Решение № 57 от 18.02.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Велико Търново, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно наказателно дело № 20244110201030 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на *** от гр. Нови Искър, представляван по пълномощие от адв. *** от САК, против Наказателно постановление № 24-1275-001395 от 11.06.2024 г. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР Велико Търново, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от с.з. са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 800.00 /осемстотин лева/ и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети и общо 26 контролни точки. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

Страните, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.

Жалбоподателят, чрез своя пълномощник, е депозирал писмено такова, като претендира и разноски.

Съдът, след преценка на приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е инициирано със съставянето на АУАН Серия АД № 200950 от 19.04.2024 г. от полицай Г. К. С. /мл. автоконтрольор при 1

Сектор „Пътна полиция” на ОДМВР гр. Велико Търново/ срещу жалбоподателя ***, затова, че на 21.04.2023 г., в 11:32 ч., в гр. Велико Търново, на ул. „Магистрална“, на ПП І-4, км.

126+010, ЗПВ, в посока гр. Варна, управлявал собствения се лек автомобил „Мерцедес Е 350 Д", с рег. *** сив на цвят, със скорост от 91 км/ч, при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч, въведено и обозначено с пътен знак Д – 11. Наказуемата скорост след приспаднат толеранс от – 3 км/ч била 88 км/ч, а превишението от 38 км/ч, в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В АУАН е отразено също, че нарушението е заснето и установено с автоматизирано техническо средство TFR1-М № 602, като същото било извършено в условията на системност – в едногодишен срок от влезли в сила ЕФ № 3438487, влязъл в сила на 03.10.2023 г. и ЕФ № 4253666, влязъл в сила на 03.10.2022 г. Жалбоподателят се бил самопосочил като водач на МПС към датата и часа на нарушението в декларация по чл. 188 от ЗДвП.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствието на жалбоподателя, тъй като след отправена покана не се е явил. Връчен му е надлежно и е подписан от него без възражения. Такива не са последвали и в законоустановения тридневен срок.

От материалите по делото е видно, че признаците на нарушението са били установени непосредствено от полицейските служители, които са снели данните от АТСС.

Жалбоподателят е депозирал декларация, че на дата 21.04.2023 г. в 11:30 часа именно той е управлявал процесния автомобил.

Видно от приложеното по преписката копие от снимков материал, на 21.04.2023 г., в 11:32:25 ч., в гр. Велико Търново, според изписаните координати NL: 43.07922 и EL:

25.59813, е измерена скорост на движение от 91 км/ч при ограничение за населено място – 50 км/ч., на автомобил с рег. ***. От снимковия материал е видно, че автомобилът е в процес на приближаване към АТСС, като не са заснети други преминаващи автомобили.

От представения протокол за използване на АТСС вид "TFR1-M" № 602 са видни мястото, датата и часа на използване на системата – гр. Велико Търново, ПП I-4, км 126+010, в посока от гр. София към гр. Варна, 21.04.2023 г., с начало на работа 10:00 ч. и край 13:00 ч. АТСС е било в стационарен режим на измерване „С“ и посока за задействане – приближаващ „П“.

Въз основа на съставения АУАН срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление, с което квалифицираното от наказващия орган като нарушение по чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е санкционирано с наложени административни наказания глоба в размер на 800.00 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети и общо 26 контролни точки.

Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП – Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР.

Компетентността на полицейските служители

2 да работят със системите за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение и да смъкват данни от тях е служебно известна на съда.

Съгласно удостоверение на БИМ № 10.02.4835 от 24.02.2010 г., мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „ТFR 1–M”, е вписана в регистъра на Българския институт по метрология под № 4835, със срок на валидност до 24.02.2020 г.

Същата е преминала успешно първоначална и последваща проверка – Протокол № 3-7-22 от 20.09.2022 г.

Съгласно Закона за измерванията - чл. 30, ал. 5 „Когато срокът на валидност на одобреният тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобреният тип, се считат от одобрен тип“, и §7 от Преходните и заключителни разпоредби на същият закон, „Средствата за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при последващите проверки се установи съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията към тях."

От приложената по делото справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР Търговище, е видно, че жалбоподателят многократно е санкциониран за нарушения по ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е частично основателна.

