Решение № 258 от 23.09.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Бургас, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Д. Русева като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Търговско дело № 20262100900353 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е по жалба на С. Ж. Ш. с ЕГН **********, действащ като управител на „РХХ 1964“ ЕООД с ЕИК 205570691, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, ж.к. „Камелия“, ет.2, ап.50, чрез адв. Невянка Трифонова от ШАК, срещу отказ № 20260807114205/25.08.2026 г., постановен от длъжностно лице при Търговския регистър при АВ по повод заявление вх.

№ 20260807114205/07.08.2026 г., подадено от жалбоподателя, за заличаването му като управител на дружеството.

В жалбата се сочи, че отказът е незаконосъобразен, тъй като в съответствие с разпоредбата на чл.141, ал.5 ТЗ е поискано заличаването на управителя по негово искане след отправено уведомление за това до дружеството, което е било реално и редовно получено от напускащия управител, и изтичането на едномесечен срок от уведомяването. Отделно от това, уведомлението било връчено и на едноличния собственик на капитала Росен Христов, макар писмото да не било адресирано до самото дружество.

Моли се за уважаване на жалбата, за отмяна на отказа и за даване на задължителни указания на ДЛР да извърши исканото вписване.

1

По жалбата не е постъпил отговор от Агенция по вписванията – ТР.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, представените писмени доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Жалбата изхожда от легитимирано лице, като е подадена в срок, поради което е процесуално допустима.

По същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Със заявление вх.№ 20260807114205/07.08.2026 г., подадено по ел. път, жалбоподателят С. Ж. Ш. с ЕГН **********, действащ като управител на „РХХ 1964“ ЕООД с ЕИК 205570691, е поискал да бъдат вписани промени по партидата на дружеството, а именно – заличаването му като управител на дружеството. Към заявлението са били приложени документи - известие за доставяне до Росен Христов Христов чрез телепоща със заверка на съдържание от 02.10.2024 г. /без подпис на получателя/; 2 бр. писмени уведомления - от 01.10.2024 г. и от 06.03.2026 г. за напускане от управителя до дружеството по чл.141, ал.5 ТЗ, получени от самия него на същите дати; писмено уведомление до едноличния собственик на капитала Росен Христо Христов от 30.09.2024 г. /без данни за неговото връчване/, декларация по чл.

13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ относно истинността на заявените за вписване обстоятелства.

По заявлението, в срока за произнасяне по чл.19, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, ДЛР е постановило обжалвания отказ № 20260807114205/25.08.2026 г., в който са изложени мотиви, че заявеното заличаване на управителя на дружеството не следва да бъде вписано на осн.чл.147, ал.1 ТЗ, тъй като не е реално връчено на дружеството уведомлението по чл. 141, ал.5 ТЗ – уведомлението не е отправено до дружеството по адреса му на управление и не е входирано в деловодството му по съответния ред, а полученото от напускащия управител уведомление не изпълнява изискванията на закона; от известието за доставяне чрез телепоща не се установява подпис на приемащ служител, нито фамилията на получателя, като самото дружество не е адресат на уведомлението; известието за доставяне не е представено в цялост и от съдържанието на съобщението не се установява именно писмено уведомление по чл. 141, ал.5 ТЗ от управителя. Посочено е, че не може да бъде направен извод, че писменото уведомление за напускане от управителя е получено от 2 дружеството и че е изтекъл предвиденият 1-месечен срок.

Изводът на ДЛР е правилен.

Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал.5 ТЗ, приложима в случая, управителят може да поиска да бъде заличен от ТР с писмено уведомление до дружеството. В срок до един месец след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в ТР. Ако не стори това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице.

От представените към заявлението документи не се установява реалното връчване на уведомлението на едноличния собственик на капитала Росен Христов Христов. Не е ясно какво е било съдържанието на изпратеното чрез телепоща известие до него, върху което липсва подпис, а и същото не е адресирано до дружеството, а до едноличния собственик на капитала.

Безспорно е, че уведомлението по чл. 141, ал.5 ТЗ е било получено от напускащия управител, но това не може да бъде възприето като редовно връчване на самото дружество, тъй като съгласно разясненията, дадени с т.4 от ТР № 1/31.05.2023 г. по т.д. № 1/2020 г., ОСТК на ВКС, уведомлението на управителя за заличаването му по реда на чл.141, ал.5 ТЗ следва да бъде отправено до дружеството и летигимирано да го получи от името на дружеството е всяко лице, съгласно да го приеме, с изключение на напускащия управител.

Ето защо, условията на чл. 141, ал.5, изр.3 ТЗ в случая не са налице, тъй като няма доказателства управителят да е изпратил уведомление до дружеството, което да е получено от неговия едноличен собственик или от друго легитимирано лице, поради което и поради липсата на редовно връчване на дружеството на уведомлението по чл. 141, ал.5 ТЗ, едномесечният срок в чл. 141, ал.5, изр.2 ТЗ дружеството да заяви за вписване съответната промяна в ТРРЮЛНЦ не е започнал да тече и за управителя не е възникнало потестативното субективно право сам да стори това, като сезира АВ-ТР, което е сторено с настоящото заявление.

С оглед на горното, постановеният отказ е законосъобразен и следва да се потвърди.

Жалбоподателят е претендирал присъждане на разноски, но такива не му се следват, както с оглед изхода на делото, така и предвид охранителния 3 характер на производството. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Според чл. 541 ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. Поради обстоятелството, че настоящото производство е охранително, разноски не следва да бъдат присъждани на страните (в този смисъл са напр. Определение № 219 от 20.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 768/2022 г., II т. о., Определение № 157 от 11.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 585/2022 г., II т. о. и др.).

Мотивиран от горното, на основание чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20260807114205/25.08.2026 г., постановен от длъжностно лице при Търговския регистър при АВ по повод заявление вх.№ 20260807114205/07.08.2026 г., подадено от С. Ж. Ш. с ЕГН **********, за заличаването му като управител на „РХХ 1964“ ЕООД с ЕИК 205570691, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, ж.к. „Камелия“, ет.2, ап.50.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя пред Апелативен съд Бургас.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 4