Решение № 1547 от 15.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1547 гр. София, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100501040 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника П. А. Т. по изпълнително дело №20158560402433 на ЧСИ Б.Б., рег. №856 на КЧСИ, срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство спрямо жалбоподателя, инкорпорирано в разпореждане за отказ, изх. №33546/17.11.2023 г. Излагат се твърдения за настъпила перемпция, поради това че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 г., алтернативно се твърди, че изпълнителното производство трябва да се прекрати поради изтекла погасителна давност. Поради изложеното, моли съдът да отмени обжалваното разпореждане за отказ за прекратяване на изпълнителното дело.

Взискателят по изпълнителното дело „ЕОС М.“ ЕООД е подал възражение срещу жалбата, в което излага, че жалбата е недопустима в частта, в която се иска прекратяване на изпълнителното дело на основание изтекла погасителна давност, тъй като съдебният изпълнител не е компетентен да разрешава спорове за съществуване на материалното право, а възражението за изтекла погасителна давност следва да се релевира по исков ред. Твърди, че частната жалба е и неоснователна, тъй като предвид своевременно предприеманите изпълнителни действия в рамките на производството не е настъпила перемпция. Поради изложеното, моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а действието на съдебния изпълнител да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

ЧСИ Б.Б. е депозирала мотиви по извършените изпълнителни действия, в които е изложила становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че с оглед многократните молби, с които взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия, както и действително извършените такива, не са настъпили визираните в закона факти и обстоятелства, обуславящи прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Относно изтеклата погасителна давност сочи, че съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния титул и не може да подлага на преценка съществуването на вземането, докато титулът не бъде обезсилен или не бъде представено влязло в сила съдебно 1 решение, с което е установено несъществуване на вземането.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на основание чл.435 ал.2 т.6 ГПК акт на съдебния изпълнител – отказ за прекратяване на изпълнителното производство, поради което жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност /в този смисъл решение №60282/19.01.2022 г. по гр.д. №903/2021 г., ІІІ ГО на ВКС/. Недопустимо е обаче това да стане по реда на производството по чл.435 ГПК, тъй като погасяването на вземането по давност е въпрос, който касае съществуването на материалното право и следва да се осъществи чрез отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, а не чрез обжалване действията на ЧСИ по чл.435 ГПК.

Изпълнителното производство, съгласно императивната норма на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според приетото в т.10 ТР №2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Всички предприети изпълнителни действия след настъпването на този момент се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права. Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В конкретния случай изпълнителното производство е образувано на 31.08.2015 г. по писмена молба, вх. №53677/28.08.2015 г., на взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.12.2014 г., на основание заповед за незабавно изпълнение по гр.д. №68753/2014 г. по описа на СРС, 127 състав, и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.05.2015 г., на основание заповед за незабавно изпълнение по гр.д. №68753/2014 г. по описа на СРС, 127 състав, по силата, на които длъжниците П. Т. и Катя Райкова са осъдени да заплатят на взискателя парично задължение. С депозираната молба за образуване на изпълнителното дело взискателят е упълномощил съдебният изпълнител с правата на чл.18 ЗЧСИ и е поискал изпращане на покана за доброволно изпълнение чрез изпращане на заповедите за незабавно изпълнение, извършване на проучване на имуществото и налагане на възбрана върху притежаваните от длъжника П. Т. недвижими имоти.

В хода на изпълнителното дело по отношение на длъжника П. Т. са правени справки за проучване на имуществото му и са налагани следните обезпечителни мерки: наложени са запори на вземанията на длъжника до търговските банки на територията на Република 2

България, както и запор на вземанията му по изпълнително дело №259/2017 по описа на ЧСИ М.К..

На 14.12.2016 г. „ЕОС М.“ ЕООД е конституиран като всискател по изпълнителното дело поради прехвърляне на вземането с договор за цесия от иницииралия производството взискател.

