Определение № 246 от 12.02.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 246 гр. Варна, 12.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Търговско дело № 20253100900445 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. Г. Г., с която с р е щ у „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ .

По допустимостта:

Изложените в исковата молба твърдения обуславят извод за редовна искова молба, обективираща кумулативно обективно съединени осъдителни искове, предявени от и срещу правосубектна страна. Сезиран е родово и местно компетентен съд в хипотезата на чл. 115 ГПК. Предвид наличието на положителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за допустимо. С исковата молба са представени доказателства и за предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно чл.

380 КЗ, обуславяща допустимост на предявения иск в хипотезата на чл. 498, ал. 3 предл. първо КЗ.

По предварителните въпроси:

Доколкото предявените искове включват установяването на застрахователно правоотношение, което съставлява абсолютна търговска сделка, претенцията следва да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

Размяната на книжа, предвидена в чл. 367 – 373 ГПК, е приключила. На основание чл. 374, ал. 2 ГПК делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 374, ал. 2 ГПК:

Производството по делото е образувано по предявени от Р. Г. Г. срещу „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 20 451,68 евро (левова равностойност 40 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 15.07.2023 г. на автомагистрала „Тракия“, км.55, посока София, причинено по вина на М.Р.Г., управлявайки лек автомобил „Хюндай Велостер“, рег. № ****, за който при ответника е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/03/123002043568, сключена на 1

28.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.07.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и на сумата от 56,24 евро (левова равностойност 110 лв.), представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на настъпилото ПТП на 15.07.2023 г., изразяващи се в заплащане на разходи за шина за придържане на ръката и рамото и за рентгенова снимка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.07.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Ищцата твърди, че на 15.07.2023 г. на автомагистрала „Тракия“, км.-55, посока София водачът М.Г., управлявайки лек автомобил „Хюндай Велостер“, с рег. № ****, губи управлението над автомобила и за да не се удари в лява мантинела завърта волана надясно, при което не успява да овладее автомобила, който се подхлъзва на банкета и влиза във водосборния канал в дясно на пътното платно, при което изхвърча, блъска се в огражденията на магистралата, завърта се в хоризонталната си ос и лети 20 метра, след което се приземява отново във водосборния канал. Сочи се, че по време на пътнотранспорното произшествие, за което е виновен М.Г., ищцата е била на пасажерската седалка с поставен обезопасителен колан, което било причината да остане жива. При инцидента тя получила следните травматични увреждания: фрактура /счупване на проксималната част на левия хумерус, контузия на гръден кош и др. натъртвания, вследствие на удара. Поддържа се, че в продължение на две седмици след случилото се ищцата имала много силни болки в областта на нараняванията, не била в състояние да ползва ръката си, понеже я боли и независимо от проведената терапия пострадалата продължавала да изпитва болки, макар и с подобрение на интензивността на болката в сравнение с първоначалния период след инцидента, но рамото продължавало да я боли и към настоящия момент. Болката на ниво раменна кост на лявата ръка довела до силно ограничение при движение, а допълнително неудобство предизвиквала поставената гипсова имобилизация на ръката в рамките на един месец. Предвид усложненото протичане на възстановителния процес, най-вероятно щяло да се наложи провеждането на последващи терапии и рехабилитации. Налице са трайни неблагоприятни последици за физиологичния статус на пострадалата, а именно абдукция на лявата раменна става и година след настъпването на инцидента при преглед било установено, че страда от „Синдром на ротаторния маншон на рамото; синдром на удареното рамо и счупване на горния край на раменната кост (хумерус). Постоянно се налагало ищцата да приема болкоуспокояващи, като имало моменти, в които се будила през нощта от болката и не можела да спи. Изпитвала неудобства в ежедневието, задържането на предмети и обличането били предизвикателства, боравила само с дясната ръка. Освен това ищцата търпяла и психиологически неудобства, тъй като често изпитвала фрустрация и чувство за зависимост от другите.

Излага се, че на 14.06.2024 г. ищцата отправила претенция към ответника – застраховател на виновния вода по застраховка гражданска отговорност с полица № BG/03/123002043568, сключена на 28.07.2023 г., валидна до 27.07.2024 г., за заплащане на обезщетение за претърпените вреди, като представила всички изискани от застрахователя документи, но на 26.11.2024 г. получила отказ за изплащането на застрахователни обезщетения.

Поддържа се, че ищцата направила разходи в размер на 110 лв. във връзка с диагностицирането и лечението на получените травми вследствие на процесното ПТП, като на 15.07.2023 г. заплатила 95 лв. за шина за фискиране и обездвижване на рамото поради счупването му, а на 23.07.2023 г. платила 15 лв. за контролна рентгенова снимка на счупването.

