Разпореждане № 5221 от 21.10.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XIV-ти състав в проведеното на 21.10.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 3168 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Мария Ем. Антова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК констатира следното:

„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника А. И. Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес по заявлението: гр. ***, за парично вземане в размер на 800.00 лв. (осемстотин) лева, главница, дължима по договор за потребителски кредит №***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2025г. до окончателното изплащане на задължението;

67.57 лв. (шестдесет и седем лева, петдесет и седем стотинки/ лева – договорна лихва за периода от 20.03.2024г. до 20.06.2024г.; 214.70 лв. (двеста и четиринадесет лева, седемдесет стотинки) лева – законна лихва за периода от 01.06.2024г. до 01.10.2025г.; 317.43 лв. (триста и седемнадесет лева, четиридесет и три стотинки) лева – договорна неустойка, за периода от 20.03.2024г. до 20.06.2024г.; 118.50 лв. (сто и осемнадесет лева, петдесет стотинки) лева – неустойка за забава, за периода от 21.07.2024г. до 21.07.2024г.; 135.00 лв. (сто тридесет и пет) лева – такса, за периода от 29.04.2024г. до 01.07.2024г., както и деловодни разноски по производството в размер на 28.10 лв. (двадесет и осем лева, десет стотинки) лева внесена от заявителя държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.

(осемдесет) лева.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за потребителски кредит и др.

Районен съд- Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо. Районен съд Кюстендил е местно компетентен да го разгледа. Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания в една част са неоснователни. Съображенията за това са следните:

С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящия случай, то съдът намира следното: Към заявлението са включени вземания за следните услуги – договорна неустойка, неустойка за забава, такса, цената на които не е включена в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита. Заплащането на стойността на тези услуги е предвидени, въпреки че се касае за дейности и услуги, свързани с усвояване и управление на кредита.

Разпоредбите на чл.10, ал.2 и чл.10а ал.2 ЗПК императивно забраняват на кредитора да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит, както и че не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Щом допълнителните услуги не могат да съществуват в независимо и самостоятелно съглашение, тъй като са генетично свързани и обусловени от договора за кредит, то те фактически представляват дейности, свързани с управлението и обслужването на кредита, поради което е следвало те да бъдат включени в ГПР като разходи по него, съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а това в процесния случай, видно от съдържанието на договора, не е било направено.

1

Практиката на СЕС /т.90 от решение на СЕС по дело С-377/14; съображения 31 и 43 от Директива 2008/48; приема, че от особено важно значение е потребителят да е бил информиран за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен по единна математическа формула, тъй като това води освен до прозрачност, но и до предоставяне на възможност на потребителя да направи сравнение относно предлаганите на пазара оферти и условия за отпускане на кредит, както и да прецени обема на задълженията, които поема.

Също така, посочването в договор за кредит на по-нисък и/или по-висок от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, което пък следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Именно по посочените причини законът въвежда задължението в договора за кредит да бъде подробно описан начина на формиране на ГПР, като по делото се установи, че в процесния договор за кредит това не е направено, а единствено е посочен общ размер на ГПР, който освен това, е и некоректно определен, което води до засягане на правата на потребителя в още по-съществена степен, тъй като последният е поставен в положение да тълкува клаузите на договора, а тази част от договора се явява особено важна за интересите на потребителя, поради което неяснотите и подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание, законът регламентира като порок от най-висока степен. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му и макар формално процесният договор да съдържа изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, въз основа на цялостна преценка на всяка от уговорените клаузи, съдът намира, че неправилното посочване и липсата на оповестяване на действителен ГПР в договора за кредит, е достатъчно сериозен пропуск, който се приравнява на непосочен ГПР. Сходно е разбирането и в решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. Изложеното до момента дава основание да се приеме, че процесният договор противоречи на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до неговата недействителност, на основание чл.22 ЗПК.

За пълнота по отношение на клаузата, предвиждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение, съдът намира следното: ръководейки се съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции, противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД.

Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в краткия тридневен срок от усвояване на сумата, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение – да връща на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и възнаграждението си, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. По тези съображения съдът приема, че така претендираната неустойка се явява извън присъщите й функции и в противоречие с добрите нрави.

Съответно, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК в случай че договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса, намалена съобразно уважената част от претенцията – 13.60 лева. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер 2 на 38.71 лв. /тридесет и осем лева, седемдесет и една стотинки / лева съобразно уважената част, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно която длъжникът А. И. Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес по заявлението: гр. ****, да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Славянска“ № 29, ет. 7, парично вземане в размер на 800.00 лв. (осемстотин) лева, главница, дължима по договор за потребителски кредит №****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски: за държавна таса в размер на 13.60 лв. /тринадесет лева, шестдесет стотинки/ лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 38.71 лв.

/тридесет и осем лева, седемдесет и една стотинки/ лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 за издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: 67.57 лв. (шестдесет и седем лева, петдесет и седем стотинки/ лева – договорна лихва за периода от 20.03.2024г. до 20.06.2024г.; 214.70 лв. (двеста и четиринадесет лева, седемдесет стотинки) лева – законна лихва за периода от 01.06.2024г. до 01.10.2025г.; 317.43 лв. (триста и седемнадесет лева, четиридесет и три стотинки) лева – договорна неустойка, за периода от 20.03.2024г. до 20.06.2024г.; 118.50 лв.

(сто и осемнадесет лева, петдесет стотинки) лева – неустойка за забава, за периода от 21.07.2024г. до 21.07.2024г.; 135.00 лв. (сто тридесет и пет) лева – такса, за периода от 29.04.2024г. до 01.07.2024г.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск относно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд - Кюстендил.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение, и на заявителя за сведение.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Мария Ем. Антова )

3