Решение № 310 от 25.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Бонка Янкова

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200403 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационни жалби на частния обвинител К. К., чрез повереника й адвокат Д. Д. и на частните обвинители К. П., В. П., С. Г., М. А., П. А., чрез законния й представител Д. П., С. А., чрез законния му представител Д. П. и С. А., в качеството й на наследник на пострадалата С. Л., всички чрез повереника адвокат Я. Д. против решение № 20 от 17.01.2025 г., постановено по в.н.о.х.д.

№ 1295/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 11. наказателен състав.

С касационната жалба на частния обвинител К. К., подадена чрез повереника адвокат Д., се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Поддържа се, че определеното на подсъдимия наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.

66, ал. 1 НК за срок от пет години, не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства; че наказанието е явно несправедливо предвид броя на починалите лица – четири, от които едно дете, на множеството предходни нарушения на правилата за движение, за които подсъдимият е бил наказван по административен ред, управлението на автомобила в тъмната част от денонощието и със скорост, която е почти два пъти по-висока от разрешената; че въззивният съд неправилно е приел възрастта на пострадалите, и най-вече на седемгодишното дете, да не се цени като отегчаващо отговорността 1 обстоятелство, тъй като въпреки несъзнаването на този факт от подсъдимия, той обективно е настъпил; че неправилно втората инстанция е придала голямо значение при индивидуализиране на наказанието и при прилагане на условното осъждане на приноса на другия водач за настъпване на противоправния резултат. С жалбата се отправя искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, доколкото наказанието лишаване от свобода следва да се определи към средния предвиден размер, което да се изтърпи ефективно от подсъдимия.

В касационната жалба на частните обвинители К. П., В. П., С. Г., М. А., П. А., чрез законния й представител Д. П., С. А., чрез законния му представител Д. П. и С. А., в качеството й на наследник на пострадалата С. Л., изготвена и депозирана от повереника им адвокат Я. Д., се развиват доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Според жалбоподателите въззивният съд е нарушил посочените в чл. 54 НК правила за определяне на наказанието, което е явно несправедливо; че неправилно въззивният съд не е определил подсъдимият като лице с висока степен на обществена опасност, предвид факта на предходните му наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, както и тежестта на конкретното нарушение, станало причина за произшествието; че в случая приложението на чл. 66, ал. 1 НК няма да постигне целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 НК; че на подсъдимия следва да се наложи наказание около и малко под средния размер, като не се прилага института на условното осъждане, както и се увеличи наказанието лишаване от правоуправление на моторно превозно средство. С жалбата се отправя искане за отмяна на решението на САС и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебните прения пред ВКС адвокат Д. – повереник на частните обвинители К. П., В. П., С. Г., М. А., П. А., чрез законния й представител Д.

П., С. А., чрез законния му представител Д. П. и С. А., в качеството й на наследник на пострадалата С. Л., поддържа подадената касационна жалба с подробно изложените в нея аргументи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Повереникът заявява, че в постъпилото възражение от защитника на подсъдимия се изразява пренебрежение към възпитателното въздействие на наказанието; че прилагането на условното осъждане при тежки пътни произшествия е в противоречие с генералната превенция и води до създаване на съзнание за безнаказаност; че поведението на подсъдимия в конкретния случай е особено дръзко, което е проява на трайна тенденция за несъобразяване с правилата за движение, предвид многобройните наказания по ЗДвП. Повереникът отправя искане за определяне на ефективно наказание на подсъдимия – лишаване от свобода около средния размер, предвиден в закона.

Частните обвинители С. А., К. П., В. П. поддържат казаното от повереника им, като искат подсъдимият да понесе справедливо наказание.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия К. Т. пледира за 2 потвърждаване на присъдата на първия съд, като в този смисъл поддържа депозираното по реда на чл. 351, ал. 4 НПК възражение против жалбите на частните обвинители. Според защитника, наложеното наказание е справедливо, отчита приноса на пострадалия за настъпване на общественоопасните последици, както и всички установени факти, засягащи обществената опасност на деянието и на дееца.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите на частните обвинители. Според прокурора въпросът за размера на основното наказание и за начина на изтърпяването му е анализиран и осмислен в максимална дълбочина от въззивната инстанция; въззивният съд не е допуснал пропуски и нарушения при установяване на смекчаващите и оттегчаващите отговорността обстоятелства. Прокурорът не намира основание за изменителна или отменителна намеса спрямо въззивния съдебен акт.

Подсъдимият К. Т. в лична защита и в предоставената му последна дума пред ВКС изразява съжаление за случилото се и моли за справедливо решение.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

С присъда от 23.10.2023 г. по н.о.х.д. № 325/2023 г. Пернишкият окръжен съд, НО признал подсъдимия К. Т. за виновен в това, че на 2.04.2022 г., на път /път/, в землището на /населено място/, /община/, при управление на моторно превозно средство, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – С. С., Е. С., С. С. и Т. А., поради което и на основание чл. 343, ал.

