Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17619 от 28.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 38782/2023
Вид
Решение № 17619
Подписан
28.10.2023
Състав
КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 17619 гр. София, 28.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110138782 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: адрес срещу С. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: адрес, с която се моли съда да приеме за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумите:

-871.30 лева - главница по Договор за паричен заем №418187/08.05.2020 г., -515.84 лева- обезщетение за забава за периода от 29.09.2020 г. до 31.03.2023 г.- датата на подаване на заявлението в съда.

-Законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението/ 31.03.2023 / до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №17103/2023 г. на СРС

Ищецът твърди, че на 08.05.2020 г. между ЮЛ, като заемодател и С. С. Г. като заемател е сключен договор за паричен заем №418187, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за паричен заем, заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 1600 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем“.С полагането на подписа си на договора за паричен заем, заемателят, е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на заемодателя. Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 380.83 лв. Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 1980.83 лв., която е платима на 10 броя месечни 1 погасителни вноски, 3 бр. в размер на 53.40 лв. и 7 бр. в размер на 260.09 лв., при първа погасителна вноска 08.06.2020 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 08.03.2021 г. Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 515.84 лв. за периода от 29.09.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда

Сочи се, че на 14.06.2022 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от дата 26.08.2021 г. между ЮЛ, ЕИК *** и ЮЛ, ЕИК ***, по силата на което вземанията на ЮЛ срещу С. С. Г., произтичащи от Договор за паричен заем № 418187 от дата 08.05.2020 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на ЮЛ, чрез пълномощника ЮЛ, с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/418187 от дата 21.06.2022 г., изпратено с известие за доставяне. Копие от уведомлението за извършената цесия от страна на ЮЛ чрез ЮЛ с изх. № УПЦ-ПСТК/418187 от 14.06.2022 г. се прилага и към исковата молба.

Прилагат се писмени доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с която исковете се оспорват като неоснователни.

Оспорва се да е налице действителен договор за цесия, сключен между ЮЛ и ЮЛ.

Сочи се, че в представения по делото рамков договор за цесия и приложенията към него, липсва уговорена насрещна престация, при което се налага извода, че между страните не е постигнато съгласие по съществена клауза от договора, каквато е клаузата, касаеща цената на вземането. Сочи се, че цесията не е породила действие, като същата се явява недействителна спрямо доверителя ми, тъй като не индивидуализира прехвърленото вземане и липсва посочване на цена на прехвърлянето

Оспорва се наличието на валидно облигационно правоотношение между кредитното дружество и ответника, въз основа на което да се претендира процесната сума.

Поддържа се, че процесният договор за кредит е нищожен, поради нарушение разпоредбите на Закона за потребителките кредити- ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди се, че в процесния договор не са взети предвид всички допускания и не са посочени компонентите, включени в годишния процент на разходите. Сочи се, че в посочения ГПР не е включен като разход неустойката, уговорена в процесния договор за кредит, което е в противоречие с 2 изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излагат се доводи и за нарушение на разпоредбата на чл. 11, т. 12 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК.

Поддържа се, че уговореният в договора лихвен процент от 40,05% е в противоречие с добрите нрави, което води до недействителност на договора.

Излагат се аргументи, че при установена недействителност на процесния договор за кредит - предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло – в това число и за претендираната главница. Недопустимо е присъждането на претендираната сума на основание различно от търсеното, тъй като в случая е налице произнасяне на съда по нещо различно от поисканото, което от своя страна води до недопустимост на съдебния акт.

Твърди се, че част от вземанията са погасени по давност. Тъй като всяка погасителна вноска по кредита е със самостоятелен падеж.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между ЮЛ в качеството на заемодател и С. С. Г. в качеството на заемател е сключен Договор за паричен заем №418187от 08.05.2020 г., по силата на който е отпуснат заем в размер на 1600 лева, който е следвало да се върне разсрочено на 10 месечни погасителни вноски, три от тях в размр от 53.40 лева и 7 от тях в размер от 260.09 лева, като във всяка вноска е включена част от дължимата лихва и главница. Крайният срок на договора е 08.03.2021 г. Уговорен е годишен лихвен процент в размер на 40.05 % и годишен процент на разходите в размер на 47.7 %.

