

Ищецът П. Н. С. твърди, че по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 128, том І, рег.№ 3193, дело № 104/2009 г. по описа на нотариус Георги Г. , закупил от ответника следния недвижим имот: 1/2 идеална част от дворно място, цялото с площ 310 кв.м., находящо се в гр. Р, по ул."С.К." 21, представляващо парцел № ХІІІ-1818, в кв.512, ЗАЕДНО с целия ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище по правилата на етажната собственост с площ 41,50 кв.м., състоящ се от две стаи, коридор и изградена тераса, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата. Продажната цена била заплатена изцяло от него. Към момента на изповядване на сделката с М. А. сключили в устна форма договор за заем за послужване, като постигнали уговорката същият да остане в имота и да го ползва за три години, начиная от датата на прехвърляне на собствеността - 24.02.2009 г. По силата на договора ищецът безвъзмездно му предоставил имота за уговорения срок. След изтичането му обаче, считано от 24.02.2012 г. ответникът продължи л да държи вещта. Под устна форма многократно ищецът го канил да му я предаде, но същият отлагал това под различни претексти. П.

С . предявил облигационен иск с правно основание чл. 249 33Д срещу ответника, предмет на гр.д.№ 1514/2021 г. по описа на РС-Русе, който бил отхвърлен поради 1 погасяване на вземането по давност.

Ответникът и към настоящия момент, въпреки изтеклия срок на договора, продължавал да упражнява неоснователно фактическа власт върху процесния имот, отказвайки да предаде владението на ищеца. Същият бил наясно с намерението му да си върне вещта от многократните покани, отправяни до него в устна форма, които се оказали безрезултатни. С инициираното от ищеца гражданско производство за връщане на вещта по съдебен ред по несъмнен начин установил за пореден път претенциите си върху имота, о т който момент ответникът дължал на П. С. и обезщетение за лишаване от правото му да ползва собствения си недвижим имот, доколкото в имуществената м у сфера възникнало обедняване под формата на нереализирА. възможност да получи/извлече граждански плодове от притежаваното от него имущество. По този начин неоснователно ползващият процесния имот ответник фактически се е обогатил, спестявайки си онези разходи, които при други условия би сторил с оглед възможността да ползва по предназначение недвижимия имот.

Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено спрямо М.И.А., че П.Н.С.е собственик на описания по-горе недвижим имот, като ответникът бъде осъден да предаде на ищеца владението върху имота. Предявява и осъдителен иск за заплащане на сумата 3600 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствения му имот за периода месец март 2021 г. - месец март 2022 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба , както и присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на претенциите. Твърди, че ищецът никога не е придобивал собствеността върху имота. Макар на 23.02.2009 г. М. А. да е подписал нотариалния акт за неговата продажба, твърди, че никога не е имал намерението да прехвърля собствеността върху имота на ищеца, нито воля да се разпореди със собствеността си.

Ответникът влязъл в облигационни отношения с ищеца по повод възникващи парични задължения, по които П. С. убедил М. А. да му прехвърли собствеността като обезпечение и гаранция, че ще си получи обратно парите. Ако ответникът не се издължи, ищецът можел да се разпореди с имота, за да си върне парите или да придобие имота. Затова и противно на записаното в нотариалния акт, М. А. не е получавал посочената цена. Доказателство за възникналите облигационни отношения между страните и паричните претенции на ищеца били водените между тях граждански и изпълнителни дела за събиране вземанията на ищеца - гр.д.№ 5503/2017 г. и ч.гр.д.№ 797/2017 г., двете по описа на РС-Русе. Действителните намерения на страните при подписването на нотариалния акт, оформен като продажба, били да учредят забранено от закона обезпечение за кредитора, известни на всичките им познати. Близките на ответника и запознатите с търговските му начинания от периода били наясно, че 2 всъщност той е "заложил" и двата етажа от къщата си. М. А. бил убеден от ищеца, че ако си плати заема, къщата ще му бъде "върната" с нов документ. За това помогнал и В. В., с когото ответникът се заел с търговското начинание да стопанисва заведение.

Всичко се извършвало чрез фирмата на В.. Именно този човек запознал страните по делото и уредил заема. Той самият усвоявал всички пари, дадени от ищеца, чрез своята фирма. След това ресторантът фалирал. Резултатът бил, че парите били усвоени от В., П. С. имал документ за собственост и ипотека, а М. А. имал само задължения. Според последния, С. и В. действали в синхрон - единият да вземе имота му, а другият да получи пари, които пак ответникът да връща. Едва след като стават двете сделки, ответникът разбира, че ищецът се занимава с лихварство и дава заеми срещу прехвърлянето на имоти. П. С. проявил интерес към "собствеността си" едва през 2016 г. - 2017 г. По това време решил да предприеме действия за събиране на заема си.

Посетил адвоката си - Т. Т. и след съветване с него, пода л данъчна декларация за имота и платил данъците за него. Това сочело, че именно през 2016-2017 г. ищецът е решил да стане собственик на цялата къща, вкл. тогава е решил да се възползва от формалния титул за собственост, с който разполагал още от 2009 г. До тогава вероятно ищецът опитвал да си събере дадения заем. След сделката от 2009 г. той нито декларирал "придобития" имот, нито заплащал данъци. Това сторил едва през април 2016 г. Този момент съвпадал с предявяването на вземането си пред съда, както и с посещението и наемането на адв. Т., който вероятно го е посъветвал да декларира имота и да започне да заплаща данъците за него. Макар и косвено, това било доказателство, че самият ищец също е възприемал имота н а ответника като залог, а действията по декларирането му, а сега и по искането да получи владението, представлявали именно този забранен от закона способ за удовлетворяване на кредитора с имота на длъжника, уговорен предварително.

