Определение № 21388 от 08.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21388 гр. София, 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №

20261100103138 по описа за 2026 година

С определение №4041/29.01.2026 г., по гр.д. №31670/2025 г., на СРС, 62 състав, производството е прекратено и изпратено по родова подсъдност на Софийски градски съд, където е образувано настоящото дело.

Настоящият председател на състава приема, че след извършените от ищците уточнения родово компетентен да разгледа спора е Софийски районен съд. Съображенията за това са следните:

Първоначално производството е образувано пред СРС по искова молба, подадена от К. Ч. К. и Ф. Ч. К. срещу А. К. С..

Ищците твърдят, че са наследници по закон на И.Д.М., починал на 14.03.2017 г., като освен тях наследници по закон са и С.А.С. и А.В.Г..

С молба от 22.04.2026 г. ищците са уточнили, че оспорват завещание от 26.04.2017 г. на нотариус рег. № 39 на НК, И.Д.М. като нищожно на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН, тъй като датата не е изписана от завещателя, както и на основание чл. 42, б. „в“ от ЗН, тъй като било правно изключено ответникът да наследи цялото имущество, доколкото това наследяване било поставено под условие, а същевременно имуществото ще премине със смъртта на наследодателя в полза на законните му наследници.

Видно от съдържанието на завещанието И.Д.М. е извършил завещателно разпореждане, с което е завещал в полза на А.Д.К. правото на ползване на апартамент № 13, находящ се в гр. София, район ****, както и всички финансови средства, намиращи се в банковата сфера на негово име.

Посочено е също, че след смъртта на А.К. всичко да бъде наследено от А. К. С..

Съгласно ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, исковете с правна квалификация чл. 42 ЗН са оценяеми. Когато предмет на завещанието е определен недвижим имот на завещателя, цената на иска с правна квалификация чл. 42 ЗН е равна на данъчната оценка на този имот към момента на завеждане на делото, а ако такава няма - на пазарната цена на вещното право /чл. 69, ал.1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК/.

Според приложената на л. 12 данъчна оценка от 13.03.2025 г. процесният апартамент е с данъчна оценка 49 328 лв., а според приложената към отговора на исковата молба данъчна оценка от 04.03.2025 г. (приложена на задната корица на делото на СРС) тя е в размер на 50 276,60 лв.

Съдът следва да зачете съдържанието на по-новата данъчна оценка, в размер на 49 328 лв.

След уточняване на наследствената им квота от по 1/8 ид.ч. и дадени от СГС указания с разпореждане от 29.07.2026 г. относно правния интерес да се обяви за нищожно в цялост процесното завещание, ищците са заявили с молби от 03.09.2026 г. и 04.09.2026 г., че претендират нищожност на разпоредителната сделка само до размера на наследствения им дял от по 1/8 ид.ч.

От молба от 13.07.2026 г., подадена от Ф. К., и приложено към нея удостоверение от „Първа инвестиционна банка“ АД е видно, че към датата на смъртта на И.Д.М. банковата му сметка е била с отрицателно салдо от „-29,79 лв.“. Обстоятелството, че това е била единствената банкова сметка към датата на смъртта на наследодателя се установява от приложеното към молба от 01.06.2026 г.

1 от Ф. К. удостоверение от БНБ за регистрирани банкови сметки (л. 35 от делото на СГС). Следва да се отбележи, че с оглед дадени от съда указания ищците са заявили, че не ми е известно друго имущество, освен процесния апартамент и суми по банкови сметки, което към момента на откриване на наследството да е било притежавано от И.Д.М..

С оглед гореизложеното и дадените в тълкувателното решение пояснение относно начина, по което се формира цената на иска за нищожност на завещание, в случая сборът от стойността на имуществото, предмет на завещанието, се равнява само на стойността на данъчната оценка на апартамента, тъй като салдото по банковата сметка е с отрицателна величини и следва да се приравни на нула. От друга страна, поради извършеното уточнение от страна на ищците, че претендират завещанието да се обяви за нищожно до размера на наследствената им квота, като не обосновават правен интерес за по-голям обем, то следва да се приеме, че цената на иска на всеки от тях се равнява на 1/8 от данъчната оценка, т.е. на сумата от 6166 лв., колкото са посочили ищците в молби от 13.07.2026 г. и 14.07.2026 г.

Следователно, цената на предявения от всеки от ищците иск за нищожност е под 25 000 лв. или равностойността им от 12 782,30 евро (включително и при сборуването на иска, предявен от всеки ищец), поради което родово компетентен да разгледа спора е Софийски районен съд.

Становището в обратен смисъл, изразено в определение №4041/29.01.2026 г., по гр.д. №31670/2025 г., на СРС, 62 състав, относно подсъдността на спора не се споделя от настоящия председател на състава.

Налице е спор за подсъдност между СРС и СГС, който следва да бъде разрешен от общия им по-горен по степен съд, поради което на основание чл. 122 ГПК Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №3138/2026 г., по описа на СГС, I-28 състав.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Софийски апелативен съд между Софийски районен съд и Софийски градски съд за определяне на родово компетентния съд да разгледа исковете по чл. 42 ЗН, предявени от ищците К. Ч. К. и Ф. Ч. К. срещу А. К. С. с искова молба с вх.

№193491/03.06.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Делото да се изпрати на Софийски апелативен съд по компетентност.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2