3, пр. 3, б. „б“ вр. с ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 НК, вр. с чл. 58а, ал. 1 и чл.

54, ал. 1 НК му наложил наказание в размер на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изтърпяването му за срок от пет години. На основание чл. 343г НК съдът наложил на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест години.

С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства, а в тежест на подсъдимия били възложени направените по делото разноски: да заплати 4 889.12 лева в полза на държавния бюджет по сметка на ОД на МВР – Перник.

По протест на прокурор от ОП Перник и по жалба на частните обвинители пред Софийския апелативен съд било образувано в.н.о.х.д. № 93/2024 г., приключило с решение № 176 от 23.05.2024 г., с което на основание 334, т. 6, вр. с чл. 338 НПК въззивният съд потвърдил присъдата на Пернишкия окръжен съд.

По протест на прокурор от АП – София и по касационни жалби на 3 частните обвинители било образувано н.д. № 683/2024 г. по описа на ВКС, по което било постановено решение № 478/8.10.2024 г. на второ наказателно отделение, с което на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1, т. 5, вр с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК касационната инстанция отменила решението на Софийския апелативен съд и върнала делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

При новото разглеждане на делото в Софийския апелативен съд било образувано в.н.о.х.д. № 1295/2024 г., приключило с решение № 20/17.01.2015 г., с което на основание чл. 334, т. 6, вр. с чл. 338 НПК била потвърдена присъдата на Пернишкия окръжен съд.

Това последното решение е предмет на настоящата втора по ред касационна проверка.

Касационните жалби на частните обвинители са допустими – подадени от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 3 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК, а разгледани по същество, са частично основателни.

Тъй като в двете касационни жалби – на частния обвинител К. К. и на частните обвинители – К. П., В. П., С. Г., М. А., П. А., чрез законния й представител Д. П., С. А., чрез законния му представител Д. П. и С. А., в качеството й на наследник на пострадалата С. Л., се излагат сходни аргументи, това позволява съвместното им обсъждане от касационната инстанция.

И в двете жалби се развиват доводи в подкрепа на релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. с ал. 5, т. 1 и т. 2 НПК, а именно явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, включително липса на предпоставките за приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Навеждат се няколко основни възражения, свързани с нарушения на въззивния при индивидуализация на наказанието – неотчитане на обстоятелства, които завишават обществената опасност на деянието – многократно завишената скорост при управление на автомобила в тъмната част от денонощието, броя на жертвите и тяхната възраст; подценяване на обществената опасност на дееца, изводима от множеството наложени му административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата; надценяване на приноса на водача на другия автомобил за настъпване на общественоопасния резултат; липса на предпоставките за приложение на чл. 66 НК, с оглед постигане на целите на наказанието.

1. При първото касационно производство ВКС е констатирал редица съществени процесуални нарушения, свързани с дефекти в мотивите на въззивния съд при оценка на обстоятелствата, имащи значение при индивидуализация на наказанието. Доколко втората по ред въззивна проверка е съобразила дадените от касационната инстанция указания, е предмет на настоящото производство.

С решение № 438/8.10.2024 г. по н.д. № 683/24 г. на ВКС, ІІ н.о. е констатирана липса на мотиви по съществени възражения на държавното и частно обвинение относно:

4

- необсъждане на предишните нарушения на подсъдимия на правилата за движение и наложените му за това административни наказания в контекста на индивидуалната обществена опасност на дееца и конкретните данни за инкриминираното деяние – управление на автомобила с многократно завишена скорост от 161 км/ч при липса на добра видимост предвид движението в тъмната част от денонощието;

- процесуални нарушения при оценката на част от отегчаващите обстоятелства, свързани с броя на жертвите, който надвишава необходимото за по-тежката квалификация, както и с възрастта на починалите в резултат на пътното произшествие.

2. При новото разглеждане на делото САС е изложил надлежни съображения по възраженията на страните относно отделните установени обстоятелства, които завишават, съответно намаляват обществената опасност на деянието и дееца.

Законосъобразно е оценен тежкият резултат от деянието в рамките на квалифициращия признак по чл. 343, ал. 3, б. „б“ НК - причиняване на телесна повреда или смърт на повече от едно лице. Подсъдимият е причинил смъртта на четири човека. Това обстоятелство обективно завишава обществената опасност от деянието, поради което правилно е характеризирано от въззивния съд като отегчаващ отговорността на подсъдимия факт, без това да е в отклонение от правилото на чл. 56 НК.

Законосъобразни мотиви са изложени и относно наказателноправната оценка на възрастта на жертвите при пътното произшествие. Въззивният съд е приел, че при непредпазливите престъпления възрастта на жертвата не се обхваща в съзнанието дееца, поради което не може да служи като утежняващ отговорността му фактор. При обосноваване на становището си по този въпрос въззивния съд се е позовал на трайно установена съдебна практика на върховната съдебна инстанция по наказателни дела – решение № 445/79 г. на ІІІ н.о. на ВС и по новите решение № 97/2019 г. на І н.о. на ВКС и решение № 341/24 г. на І н.о. на ВКС.