С молба от 16.03.2017 г. взискателят е поискал от ЧСИ Б.Б. извършване на понататъшни действие за удовлетворяване на вземането чрез извършване на справка за валидни трудови договори, банкови сметки и имущество и извършване на изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.

Със запорни съобщения от 03.05.2018 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника, открити в търговски банки на територията на Република България.

С молба от 09.05.2019 г. взискателят е поискал от ЧСИ Б.Б. извършване на понататъшни действие за удовлетворяване на вземането чрез извършване на справка за валидни трудови договори и при наличие на такива да се наложи запор върху същите.

С молба от 02.06.2020 г. взискателят е поискал от ЧСИ Б.Б. извършване на понататъшни действие за удовлетворяване на вземането чрез налагане на запор върху вземанията на длъжника в „Те-Дже Зираат Банкасъ“ – клон София.

Със запорно съобщение от 28.09.2020 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Те-Дже Зираат Банкасъ“ – клон София.

С молба от 18.03.2022 г. взискателят е поискал от ЧСИ Б.Б. извършване на понататъшни действие за удовлетворяване на вземането чрез налагане на запор върху вземанията на длъжника в „Общинска банка“ АД.

С молба от 28.02.2023 г. взискателят е поискал от ЧСИ Б.Б. извършване на понататъшни действие за удовлетворяване на вземането чрез извършване на справка за валидни трудови договори и банкови сметки и извършване на изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.

С молба от 19.10.2023 г. взискателят е поискал от ЧСИ Б.Б. извършване на понататъшни действие за удовлетворяване на вземането чрез налагане на запор върху вземанията на длъжника по изпълнително дело №259/2017 по описа на ЧСИ М.К..

Със запорно съобщение от 19.10.2023 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника длъжника по изпълнително дело №259/2017 по описа на ЧСИ М.К..

С молба от 02.11.2023 г. взискателят е поискал от ЧСИ Б.Б. извършване на понататъшни действие за удовлетворяване на вземането чрез извършване на справка за валидни трудови договори, банкови сметки и имущество и извършване на изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.

Волята на законодателя, заложена в нормата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, е свързана с това, че правният интерес за събиране на вземането е на взискателя-кредитор, поради което той има задължението със своите действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния 3 изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, има за правна последица - прекратяване на изпълнителното производство по право.

В настоящия случай не се установява поддържаното от длъжника по изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 ал.1 т.8 ГПК - поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Т.нар. перемпция е налице, когато взискателят въобще не е поискал извършването на изпълнителни действия, а не когато такива са поискани, но не са приложени поради някаква причина, вкл. поради липсата на притежавано от длъжника имущество. За да настъпи перемпцията е необходимо бездействие на взискателя в продължение на две години, каквото не е налице, когато същият е отправял искания за насочване на изпълнението с посочване на изпълнителен способ, без значение дали той е приложен, но ако е приложен или се прилага, бездействие също не е налице в периода на прилагането. В този смисъл следва да се отбележи, че съгласно мотивите към т.10 ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, реалното извършване на изпълнителни действия /а не само поискването им/ е от значение за прекъсването на давността по чл. 116 б. "в" ЗЗД, а не за наличието на прекратителното основание по чл.433 ал.1 т.8 ГПК.

С налагане на запори на банковите сметки на 03.05.2018 г., 28.09.2020 г. и запор на вземанията на длъжника по изп. дело №259/2017 г. на 19.10.2023 г., съобразно възприетото в посоченото ТР №2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, се прекъсва 2-год. срок за прекратяване на изпълнителното производство по перемпция. Същият започва да тече от последното валидно изпълнително действие. С описаните по-горе молби от 16.03.2017 г., 09.05.2019 г., 02.06.2020 г., 18.03.2022 г., 28.02.2023 г. и 02.11.2023 г., т.е. преди изтичане на двугодишния срок от извършване на предходното изпълнително действие, взискателят е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия. Ето защо, правилен и законосъобразен се явява отказът на съдебния изпълнител, постановен с обжалваното разпореждане от 17.11.2023 г. - за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.