Определение № 3345 от 11.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3345 гр. София, 10.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20248002901582 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е чрез юрисконсулт П. Х. касационна жалба от ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.София, срещу решение № 40/07.02.2024г. по възз.т.д.№ 399/2023г. на ОС - Ст.Загора в частите, с които е потвърдено решение № 344/27.06.2023г. по гр.д.№ 2400/2022г. на РС - Казанлък в обжалваните от касатора части за отхвърляне на предявените по реда на чл.422 ГПК искове, както и в частта за разноските.

Според ищеца обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като е постановено при особено тежко нарушаване на основните начала на съдопроизводството – чл.5-13 ГПК и при изключително незачитане на изискванията на формалното логическото мислене, предвид на това, че въззивният съд е споделил поддържаните от него доводи относно началото на погасителната давност на вземането за главница, а не приетото от първоинстанционния съд, но, вместо да отмени, е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните от него части. Оспорва, като материално незаконосъобразни, изводите за погасяване по давност на част от вземанията за главница, за възнаградителна и за наказателна лихва, поддържайки, че давностният срок за вземанията за главница и възнаградителни лихви тече от уговорения краен срок за погасяване на кредита, а - за наказателни лихви, имащи характер на мораторна неустойка – от последния ден, за който са начислени. Процесуалната незаконосъобразност е обоснована с доводи за нарушение на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, предвид посоченото противоречие между мотиви и диспозитив и тъй като не 1 са обсъдени изложените във въззивната жалба на ищеца доводи, че е в нарушение на материалния закон, разпоредбата на чл.114, ал.4, във вр. с чл.111, б. „б“ ЗЗД, изводът за погасяване по давност на част от вземанията за наказателни лихви и е в нарушение на чл.202 ГПК определянето на размерите на дължимите вземания. По изложените съображения се иска отмяна на въззивното решение в обжалваните части и постановяване на друго за уважаване на исковете по чл.422, ал.1 ГПК. Претендира за присъждане на разноски. Направено е особено искане за спиране на производството по касационната жалба до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д.№ 3/2023г. на ОСГТК на ВКС.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. В обжалваната част на първоинстанционното решение и в рамките на изложените във въззивната жалба оплаквания и искания длъжен ли е въззивният съд при постановяване на въззивното си решение да обсъди всички твърдения, доказателства и доводи на страните, които имат значение за правилното решаване на делото, и да изложи свои собствени фактически и правни изводи по съществото на повдигнатия и поддържан пред него материалноправен спор?

2. При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече, съгласно чл. 114 ЗЗД, давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?

3. От коя дата започва да тече, съгласно чл. 114, ал.4 ЗЗД, погасителната давност при вземане за неустойка за забава ? По този въпрос касаторът се позовава на решение № 211/16.12.2010г. по т.д.№ 244/2009г., II т.о.

В подадения чрез адв.Е. Д. писмен отговор ответникът М. Х. намира за недопустима касационната жалба на ищеца срещу въззивното решение в частите, с които е потвърдено отхвърлянето на исковете по чл.422 ГПК за възнаградителна лихва в размер на 447.59лв. и за наказателна лихва в размер на 3 007.80лв. Оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба на ищеца. Претендира за присъждане на разноски.

Постъпила е касационна жалба и от ответника М. Х., подадена чрез пълномощника му адв. Е. Д., срещу въззивното решение в частите за потвърждаване на първоинстанционото решение, с което са уважени исковете по чл.422 ГПК за вземане в общ размер 24 102.35лв., включващо главница в размер на 13 312.01лв., възнаградителна лихва в размери 1 901.03лв., 208.51лв. и 1 008.16лв. и наказателна лихва в размери 2 069.71лв. и 5 602.93лв.

Намира въззивното решение в обжалваните части за недопустимо, предвид 2 това, че с него е потвърдено първоинстанционно решение, постановено по искове по чл.422 ГПК за вземания, които не са оспорени с възражението по чл.414 ГПК. Искането е за обезсилване на въззивното решение в тези части и за прекратяване на производството. Претендира за присъждане на разноски пред трите инстанции.

В приложеното към касационната жалба на ответника изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е релевирано основанието за допускане на обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК – вероятна недопустимост.

С подадения чрез юрисконсулт П. Х. писмен отговор ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.София, оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба на ответника. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.София, въз основа на извлечение от счетоводните си книги, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против дълъжниците В. Х. и М. Х. за произтичащите от сключения с тях договор за банков кредит при общи условия от 09.12.2011г., за станали изискуеми, поради изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, парични вземания за главница, възнаградителна и наказателна лихва за забава /за периода от 10.10.12012г.12.03.2020г. в размер на 12 823.24лв. и за периода 14.05.2020г.-12.01.2022г. в размер на 8610.73лв./

Срещу издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е подадено възражение по чл.414 ГПК по утвърдения образец само от длъжника М. Х..

