Решение № 983 от 21.07.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 983 гр. Варна, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. И. като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20223100501205 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от Етажна собственост на сграда в гр.****, представлявана от “Макси Консулт“ ЕООД, с управител В.Х., чрез процесуален представител адв. Т. П. въззивна жалба срещу Решение № 260178/21.03.2022г. по гр.дело 12076/2019г. по описа на ВРС, с което са отменени следните решения, взети на проведеното на 05.07.2019г. Общо събрание на етажната собственост : 1. Да се сключи договор със „Макси Консулт“ ЕООД за поддръжка на общите части на сградата, съобразно представената оферта, която е неразделна част от настоящия протокол за срок от една година, считано от 05.07.2019г. Задълженията по договора за поддръжка всеки етажен собственик ще заплаща на изпълнителя „Макси Консулт“ЕООД.Собствениците ,изразили съгласие да ползват басейна, зелените площи и съоръженията , собственост на „Макси консулт“ЕООД да сключат индивидуални договори със собственика „Макси Консулт“ЕООД. Конкретните параметри и образуване на крайната цена ще бъдат уточнени допълнително във всеки конкретен договор.2. Консумираната ел.енергия за общите части на сградата да се разпределя между собствениците, като всеки месец общата консумация се разпределя по равно на брой ползващи ел.енергия на самостоятелни обекти.3. Освобождава от длъжността „касиер“ на Етажната собственост М.Ш.. Сумите за месечните задължения на етажните собственици за ел.енергия ще бъдат събирани от контрольора П.П.. 4. Възлага се на управителя В.Х. да сключи договор с фирма за поддръжка на асансьора за срок от една година, считано от 01.08.2019г., като дължимата от собствениците сума ще бъде разпределена по равно между всички собственици с изключение на собствениците на 1 обекти, находящи се на партерния етаж. Дължимата сума за поддръжка на асансьор за една година следва да се заплати на управителя В.Х. в срок до 25.07.2019г., който се задължава да я заплати на фирмата за поддръжка на асансьор при сключване на договора, на основание чл.40,ал.2 от ЗУЕС, както и жалбоподателят е осъден да заплати сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Въззивникът излага становище, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, несъобразено със събрания доказателствен материал и необосновано.

Признава факта, че поканата е залепена на видно място в сградата на 28.06.2019г., както и че събранието е проведено на 05.07.2019г., но при изчисляване на срока по чл.13, ал.1 на ЗУЕС е взет предвид и деня на залепяне на поканата 28.06., като в този случай датата на провеждане на събранието 05.07. се явява осми ден. Обстоятелството, че на събранието са присъствали собственици притежаващи 94,992% ид.ч. от общите части на етажната собственост, показва, че до всички етажни собственици е достигнала информацията за провеждане на ОСЕС, в срок. На следващо място твърди, че съдът неправилно е приел, че е останало недоказано обстоятелството, че изискуемия от закона и посочен в протокола кворум изхожда от легитимни лица, притежаващи правото на собственост в ЕС, при соченото в протокола квотно участие в процентно отношение в общите части на ЕС, поради което неправилен се явявал извода, че събранието е незаконосъобразно и е приел, че дори само на това основание следва решенията да се отменят. В резултат на това, че съдът не е установил съответствие на ид.ч., притежавани от присъствалите и взели решения етажни собственици, е достигнал и до неправилното заключение, че не е доказано решенията да са взети при изискуемия от закона кворум. След внимателен преглед на представените документи за собственост се установява пълно съответствие на описаните ид.ч. за всеки етажен собственик, поради и което следва да се приеме за доказано, че събранието е проведено законно и са взети решения при изискуемия от закона кворум. Това се установявало от приетата и неоспорена СТЕ, в заключението по която се сочи, че на проведеното ОСЕС на 05.07.2019г. са присъствали притежаващи общо 92,48% ид.ч. от общите части на етажната собственост в надземната част и 89,362% в подземната част, както и са посочени процентното съотношение на гласувалите за всяко от решенията.Твърди още, че погрешно съдът е извел извод, че СТЕ е изготвила заключение въз основа на "неподписан списък на собствениците", присъствали на ОС на ЕС, въпреки че в.л. уточнява, че е изготвило заключението въз основа на приложените на л.102 и 103 по делото списък на присъствалите и на гласувалите по т.1 от дневния ред, който бил приет като доказателство с протоколно определение от 15.12.21г.

Погрешно и необосновано съдът на следващо място приел, че не ставало ясно от гласовете на кои собственици точно е формиран кворума при вземане на решенията, т.к. видно от приетия от съда списък /сверен с оригинала/, срещу името на всеки един ЕС за взетото решението е записано "да" или "не", съответно с подпис. Въззивникът оспорва още извода на съда, че в протокола липсвал текст, че неразделна част от него е списък на собствениците, както и че е недоказано упълномощаването. Неоснователно било и 2 очакването да бъдат разгледани две оферти за едно и също предложение - избор на изпълнител по договор за поддръжка на общи части, тъй като нито в дневния ред, нито в протокола е заложено разглеждане на две оферти за една и съща услуга. Доколкото не са оспорени подписите положени на списъците за присъствали и взели решения ЕС и не са оспорени пълномощните при представянето им в деня на провеждане на събранието, следвало да се приеме, че ЕС надлежно са представлявани от пълномощници.

