Определение № 354 от 13.07.2026, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 354 гр. Пещера, 13.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20265240100676 по описа за 2026 година

Производството е образувано по молба на Мохаммад Н. А., в която той твърди, че е сирийски гражданин, при чиято (извършена въз основа на устна декларация) първоначална регистрация в Република България като чужденец с хуманитарен статут, били допуснати грешки при изписването на личното и фамилното му име и датата му на раждане в Националния регистър на населението, установими при съпоставка с последващо издадения му сирийски документ за самоличност.

Молбата е процесуално недопустима.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда, когато са налице предвидените в закона предпоставки. Посоченото производство има за предмет промяна на име като елемент от индивидуализацията на лицето, т.е. хипотезата, при която лицето признава вписаното име за свое, но иска да носи друго име поради наличието на важни обстоятелства. Настоящото производство обаче не е такова. От твърденията в молбата не се извежда искане за промяна на собствено и фамилно име по смисъла на чл. 19 ЗГР, а искане за установяване, че вписаните в Националния регистър на населението данни относно самоличността на молителя не съответстват на действителните му лични данни.

Дори да се приеме, че молителят не оспорва първоначално заявените от него данни, а твърди, че те са били неправилно отразени при извършване на регистрацията, предметът на искането отново не е промяна на име по чл. 19 ЗГР, а поправка на регистрационни данни.

Производството по чл. 19 ЗГР не представлява общ ред за съдебно установяване на действителната самоличност на лице, вписано в Националния регистър на населението, нито ред за коригиране на всички несъответствия в регистрите на населението. С него съдът не е овластен да установява кое е действителното име на чужд гражданин, когато се поставя под съмнение самото основание за първоначалното вписване на това име.

В случая следва да се съобрази, че молителят е чужд гражданин с предоставен хуманитарен статут, който е вписан в Националния регистър на населението на основание чл. 3, ал. 2, т. 2, б. „в“ ЗГР. При това вписване не е съставен български акт за гражданско състояние за лицето, а се поддържат данни в регистрите на населението.

Поддържането и актуализирането на данните в Националния регистър на населението се извършва по административен ред. Съгласно чл. 72 и чл. 73 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация поддържането на регистъра на населението включва дейности по осигуряване актуалното състояние на данните в електронните лични регистрационни картони, като 1 актуализацията се извършва чрез обработване на актуализационни документи от длъжностните лица в общинските администрации и териториалните звена „ГРАО“.

Следователно спорът относно правилността на вписани в Националния регистър на населението лични данни на чужд гражданин не се разрешава в производство по чл. 19 ЗГР, а по реда за административно поддържане и актуализиране на регистрационните данни от компетентния орган по гражданската регистрация.

Недопустимо е и искането за установяване по съдебен ред на различна дата на раждане.

Съгласно чл. 38, ал. 4 ЗГР съдебен ред е предвиден за установяване на неверни данни в актове за гражданско състояние. Настоящият случай не попада в тази хипотеза, тъй като за молителя няма съставен български акт за гражданско състояние, а се касае единствено до данни, съдържащи се в Националния регистър на населението.

Независимо дали молителят твърди, че сам е заявил различни данни, или че правилно заявени от него данни са били неправилно отразени, спорът не представлява поправка на акт за гражданско състояние по смисъла на чл. 38, ал. 4 ЗГР. В първия случай би се поставил въпрос за установяване на действителната самоличност на чужд гражданин, а във втория — з а административна корекция на регистрационни данни, но и в двата случая не е налице законово основание за съдебно производство пред районния съд по посочените разпоредби.

Поради изложеното съдът приема, че заявените искания не попадат в предметния обхват на производствата по чл. 19 и чл. 38, ал. 4 ЗГР, поради което производството следва да бъде прекратено като недопустимо.

Настоящото определение не препятства молителя да поиска по административен ред актуализиране на данните в Националния регистър на населението пред компетентния орган по гражданската регистрация, при представяне на съответните документи, удостоверяващи различни лични данни; а еветнуален отказ ще подлежи на оспорване по реда на АПК.

При тези мотиви и на осн. чл 540 вр. с чл. 130 ГПК Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 676/2026г. по описа на РС-Пещера.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС - Пазарджик в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________

2