В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Спазен е преклузивния срок за съставяне на акта по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

Видно от установеното, извършителят е установен от контролните органи едва след представяне на декларацията по чл. 188 от ЗДвП. Именно това е момента в който е започнал да тече срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Същият е съставен в рамките на тримесечния срок от откриване на нарушителя и в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението.

По същество: Не е спорно по делото, че нарушението е установено с мобилна система за контрол на скоростта, която е одобрен тип уред за измерване, като видно от приложения протокол същата е преминала успешно периодичен контрол със срок на валидност една година.

3

Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническото средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, а същата е била превишена от водача след приспадане на допустимата грешка с 38 км/ч. Мястото на нарушението е посочено ясно и точно, а именно на пътен участък в населено място, улица, посока на движение.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, който в декларацията по чл. 188 от ЗДвП е посочил, че именно той е управлявал автомобила на датата, на установяване на нарушението. Така категорично се доказа и авторството на деянието, за което той е наказан.

Действително към протокола за използване на АТСС не е приложена снимка на разположението на уреда, което очевидно е в разрез с изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., но този пропуск не представлява съществено нарушение от категорията на абсолютните и не опорочава нормативно уредените условия и ред за използване на средството за контрол на правилата на движение по пътищата, до степен, която да доведе до отмяната на издаденото вследствие на това НП, тъй като от описанието на мястото, на което е установено нарушението, става пределно ясно, че мобилната система е била разположена в населено място. Доколкото в случая не е налице различна максимална скорост, определена със знак, а е приложима определената в ЗДвП максимална скорост 50 км/ч, липсата на снимка на системата за контрол не засяга по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя - не е налице неяснота дали е била разположена преди или след пътен знак, който би бил от значение за квалификацията на нарушението, и на какво разстояние от него.

Основателно обаче е оспорването на правната квалификация на деянието.

Административнонаказващият орган неправилно е приел, че нарушението е извършено в условията на системност. Съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото НП или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Това означава, че за да е налице "системност", следва нарушения да са извършени в следната последователност – едно влязло в сила и три в едногодишен срок от влизането му в сила, като едногодишният срок започва да тече след като влезе в сила първият санкционен акт. Тоест, следва да е установено, че са налице три или повече извършени нарушения от санкционираното лице в едногодишен срок от датата на влизане в сила на първото издадено НП или първия издаден електронен фиш. В случая процесното нарушение е от 21.04.2023 г. и е в едногодишния срок от влизане в сила на цитираните в НП електронни фишове, влезли в сила на 03.10.2022 г. Двата електронни фиша са влезли в сила на една и съща дата – 03.10.2022 г., и от този момент е започнал да тече едногодишният срок, в който е извършено процесното нарушение (не следва да се взема някое от нарушенията по тези два ЕФ, тъй като и двете предхождат влизането на същите).

Нарушението, предмет на настоящото производство, се явява извършено за първи, а не за трети път от влизане в сила на предходен санкционен акт за същото по вид нарушение. Това 4 означава, че нарушението не е системно по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП и санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП е неприложима. Предвид изложеното, съдът намира, че е налице повторност по см. на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, а не системност.

Предвид обстоятелството, че нарушението е несъмнено извършено, настоящият състав приема, че са налице предпоставки за преквалифициране на установеното нарушение.

Ето защо, на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдът следва да измени НП и да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като определи наказанието по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, поради повторност на нарушението, а именно глоба, предвидена за съответното нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – 400 лева, тъй като превишаването на скоростта е с 38 км/ч., т.е. в границите от 31 до 40 км/ч., в двоен размер, т.е. от 800 лева. и да отмени наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок шест месеца.

За нарушението по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП не е предвидено в Наредба № Із-2539 на МВР отнемането на контролни точки, поради което НП и в тази му част следва да са отмени.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1275-001395 от 11.06.2024 г. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР Велико Търново, с което на жалбоподателя ***, с ЕГН ********** от гр. Нови Искър, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от с.з. са наложени административни наказания „глоба” в размер на 800.00 /осемстотин лева/ и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети и общо 26 контролни точки, като на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП му налага административно наказание глоба в размер на 800.00 /осемстотин/ лева.