Въззивникът излага твърдения още, че съдът погрешно и незаконосъобразно е приел, че за възлагане поддръжка на комплекса, следва да гласува отделно бюджет на ЕС, разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗУЕС , която се приема за относима, предвижда разпределяне на разходите за поддръжка по равно според броя на обитателите. В заключение обосновава становище за неправилност на извода, че не е спазена процедурата разгласяване, при положение, че още с исковата молба ищците са представили съобщение по чл.16, ал.7 от ЗУЕС от 12.07.2019г. и не оспорват, че решенията по протокол от проведеното на 05.07.2019г. ОСЕС е било залепено на видно място в сградата. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски. Отправя доказателствени искания за разпит на свидетел и за прилагане на писмени доказателства по делото – 10 броя пълномощни.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Юркосулт“ ЕООД, М.О., ОЛ.

Н. Б., АНТ. ИГ. Ч., ЕК. Н. Ч., ОКС. АН. КЛ., А.В.И., ЛЮБ. АН. Р., Т. Л. ЯНЧ., Г. Н. ИВ., В.

ИЛ. К., „Инко –Арх“ ЕООД, М. Т. Г. и ЮЛ. Н. Д., чрез процесуален представител адв. Г. Р..

Въззиваемите оспорват изложените във въззивната жалба твърдения като неосноватлени и недоказани. Безспорно по делото се установявало, че събранитето от 09.12.2020 г. не е свикано по предвидения в чл. 12, ал. 5 и чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС ред. Въззиваемите твърдят още, че с решение на ОС на ЕС от 25.02.2019 г. правомощията на В.Х. като управител са прекратени, поради което по арг. от чл. 12, ал. т. 1 от ЗУЕС ОС е следвало да бъде свикано от УС, а не от него. Навеждат твърдения за влошени отношения на етажните собственици с В.Х. и управляваното от него „Макси Консулт“ ЕООД поради некоректно разпореждане с парични средства. На следващо място излагат твърдения, че ответникът, въпреки доказателствената си тежест, не е представил доказателства, че при свикване на процесното Общо събрание на 05.07.2019 г. са изпълнени императивно предвидените изисквания на чл.

12, ал. 1- 6 от ЗУЕС, както и че е спазен седемдневния срок от залепяне на поканата до провеждане на събранието. В същото време съобразно трайната съдебна практика ОС на ЕС следвало да се проведе най-рано на осмия ден от датата на поставяне на поканата. По изложените съображения считат, че първоинстанционният съд правилно е приел, че не са спазени изискванията на чл. 13, ал. 1 и ал. 7 от ЗУЕС относно законосъобразността на проведеното ОС на ЕС. На следващо място въззиваемите твърдят, че с оглед оспорването на съдържанието и достоверността на протокола по реда на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС същият не е стабилизиран по отношение на отразеното в него. Освен това, дори и да се приеме, че оспорването не е успешно, то те не били обвързани от доказателствената му сила, тъй като събранието е проведено при липса на изискуемия кворум и мнозинство. Оспорено било и 3 съдържанието на представения с отговора на исковата молба списък на собствениците, присъствали на ОС на ЕС. На следващо място сочат, че на общото събрание не е гласуван бюджет, а ответникът не е противопоставил нито един аргумент или доказателстов, че таксата от 20 лева за кв. метър не противоречи на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС.

Правилни и обосновани били изводите на първоинстанционния съд, че упълномощаването е недоказано, като искането за прилагане като писмени доказателства по делото на представените пълномощни е преклудирано с оглед забраната на чл. 266, ал. 1 от ГПК. По гореизложените съображения отправят искане за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя сочи, че в първоинстанционното решение са налице противоречие относно това кой е управител на етажната собственост. Със същото се отменят решения на ОС на ЕС, с които последната се оставя без управител и без поддръжка. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено като на доверителят му бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за пред двете съдебни инстанции.

Въззивникът е депозирал писмена защита, с която поддържа искането си по изложените във въззивната жалба съображения.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ЮРКОСУЛТ“ ЕООД, М.О., ОЛ. Н. Б.,АНТ. ИГ. Ч., ЕК. Н. Ч., ОКС. АН. КЛ., А.В.И., ЛЮБ.

АН. Р., Т. Л. ЯНЧ., Г. Н. ИВ., В. ИЛ. К., „ИНКО–АРХ“ ЕООД, М. Т. Г., И ЮЛ. Н. Д., чрез процесуален представител адв. Г. Р., с която е предявен иск по чл. 40 от ЗУЕС против Етажна собственост на сграда в гр.**** за отмяна на взетите решения по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от дневния ред на проведеното на 05.07.2019г. Общо събрание на етажната собственост.

Ищците излагат твърдения, че на 05.07.2019 г. от 18.00 часа в етажната собственост се е провело Общо събрание, свикано от легитимиращия се като управител В.Х.. Считат, че същият няма качеството на управител, тъй като на предходно Общо събрание от 25.02.2019 г. е взето решение за прекратяване правомощията му, а като управителен орган е избран УС на ЕС в състав: П.П., И.Т. и В.Х., с председател П.П.. Поради изложеното и позовавайки се на чл.12, ал.1, т.1 от ЗУЕС считат, че единствено УС може да свиква ОС, а не управител, чиито правомощия са прекратени.

На следващо място сочат, че при свикване на Общото събрание на 05.07.2019 г. не е обективирана никоя от императивно предвидените хипотези на ал. 1 до ал. 6 на чл. 12 на ЗУЕС, както и че не е спазен императивно предвидения седемдневен срок от залепването на поканата до провеждане на ОС на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Твърдят, че поканата не е залепена на 28.06.2019 г. на видно място в сградата, но дори и да е залепена на тази дата, отново не са изтекли седем дни, преди датата на общото събрание - 05.07.2019 г.,защото нормативното 4 изискване е общото събрание да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата по аргумент на чл.13, ал.1, изр. III от ЗУЕС.