Решение № 5079 от 05.10.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13419/2022
- Вид
- Решение № 5079
- Подписан
- 05.10.2023
- В сила
- 08.12.2023
- Състав
- Теменужка Симеонова, Яна Борисова, Хрипсиме Киркор Мъгърдичян
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.266,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.264,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.264,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79,ал.1,пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.309а · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 5079 гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Теменужка Симеонова
Членове:
Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100513419 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 12305 от 06.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 42863 по описа за 2021 г., „Д.****“ ЕООД е осъдено да заплати на „К.С.Б.“ ЕООД, на основание чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД вр.чл.266,ал.1 от ЗЗД и чл.309а ТЗ сумата от 20 209,81 лв., представляваща възнаграждение по договор за изработка, съгласно фактура № 5067/07.10.2020 г., фактура № 5068/07.10.2020 г.; фактура № 5069/07.10.2020 г. и фактура № 5786/12.04.2021 г., заедно със законната лихва от 22.07.2021 г. до погасяване на задължението, сумата от 1368,55 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху възнаграждението по фактура № 5067, 5068 и 5069 от 2020 г., както и сумата от 71,85 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница по фактура № 5786/12.04.2021 г. за периода 28.04.2021 г.-21.07.2021 г., като за разликата над тази сума и до сума в размер на 84,54 лв. и за периода от 13.04.2021 г. – 27.04.2021 г. исковата претенция е отхвърлена. На основание чл.78,ал.1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 4074,13 лв. – разноски по делото и по делото за обезпечение на бъдещ иск, а ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 1,37 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба, подадена от „Д.****“ ЕООД, срещу решението в частта, в която са уважени исковите претенции. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Сочи, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения, като е поискал допускането на повторна съдебно-почеркова експертиза, съдебно-автотехническа експертиза, както и допълнителна съдебно1 счетоводна експертиза. Сочи, че съдът възприел погрешна фактическа обстановка, която не кореспондирала с доказателствата по делото. Неправилни били изводите, че ищецът ремонтирал три броя агрегата на хладилни ремаркета, въпреки че това било невъзможно, тъй като тези ремаркета не били в страната на посочените дати от ищцовото дружество, а други били продадени през 2018 г. Твърди, че ищецът не вложил конкретни части при ремонта, въпреки че същите били посочени в документите за извършени, или същите били дублирани, друга част от тях били втора употреба, за което страните нямали уговорка, както и некачествени, като дефектите се проявили по-късно, за което ответникът незабавно уведомил ищеца. Надписвали се ремонтни дейности, които реално не били извършвани и цените не отговаряли на това, за което страните са се разбрали, което съдът отново не взел предвид. Сочи също така, че ищцовото дружество не представило доказателства за реално извършени ремонти дейности. Твърди, че първоинстанционният съд не обсъдил и възражението, че двамата свидетели, доведени от ищцовото дружество, са в трудови отношения с него, поради което същите са заинтересовани от изхода на делото.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него бъде постановено друго, с което исковите претенции бъдат изцяло отхвърлени.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия. Сочи, че жалбата е неоснователна, като излага съображения в тази насока, като моли решението да бъде потвърдено с оглед правилността му.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Съдът намира, че решението е и правилно, като споделя мотивите, изложени от първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
С оглед оплакванията, изложени във въззивната жалба, е необходимо да се добави следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД вр.чл.266,ал.1 ЗЗД и чл.309а ТЗ.
Ищецът претендира, че между него и ответника е възникнало облигационно отношение, породено от сключен рамков договор за изработка, по силата на който ищецът като изпълнител се задължил да извършва ремонтни услуги на използваните от ответника в транспортната му дейност хладилни ремаркета. Сочи, че изпълнил всички свои задължения по извършване на работата, която му била възложена от ответника и която била приета от него без възражения за периода от 01.01.2019 г. – 11.06.2021 г., но въпреки това, ответникът като възложител не изпълнил насрещното си задължение да заплати уговореното възнаграждение в общ размер на 20 209,81 лв., за което били издадени 4 бр. фактури - с № 5067/07.10.2020 г., № 5068/07.10.2020 г., № 5069/07.10.2020 г. и № 5786/12.04.2021 г. Ето защо сочи, че има правен интерес да претендира незаплатеното му възнаграждение, както и мораторна лихва за забава.
2
Ответникът от своя страна оспорва да е възлагал част от работите, описани в процесните сервизни поръчки, както и същите да са извършвани от ищеца. По отношение на извършените работи, сочи, че ремонтът е осъществен с части втора употреба, които били некачествени и проявили скритите си недостатъци впоследствие.
Оспорва да е приел работата, вкл. и същата да е била предадена на лице, което да притежава представителна власт.
Правилно първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест като е указал на ищеца да докаже сключен между страните договор за изработка, по който е изпълнил поетата работа, че тази работа е приета от ответника, поради което и същият дължи заплащането , а ответникът е този, който носи тежестта да докаже фактите, от които произтича възражението му за наличие на недостатъци и отклонения в изработеното, че е уведомил изпълнителя веднага след открИ.ето им или че същият е знаел за тях, както и че са били толкова съществени, че работата е станала негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.
