Определение № 50 от 26.01.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50 гр. Монтана, 26.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500024 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК във вр. чл. 415, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. И. Т. против Определение № 343/05.11.2025 г. по ч. гр. д. № 437/2025 г. по описа на Районен съд-Б., с което е обезсилена изцяло издадената Заповед за изпълнение № 265/12.06.2025 г. по ч. гр. д. № 437/2025 г. по описа на същия съд и е прекратено производството.

В частната жалба се твърди, че районният съд е постановил неправилно определение, тъй като исковата молба е изпратена до съда в законоустановения срок. В тази връзка се посочва, че исковата молба е подадена на 17.10.2025 г. от В.К. в офис на Еконт – гр. К. за доставяне в Районен съд-Б.. Твърди се, че е получена в офис на Еконт – гр. Б. на 18.10.2025 г., като е бил определен ден за разнос 20.10.2025 г., но не е доставена до съда поради липса на куриери. Сочи се, че исковата молба е взета на 19.11.2025 г. от Еконт – гр. Б. на ръка от В.К. и адвокат М.А. и ведно с товарителницата и обяснителна записка са представени в Районен съд-Б. на същата дата. Моли се съдът да отмени определението като незаконосъобразно.

Окръжен съд-Монтана, като провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в частната жалба, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна, като съображенията са следните:

Г. И. Т. е подал заявление до Районен съд-Б. за издаване на заповед за 1 изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Г. И. Г. за следните суми, дадени в заем, а именно: 7000 лв. – главница и 160 лв. – мораторна лихва от 17.04.2025 г. до 11.06.2025 г. Поискано е и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

След преценка, че са налице предпоставките за уважаване на искането, е издадена Заповед за изпълнение № 265/12.06.2025 г. по ч. гр. д. № 437/2025 г. по описа на Районен съд-Б..

Поради подадено от длъжника възражение по реда на чл. 414 ГПК районният съд е указал на заявителя Г. Т., че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника Г. Г., за което е издадена заповедта за изпълнение. На заявителя е указано, че заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена, ако не представи в едномесечен срок доказателства за предявяването на иска.

Съобщението с указанията е връчено на Г. Т., чрез адв. М.А. на 18.09.2025 г.

С определение № 343/05.11.2025 г. районният съд на основание чл. 415, ал. 5 ГПК обезсилил изцяло издадената заповед за изпълнение, с мотиви, че заявителят не е представил доказателства за предявяване на иска в указания му срок.

Така постановеното определение е неправилно.

От представената по делото товарителница се установява, че в Еконт – гр. К. е приета пратка на 17.10.2025 г. с подател В. И. К., а като получател е посочен Районен съд-Б.. За ден на разнос е определена датата 20.10.2025 г.

В Берковския районен съд е депозирана и обяснителна записка от В.К., която пояснява, че е работила като сътрудник при адв. М.А., преди той да почине. След като разбрала, че в съда не е получено нищо от името на адв. А., К. отишла до Еконт – гр. К.. Там й обяснили, че пратката е получена в Еконт – гр. Б. на 18.10.2025 г., но не могли да й кажат защо стои в офиса. На 19.11.2025 г. К., заедно с адв. А. отишли в Еконт – гр. Б. и взели пратката лично.

Служителите им отговорили, че пратката не е доставена, тъй като нямали хора за разнос.

Съобразно изричната разпоредба на чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК срокът не се смята пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. На основание чл. 18 от Закона за пощенските услуги това 2 правило се отнася и за куриерски услуги, извършвани от лицензирани пощенски оператори, какъвто несъмнено е куриерска фирма „Еконт“.

В случая фактът на изпращането на исковата молба на 17.10.2025 г. се установява от представената товарителница. Същата се ползва с формална доказателствена сила относно удостоверените в нея факти, в това число и отразената в нея дата на постъпване на пратката /Решение № 88 от 11.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1211/2015 г., II т. о., ТК/. Обстоятелството, че куриерската фирма не е доставила пратката до Районен съд-Б. не следва да се разглежда във вреда на заявителя. Последният е подал исковата молба един ден преди изтичане на указания му от съда едномесечен срок, поради което следва да се приеме, че е представил доказателства за предявяване на иска в законоустановения срок. В същия смисъл е и Решение № 215 от 24.07.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 129/2024 г., II т.о., където е застъпено становището, че пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда.

Гореизложеното налага отмяна на обжалваното определение като неправилно.

На основание горното Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 343 от 05.11.2025 г., постановено по ч. гр. д.

№ 437/2025 г. по описа на Районен съд – Б. като неправилно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3