Твърденията на ищеца били лишени и от житейска логика. Ако собственикът на къща с два етажа не използва единия от тях, би го продал. В настоящия случай, поне по документи, ищецът твърдял да се е случило точно обратното. Ответникът живеел именно на втория етаж от къщата си, а първият етаж не се използвал (освен като склад). За М. А. продажбата и ипотекирането били еднакви сделки. В единия случай му дали да подпише ипотека, в другия - продажба, но за него било безразлично, т.к. действителното му намерение било да заложи къщата си като обезпечение на заемите си към ищеца.

Налице била сделка, която да служи за обезпечение на кредитора и по която страните не желят последиците на прехвърлителната сделка, а искат заобикаляне на забрА.та за предварително уговаряне на начин на удовлетворяване на кредитора.

Поради заобикаляне на забрА.та по чл.152 ЗЗД, тази сделка била нищожна. От това следвало, че ищецът никога не е ставал собственик на процесния имот.

3

Ако хипотетично се приеме, че продажбата, материализирА. в нот. акт на ищеца, не е нищожна сделка, то въпреки нея ответникът стА.л собственик на спорния имот на оригинерно основание. От 2009 г. и домомента упражнява л владение върху имота и то със собственическо субективно отношение. Той никога не бил преставал да приема имота като свой собствен, независимо от подписването на нотариалния акт, защото смятал, че залага втория етаж от къщата срещу получавания заем. Отношението на собственик демонстрирал пред всички и никога не е преставал да владее имота. Това владение той упражнявал още преди сключването на нотариалния акт, продължавал след това и до момента непрекъснато и несмущавано през цялото време.

По отношение на иска за заплащане на обезщетение счита, че той би бил основателен, ако ищецът е собственик на вещта, н о при горните обстоятелства нямал правно основание, на което да търси каквото и да е обезщетение от ответника.

Моли претенциите срещу него да бъдат отхвърлени като неоснователни и му се присъдят направените по делото разноски.

След съобразяване на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 23.02.2009 г., с нот.акт № 128, нот.дело № 104/23.02.2009 г. по описа на нотариус Георги Г. , М. И. А. продава на П. Н. С. ½ ид.част от дворно място, цялото с площ 310 кв.м., находящо се в гр.Р, ул."С.К." 21, заедно с целия втори етаж от двуетажна жилищна сграда с площ 41.50 кв.м., състоящ се от две стаи, коридор и тераса, със съответните ид.части от общите части на сградата, за сумата 15 090.20 лв., колкото е и данъчната оценка на имота.

От приложените към настоящото производство ч.гр.д.№ 797/2017 г. и № 5503/2017 г., двете по описа на РС-Русе, се установява следното:

На 23.03.2009 г. страните са подписали нот.акт за договорна ипотека, с който П.

С. дава в заем на М. А. сумата 25 800 лв., която заемополучателят се задължава да върне до 01.04.2010 г., като при нейното неплащане дължи 20 % лихва за всеки просрочен месец. За обезпечение вземането на заемодателя за главница, лихви и разноски заемополучателят му учредява ипотека върху остА.лата ½ ид.част от имота си, заедно с бечовия /полуприземен/ етаж от къщата.

На 12.05.2016 г. страните подписват и спогодба, с която признават, че към 11.05.2016 г. М. А. дължи на П. С. сумата 448 920 лв. по договора за заем от 23.03.2009 г., но се споразумяват, че се дължи само сумата 50 000 лв., а разликата до 448 920 лв.

П. С. няма да я търси.

В полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 485/13.02.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК за сумата 25 800 лв., ведно със законната лихва от 09.02.2017 г.

4

По ч.гр.д.№ 3749/2017 г. П. С. се е снабдил със Заповед № 2353/14.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК срещу М. А. за сумата 24 200 лв. – договорна лихва, частично от сумата 417.960 лв. за периода 02.04.2010 г. – 09.02.2017 г., като вземането произтича от същия договор за паричен заем от 23.03.2009 г., обективиран в нот.акт за договорна ипотека № 30/23.03.2009 г. по описа на нотариус Георги Г..

С влязло в сила решение по гр.д.№ 5503/2017 г. по описа на РС-Русе установителният иск на П. С. против М. А. за дължимост на сумата 24 200 лв., частично от 417 960 лв., предмет на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по гр.д.№ 3749/2017 г. по описа на РС-Русе, е отхвърлен.

Разпитаният по делото свидетел В. В. излага твърдения, че познава ответника като клиент на заведението „Паяка“, което държал в града. Един ден М. му предложил да направят общо заведение, за да не пътува повече като шофьор. Ако се наложело, щял да продаде един етаж от къщата си, защото нямали пари да започнат и ако може свидетелят да намери някой, на когото да продаде имота, но да не му трябва сега, а да го остави да живее в него известно време. Свид.В. се сетил за ищеца и му се обадил.

Срещнал двамата и вече те се уговаряли. Ставало въпрос за 30 000 лв. Свидетелят присъствал и при даването на парите от П. на М. в колата, преди да се качат при нотариуса. След това ответникът остА.л да живее в къщата на първия етаж. П. и след това му давал пари, тъй като М. пострадал от катастрофа, бил със счупен крак и дълго време стоял в къщи. Докато били в добри отношения година-две след това, свидетелят и П. ходили на гости на М.. Ищецът не бързал с освобождаването на втория етаж, тъй като го купил за дъщеря си. След като започнали да правят заведение и не стигнали парите, ответникът си заложил първия етаж, за да го довършат. На първия етаж имало обзаведена кухня и М. си живеел там, а на втория етаж имало две спални.