Не е спорно между страните, а и се установява и от писмените доказателства по делото /протоколи, сервизни поръчки, имейл кореспонденция/, както и свидетелските показания, че страните са се намирали в облигационно отношение, породено от сключен между тях рамков договор за изработка, по силата на който ищецът извършвал ремонтни дейности и сервизно обслужване на хладилни ремаркета/полуремаркета, притежавани от ответника и използвани от него за осъществяване на търговска дейност –транспорт на стоки.
Спорните моменти касаят следното – дали всички от описаните в процесните сервизни поръчки и фактури дейности са извършени, т.е. вложени ли са посочените части, извършените дейности в съответствие с уговореното между страните ли са, или е налице отклонение от поръчката, както и проявили ли са скрити дефекти, открити впоследствие от ответника-възложител, за което изпълнителят да е бил уведомен.
Във въззивното производство на основание чл.266,ал.3 от ГПК е допусната съдебно-автотехническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, което съдът кредитира поради неговата обоснованост, логичност, безпротиворечивост и аргументираност, фактура № 5067/07.10.2020 г. на стойност 6232,61 лв. е сборна на пет сервизни поръчки. Експертът е посочил, че повторение на стоки има само при хладилен агент R452, но това касаело два различни ремонта /позиция 1 и позиция 11/.
Хладилен агент R452 /позиция 22/ се отнасяло до друго хладилно ремарке. Стоките маслен филтър SL/SLX 486-486 V /позиция 5 и позиция 21/, въздушен филтър SL/SLX /позиция 6 и позиция 24/, горивен филтър SL/SLX /позиция 7 и позиция 25/ се отнасят за ремонти на две различни хладилни ремаркета през 2020 г., както и услугата смяна на масло и филтри и ресет на микропроцесор.
Ремонтните дейности и части, посочени в сборната фактура № 5068/07.10.2020 г.
/на 14 позиции/, се отнасяли за ремонтни дейности и части, посочени във всяка една от сервизните поръчки, като касаела два броя ремонти на хладилно ремарке “Thermo King SL-200e”с ДК № С1207ЕК на 04.01.2019 г. и 14.01.2020 г., и един ремонт на хладилно ремарке Carrier Maxima – 1300 oт дата 03.02.2020 г., като вещото лице е заключило и че по тази фактура не се съдържат начислени суми за материали, части или извършване на дейности, по отношение на които да е налице дублиране.
Сборна фактура № 5069/07.10.2020 г. /на 29 позиции/ касаела пет броя ремонтни дейности на хладилно ремарке “Thermo King SL-200e” с ДК 1207ЕК за периода от 04.01.2019 г. – 11.11.2019 г., един ремонт на хладилно ремарке Thermo King SL-400e с 3
ДК№ **** от дата 13.05.2019 г. и един ремонт на хладилно ремарке Carrier Maxima – 1300 от дата 22.02.2019 г. Посочил е, че повторенията на услугите всъщност касаят напълно различни ремонти, поради което няма дублиране. Същите изводи вещото лице е извело и по отношение на сборната фактура № 5786/12.04.2021 г. Съдът, позовавайки се на заключението на съдебната автотехническа експертиза, стига до извод, че всички описани ремонтни дейности, обединени в сборните фактури, не се дублират, а са извършени в различни периоди, поради което е неоснователно възражението на жалбоподателя в тази насока. Оплакването, че било невъзможно ищецът да ремонтира три броя агрегата на хладилни ремаркета, тъй като тези ремаркета не били в страната на посочените дати от ищцовото дружество, а други били продадени през 2018 г., съдът намира също за неоснователно. По отношение на тези възражения първоинстанционният съд е изложил много подробни мотиви, които въззивната инстанция изцяло споделя и не е нужно да повтаря, поради което и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК. Само за пълнота, съдът следва да отговори на оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно, позовавайки се на показанията на свидетелите на ищеца, които били заинтересовани от изхода на делото, тъй като се намират в трудово отношение, стигнал до погрешен извод, че сервизните поръчки са издавани след приемане на агрегатите за ремонт, поради което обстоятелството, че на датите, на които били издавани поръчките, ремаркетата не били на територията на страната, не води до извод за липса на изпълнение на описаните работи.
Съгласно чл.172 от ГПК показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Нормативната уредба изисква завишено внимание от страна на съда при оценката на достоверността на показанията на определени лица, които се намират в особени отношения със страната, като същите следва да бъдат подложени на посериозен анализ. Това не означава, че показанията на такава категория свидетели нямат никаква доказателствена стойност и следва автоматично да се изключат, в противен случай законодателят щеше да въведе абсолютна забрана за свидетелстването на определена група субекти. В настоящия случай съдът намира, че показанията на свидетелите на ищеца Ш. и К. следва да бъдат кредитирани, доколкото същите последователно и детайлно описват процеса на работа на ищцовото дружество, начинът на постигане на договорки между двете дружества и извършване на съответните дейности, какви документи и в кой момент се издават. Показанията съдът намира за достоверни, тъй като са вътрешно логични, безпротиворечиви, последователни и не са опровергани от други, събрани по делото доказателства, поради което правилно първоинстанционният съд се е позовал на тях при мотивиране на изводите си и оплакването е неоснователно.