Според чл.6 от договора, той следва да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения, а именно: 1. Банкова гаранция или 2. поръчител, отговарящи на условията на чл.9, ал.2 от Общите условия към договора. В чл.9, ал.2 от ОУ е конкретизирано, че поръчителството следва да е на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от Редовен, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към ***; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. Банковата гаранция пък следва да е безусловна, издадена от лицензирана в *** търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Според чл.8 от договора, заемателят декларира, че му е известно и се счита за 3 уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6 в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1779.17 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение № 1 към договора.

Представено е Приложение № 1 към договора- погасителен план видно от който дължимата месечна вноска е в размер на 376 лева, съставена както от вноска в размер на 53.40 /260.09 лева /съдържаща част от главницата и възнаградителната лихва/, така и от вноска в размер на 322.60/115.91 лева- неустойка по чл. 8 от договора.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която – В. П. е представила писмено заключение, поддържано в съдебно заседание и прието по делото.

Вещото лице се е запознала с представените по делото доказателства и е изискала от ЮЛ чрез ЮЛ -Движение - начисления и плащания по партидата на Договор за паричен заем № 418187 /08.05.2010 г. на дневна база и от счетоводството на ЮЛ - Справка за начислени лихви, проверка за платени суми и задължения след датата на цесията - 14.06.2022г.

Установено е, че сумата по процесния договор за заем е усвоена на дата 08.05.2020г.

Постъпили са плащания в общ размер от 3070.40 лева, с които са погасени: неустойката 1779.17 лв., дължимата възнаградителна лихва в размер на 380.83 лв. и част от дължимата главница - 728.70 лв. Остава дължима главница в размер на 871.30 лв. / 1600.00-871.30/.

На въпроса какъв е реалния ГПР по кредита при включване на клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение по чл. 9, ал. 2 от договора в размер на 1779.17 лева вещото лице е посочило, че за определяне размера на ГПР съгласно нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, следва размерите на платените разходи /лихва и неустойка / да бъдат преизчислени на годишна база - за 365 дни. ГПР съгласно условията на договора, при включване на сумата за неустойка, в размер на 1 779.17 лв., е в размер на 541.97%.

Представено по делото е копие на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 26.08.2021 г., сключен между ЮЛ –цедент и ЮЛ–цесионер.

Представено е и извадка от Приложение № 1 към него от 14.06.2022 г., с което ЮЛ е прехвърлило вземането си към различни длъжници, индивидуализирани в приложението.

Видно от същото е цедирано вземане под №69 по договор с №418187 с длъжник С. С. Г. за сумите от 871.30 лева- оставаща главница, 453.78 лева- остатък от лихва за просрочие или общо сума в размер на 1325.08 лева.

Представено е и пълномощно, с което цедентът ЮЛ е упълномощил цесионера ЮЛ да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които то е цедирало съгласно на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 26.08.2021 г.

По делото е представено и едно уведомително писмо с адресат ответника С. С. Г. , с които заемодателят ЮЛ чрез ЮЛ го уведомява за извършеното на 14.06.2022 г., в полза на ЮЛ прехвърляне на вземанията си по договора за кредит.

Не са представени доказателства това уведомително писмо да е връчено на ответника преди завеждане на делото, като видно от представеното копие от пощенски плик, пратката се е върнала като непотърсена. Независимо от това уведомителното писмо е връчено, ведно с исковата молба, в която са направени изявления за уведомяване за цесията.

Установява се от приложеното ч.гр.д. №17103/2023 г. на СРС , че по заявление от цесионера ЮЛ, против ответника е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 10420/10.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение за сумата от 871,30 лева (осемстотин седемдесет и един лева и 30 стотинки), представляваща главница по Договор за 4 паричен заем №418187/08.05.2020 г., ведно със законна лихва за период от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 515,84 лева (петстотин и петнадесет лева и 84 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 29.09.2020 г. до 31.03.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.