Решение № 1015 от 16.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1015 гр. Пловдив, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Ненова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20245300501941 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 от ГПК

Постъпила е жалба от Т. С. М., в качеството му на длъжник по и.д. № ***, по описа на ДСИ при ПРС, против разпореждане, с което е оставена без уважение молбата на настоящия жалбоподател с вх.№ 13127/22.05.2024г. за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция. Развити са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди се, че от образуване на изпълнителното производство взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия и срокът на перемиране на делото е изтекъл на 02.06.2022г. Поддържа, че въпреки настъпилата перемпция ДСИ е извършвала изпълнителни действия след прекратяване на производството по силата на закона и то без надлежно искане от взисактеля. Счита, че тя няма права да изпълнява без нарочна молба от взискателя. Не е формулиран петитум към съда. Отправено е искане до МП за налагане на дисциплинарна отговорност на съдебния изпълнител.

Претендират се разноски.

Ответната страна Районен съд Пловдив е подал отговор , в който се поддържа неоснователност на жалбата. Поддържа, че липсва период от над две години, в който да не са извършвани изпълнителни действия. Развива и доводи, че не е необходимо действието за е извършено за да прекъсне давността, а само да е предприето. Подробно са описани и предприетите изпълнителни действия по налагане на запори на вземания и вещи. Моли за оставяне на жалбата без уважение.

Съдебният изпълнител е изложил в мотивите си, че

1 жалбата е допустима, но неоснователна, като излага съображения, че не са налице предпоставките за обявяване на настъпила перемпция на изпълнителното производство. Счита, че такава може да настъпи само ако взискателят не поиска извършване на изпълнително действие в рамките на две години, като не е необходимо изпълнителното действие да е предприето. Посочва, че взискателят е поискал извършването на отделни изпълнителни способи като изрично е посочил същите да се налагат последователно, ако не се достигне до събиране на вземането.

Именно това е сторил и съдебният изпълнител.

След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в срок е и е допустима като насочена против отказ на съдебен изпълнител да прекрати производството , съгл. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

По същество намира следното :

Производството по и.д. №***, по описа на ДСИ при ПРС е образувано на ***г. чрез възлагателно писмо от Районен съд-Пловдив, за събиране на вземането в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС в размер на 800лв., глоба по нохд№1670/2020, ПРС и 5лв. ДТ за издаване на изпълнителен лист. Във възлагателното писмо взискателят е посочил изпълнителните способи, които желае да бъдат предприети за удовлетворяване на вземането – запор върху вземания на длъжника – трудово възнаграждение, банкови сметки, запор на собствени на длъжника МПС, опис и публична продан на същите, опис и публична продан на секвестируеми дв. вещи, възбрана и публична продан на недвижими имоти.

При проверка на документите по изпълнителното дело, съдът констатира, че съдебният изпълнител е извършил имуществено проучване на длъжника. Във връзка с установеното е извършил следните изпълнителни действия : -на ***.2020г. е наложен запор на МПС; - на ***.2020г. – наложен запор на трудово възнаграждение; -на ***.2020г.наложен запор на банкова сметка; на ***.2020г. запор на трудово възнаграждение при нов работодател; ***.2022 – запор на трудово възнаграждение при нов работодател; на ***.2022г. е наложен запор върху новопридобито МПС, на ***.2022г. наложен запор на друго МПС, на ***.2023г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, на ***.2024г. наложен запор на МПС и върху трудово възнаграждение.

С оглед така установеното от фактическа страна за периода 2016-2023г., спорът се заключава дали има период, в който не са предприемани изпълнителни действия, които да прекъсват давността и респ. дали е настъпила перемпция. Всъщност жалбоподателят твърди единствено, че взискателят е бездействал и не е инициирал извършването на действия по принудително изпълнение.

Съдът намира следното от правна страна : Нормата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда изпълнителното производство да се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като изключение от това правило правят делата за издръжка. Съгласно трайната съдебна практика и задължителните указания, дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по 2 тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ , а именно насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Указано е и че кредиторът следва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ. Съгласно същото ТР не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Значение на авансовото внасяне на разноски от взискателя има само в случай, че невнасянето им, след дадени указания за това, е станало причина за неизвършване на определеното действие по принудително изпълнение. В този смисъл насрочването на опис или налагането на запор, макар и без предварително да са внесени дължимите такси, прекъсва давността, т.к. е налице опит за събиране на вземането.

Прекъсването на давността не е обусловено и от реално извършване на насрочения опис, т.к. липсва законово основание за подобно стеснително тълкуване на изпълнителните действия прекъсващи давността. Отделно от това практиката приема и че искането на взискателя за предприемане на конкретни изпълнителни действия също прекъсва давността, макар и той да не е внесъл авансово дължимите разноски за това. Това е така, т.к. от значение е активността на взискателя, а определянето и внасянето на разноски и насрочването на изпълнително действие зависи от волята на съдебния изпълнител.

С оглед тези разяснения на предпоставките за прилагане на давността в изпълнителния процес, съдът намира, че в случая процесното изпълнително дело не е прекратено по право. В този период не се установява отрязък от две години, през които да не са предприемани действия по събиране на дълга или действия на ДСИ по насрочване на изпълнителни способи. На първо място следва да се посочи, че още с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил конкретните изпълнителни способи, които желае да бъдат предприети последователно, след установяване на имуществото на длъжника и при липса на резултат. Доколкото съдебният изпълнител е сезиран с конкретно посочен изпълнителен способ, той е обвързан с искането на взискателя. Съгласно нормата на чл.7 от ГПК, която е в гл.Втора на ГПК – Основни начала, действа принципът на служебното начало, т.е. съдът, респ. съдебният изпълнител имат служебни задължения да извършват необходимите процесуални действия по движението и приключването на делата и да следят за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия. Именно в изпълнение на тези си задължения съдебният изпълнител е прилагал последователно посочените изпълнителни способи с оглед събраната информация на имущественото 3 състояние на длъжника.

Видно от посочените факти по изпълнителното дело не е налице нито един период от две години, в който да се са предприемане изпълнителни действия. Поради изложеното съдът намира, че не са настъпили предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителното производство не е прекратено по силата на закона.

Постановеният отказ на съдебния изпълнител да прогласи това прекратяване е законосъобразен, а подадената жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Следва изрично да се посочи и че формираният в жалбата петитум за ангажиране на дисциплинарна отговорност на съдебния изпълнител не е в компетентността на съда.

Доколкото е записано, че жалбата се изпраща с копие и до МП, то не е необходимо същата да бъде препращана. Съдът намира и че не е необходимо жалбата да бъде оставяна без движение до формиране на конкретно искане от съда, доколкото в заглавната й част е записано, че е насрочена против разпореждане, с което е оставена без уважение молбата за прекратяване на делото.

По изложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалба вх.№ 24127/12.07.2024г. на Т. С. М., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по и.д. № ***, по описа на ДСИ при ПРС против разпореждане от 30.05.2024, с което е оставена без уважение молба вх.№ 13127/22.05.2024г. за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4