Възражението е мотивирано, като с него се оспорва дължимостта на части от главницата, възнаградителната лихва и наказателната лихва. С него са посочени периодите и основанията за недължимост, без конкретизация на размерите на оспорените вземания, съответно без посочване на размерите на дължимите вземания.

Първоинстанционното производство, гр.д.№ 2400/2022г. на РС Казанлък, е образувано по предявените от заявителя „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.София, по реда на чл.422 ГПК установителни искове за установяване на всички вземания по заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, но само против подалия възражението длъжник М. Х.. В подадения ОИМ ответникът е оспорил частично исковете. В нея са релевирани същите възражения като поддържаните във възражението по чл.414 ГПК.

Първоинстанционно решение е постановено при следната установена и безспорна фактическа обстановка: По силата на сключения от страните договор за банков кредит от 09.12.2011г. ищецът е предоставил на 3 кредитополучателите, един от които - ответникът М. Х., сума в размер на 21 500лв., която е усвоена; ГЛП към датата на сключване на договора е в размер на 8.7907% и не е променян за срока на действие на договора, а ГПР е 20.60%; главното задължение е разсрочено на погасителни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва; крайният срок за погасяване на кредита е 10.12.2021г.; за забавените плащания е уговорено, че се олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден; по договора за банков кредит е извършено само едно плащане - на 10.01.2012г., на сума в размер на 165.58лв., с която е погасено част от задължението за възнаградителни лихви, а от 10.01.2012г. кредитополучателите са изпаднали в забава за заплащане на задълженията.

За да отхвърли иска по чл.422 ГПК за главницата за размера над 15 150.25лв. до претендирания размер от 21 500лв., първоинстанционният съд е счел, че изискуемостта на отделните погасителни вноски настъпва на падежа на всяка вноска, поради което са погасени по давност вноските за главници за периода 10.01.2012г.-13.01.2017г. (5 години назад, считано от подаване на заявлението). За да отхвърли иска за възнаградителни лихви за размера над 1901.03лв. до 24 004.06лв. и за размера над 208.51лв. до 656.16лв., първоинстанционния съд е приел, че са погасени по давност вноските за възнаградителни лихви за периода 10.01.2012г.-13.01.2019г.( 3 години назад, считано от подаване на заявлението). С първоинстанционното решение е отхвърлен, като погасен по давност, искът за наказателни лихви за периода 10.01.2012г.-13.01.2019г. за размера над 2069.71лв. до 12 823.24лв., а, като неоснователен - искът за наказателна лихва за периода 14.05.2019г.12.01.2022г. за размера над 5602.93блв. до 8610.73лв.

Сезиран с въззивни жалби и от двете насрещни страни, въззивният съд е потвърдил изцяло обжалваното първоинстанционно решение. Счел е, че първоинстанционният съд не е възприел поддържаното от ответника, че давността започва да тече на датата на всяка анюитетна вноска, а е приел, че начало на давността е уговореният краен срок за погасяване на кредита – 10.12.2021г., като този извод е споделен. По отношение на вземанията за лихви съставът е приел, че е приложима кратката 3-годишна давност, съответно, че са погасени по давност вземанията за лихви за периода 3 години назад от датата на заявлението. Накрая въззивният съд е обсъдил, но е намерил за неоснователно възражението за недопустимост на първоинстанционното решение. Изхождайки от постановката, че оспорване е налице при всяка изразена форма на несъгласие с вземането по издадената заповед за изпълнение, въз основа на съдържанието на подаденото възражение по чл.414 ГПК съставът на окръжния съд е приел, че е направеночастично по период възражение за погасителна давност, което не дава възможност да се направи извод, че е направено признание на задължението за главница.

4

При служебната проверка и на въведените доводи в отговора на касационната жалба от ответника не се констатира недопустимост на касационната жалба на ищеца срещу въззивното решение в частите за потвърждаване на първоинстанционното решение по исковете по чл.422 ГПК за възнаградителна лихва в размер на 447.59лв. и за наказателна лихва в размер на 3007.80лв. В тази части въззивното решение е постановено по искове, които са обусловени от иска за главницата, а неговата цена е над прага за касационно обжалване по граждански дела, каквото е настоящото, предвид качеството на ответника на потребител.

При служебната проверка и на въведените в касационната жалба на ответника доводи не се констатира вероятност въззивното решение в обжалваните от ответника части да е недопустимо. Предвид съдържанието на подаденото от ответника възражение по чл.414 ГПК, в което липсва конкретизация на размерите на оспорените вземания, е споделим изводът, че с него са изцяло оспорени вземанията по заповедта, съответно, че е налице правен интерес от установяването им по реда на чл.422 ГПК от заявителя.

Извън преценката за вероятна нищожност и/или недопустимост, допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя кумулативно наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, изяснено в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009г.по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, и на допълнителните основания за допускане на обжалване по т.1 - т.3 на чл.

280, ал.1 ГПК. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.