2

При тези съображения ищцата моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, с който се оспорва настъпването на застрахователно събитие, което да ангажира неговата отговорност, наличието на валидно застрахователно правоотношение, механизмът на настъпване на ПТП, виновността на водача М.Р.Г. както и доказателствената стойност на представения с исковата молба констативен протокол, от който не ставало ясно къде е станало произшествието, при какви обстоятелства, както и механизмът му, поради което не можело да се установи по безспорен начин настъпването на уврежданията. Излага се, че представените от ищцата доказателства не установяват тези обстоятелства.

Ответникът оспорва вида и характера на уврежданията във връзка с процесното ПТП, настъпването на усложнения, както и наличието на причинно-следствена връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди. Навежда се довод, че част от твърдените увреждания са били налични при ищцата преди настъпване на инцидента и не всички са вследствие на него. Релевира се възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Инвокира се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като към момента на настъпване на събитието е била без поставен предпазен колан. Сочи се, че не е налице причинно-следствена връзка между твърдените разходи и процесното ПТП, оспорва се заплащането им от страна на ищцата, както и се твърди, че същите не са били необходими. Ответникът оспорва и акцесорната претенция за присъждане на лихва от посочената в исковата молба дата, позовавайки се на разпоредбата на чл. 497 КЗ. Поддържа се, че в случай че за процесния пътен инцидент не е образувано досъдебно производство и е взето административно отношение спрямо виновния водач, то следва да се приеме, че вследствие на ПТП на ищцата е причинена лека телесна повреда. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, в която излага съображения в подкрепа на първоначално заявеното. Счита оспорванията в отговора на исковата молба на механизма на ПТП и претърпените вреди, както възраженията за съпричиняване и прекомерност, за бланкетни и формални, които не се подкрепят с насрещни доказателства.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК не е постъпил допълнителен писмен отговор от ответника.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, вр. чл. 377 ГПК съдът указва на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва:

Елементите от фактическия състав на иска по чл. 432 , ал. 1 КЗ изискват установяване при условията на пълно и главно доказване от страна на пострадалия ищец – арг. чл. 154 ГПК на следните предпоставки: 1) застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност” виновно да е увредил ищцата, като е причинил сочените имуществени и неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования; 2) размера на претендираните вреди, включително характера, степента, интензитета, продължителността на претърпените неимуществени вреди и 3) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника застраховател. Вината съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага , като оборването на тази презумпция е в тежест на ответника, за което същият не сочи 3 доказателства.

Ответникът следва да докаже правоизклюващите и правонамаляващите си възражения. Приносът на пострадалия, релевиран от застрахователя чрез защитно възражение, следва да бъде бъде доказан при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, а именно от ответника в настоящото производство. Същият следва да установи наведените от него твърдения, че ищцата е била без предпазен колан, с което е нарушила разпоредбите на ЗДвП и което обстоятелство е довело до получаване на травмите.

По доказателствата:

Представените към исковата молба писмени документи следва да бъдат допуснати като допустими, относими и необходими писмени доказателствени средства за правилното решаване на повдигнатия материалноправен спор. Съдът намира, че не е необходимо задължаването на ответника по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи цялата преписка, водена от него по заведена претенция № 1651/14.06.2024 г., доколкото самата ищца е представила кореспонденцията си с ответника по заведената застрахователна претенция, а не се твърди у ответника да се намира конкретен документ, за да може да бъде приложена последицата на чл.

190, ал. 2 ГПК. Искането на ищцата по реда на чл. 186 ГПК да бъде изискана посочена информация от ОД на МВР – София съдът намира за необходимо и относимо към предмета на делото, поради което следва да бъде уважено. В тази връзка не се налага изискването на информация от Прокуратурата на Република България, както е заявено в допълнителната искова молба, доколкото с предоставената от ОД на МВР – София информация ще бъдат изяснени обстоятелства, за които се изискват данни, а и едва след получаването информацията от ОД на МВР - София би могло да се прецени дали е необходимо изискването на последваща такава от Прокуратурата на Република България.

Релевираното от ищцата искане за ангажиране на гласни доказателствени средства следва да бъде уважено. Отправеното искане за провеждане на съдебномедицинска експертиза с посочените в исковата молба, отговора на исковата молба и допълнителната искова молба въпроси е допустимо и необходимо с оглед разпределената доказателствена тежест на страните в процеса, поради което съдът счита, че следва да бъде уважено.

Воден от гореизложеното, съдът на основание чл. 374, ал. 2 ГПК ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.03.2026 г. от 10,00 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им указва най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.