Решение № 5472 от 13.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5472 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Мартинова

Членове:

Йоанна Н. Станева

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20221100511995 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20014365 от 17.02.2022г., постановено по гр. дело № 26677/2020г. по описа на СРС, 50-ти състав е разпределено на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, находящ се в гр.

София, ул. **** съобразно скица-приложение № 4 към заключение на съдебно-техническа експертиза вх. № 25140172/17.09.2021г. по описа на СРС, както следва: предоставено е на „Интеркар- ГТП“ ЕООД ползването на площ от 515 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, представляваща дял първи от имота, ограничен в контур в зелен цвят в скица-приложение № 4 към заключение на съдебно-техническата експертиза, а на „Бодимпекс- С.Р.Л“ ООД е предоставено ползването на площ от 509 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, представляваща дял втори от имота, ограничен в контур в лилав цвят в скица-приложение № 4 към заключение на съдебно-техническата експертиза. С решението е определена площ за общо ползване от „Интеркар- ГТП“ ЕООД и „Бодимпекс-С.Р.Л“ ООД от 101 кв.м., защрихована с червен цвят в скица-приложение № 4 към заключение на съдебно-техническата експертиза.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Бодимпекс- С.Р.Л“ ООД чрез управителя Б.Б., с която се обжалва същото като неправилно. Изложени са съображения, че не били отправяни никакви предложения за строеж на гараж, беседка и други, тъй като върху имота била реализирана пет етажна сграда със ЗП от 450 кв.м. и правото на строеж върху тази земя било прехвърлено върху 1 собствениците на сградата на 100 процента. Поради което намира, че твърденията на изслушания по делото свидетел не отговаряли на истината. Твърди, че спор между управителя на дружеството и управителят на Интеркар- ГТП нямало. Видял го за първи път в съдебна зала в СРС. Сочи, че живее в гр. Варна и много рядко идвал в София. След молба, отправена по телефон до него от живущите в блока, пуснал жалба до община Красно село да спре унищожаването на дърветата от страна на св. А.Л.. За съжаление било късно и дърветата били изсъхнали. Това било действието, което накарало ищецът да заведе дело пред СРС с цел делба правото на ползване по чл. 32, ал. 2 ЗС. В открито заседание в съда бил заявил, че нито веднъж не бил попречил на някой да ползва имота, поддържал неговото мнение, че трябва да се запази сегашното състояние на имота, т.е. на идеални части.

Искането към съда е да отмени решението и да прекрати делото поради недоказаност на спор по отношение на правото на ползване на идеални части от двор, находящ се в гр.

София, ул. „Царица Елеонора“ 14 между двете дружества. В случай че това не било прието, то да бъде върнато делото на СРС за преразглеждане от друг състав по следните причини: вариант № 4 не уреждал отношенията между страните по делото понеже оставала обща за ползване част от 100 кв.м., където от две години зреел конфликт, породен от действията на „Интеркар-ГТП“ ЕООД, които били затрупали с пръст достъпа на „Бодимпекс С.Р.Л“ ООД.

Единствено Вариант № 2 осигурявал независимо и безконфликтно ползване на идеални части.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от „ИнтеркарГТП“ ЕООД, с който се оспорва същата. Намират, че не са налице сочените основания за отмяна на решението. Поддържат, че от изложеното във въззивната жалба се установявало, че било крайно необходимо да бъде постановено разпределение на правото на ползване между съсобствениците, за да се избягват елементарни полемики между страните и всеки да ползва определената му от съда част, без да пречи на останалия. Сочат, че приетият вариант не бил най-добрият за дружеството, но въпреки това не бил оспорил решението при съображения за добронамереност и необезпокоявано ползване на общия между страните имот. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При съобразяване на посочените правомощия настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба поради следните съображения:

Предмет на извършвано по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС разпределяне на ползването е конкретен самостоятелен обект на право на собственост, върху който всички участващи в производството лица имат вещни права. Естеството на спорното правоотношение – начина на ползване на съсобствената вещ, обуславя участието на всички носители на вещни права върху нея при съдебното администриране начина на ползването й и постановяване на еднакво решение спрямо всички. Задължителното другарство представлява частен случай на 2 необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо.

Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 от ГПК. В този смисъл и Решение № 265 от 27.06.2011г., постановено по гр.д. № 912/10г. на ВКС, І гр.о.

В конкретния случай от приетия препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 183, том III, рег. № 10250, дело № 477 от 2019г. на нотариус Р.Р. се установява, че на 05.07.2019г. Т.Д.Д. е продала на „Интеркар- ГТП“ ЕООД следните свои недвижими имоти: сграда с идентификатор *** с адрес: гр. София, район Красно село, ул. ****, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, заедно със сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.

Приет е препис от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 67, том II, рег.

№ 4068, дело № 2012 от 2002г. на нотариус Т.М., от който се установява, че на 09.08.2002г.

И. А.Х. е продал на „Бодимпекс-С.Р.Л.“ ООД гараж, находящ се в гр. София, ул. ****, заедно с принадлежащото мазе № 12, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо урегулиран поземлен имот по скица съставляващо парцел VIII-152, от квартал 306а по плана на гр. София, местност бул. „Цар Борис III“ цялото с площ от 1125 кв.м. От нотариалния акт се установява също, че Л.К.Я.-Х. е продала на „Бодимпекс- С.Р.Л.“ ООД следния свой недвижим имот, а именно портиерна, находяща се в партерния етаж на сграда, находяща се в гр. София, на ул. **** със застроена площ от 8,61 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху описаното дворно място и заедно с 450/1125, представляващи 4/10 идеални части от дворното място, представляващо УПИ по скица съставляващо парцел VIII-152, от квартал 306а по плана на гр. София, местност бул. „Цар Борис III“, цялото с площ от 1125 кв.м.

Приет е препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот-гараж № 158, том Първи, рег. № 4121, дело № 105 от 2003г. на нотариус Б.Т., от който се установява, че на 19.12.2003г. Б.Б. като управител на „Бодимпекс- С.Р.Л.“ ООД е продал на С.Г.Н. гараж, преобразуван в офис и склад за негоривни материали съгласно екзекутивни чертежи, заверени от община „Красно село“, находящ се в гр. София, ул. ****, застроен на 349.79 кв.м.

По делото е приет и препис от Нотариален акт за учредяване право на строеж № 99, дело № 2480/95г. на нотариус И.Н., от който се установява, че на 16.02.1995г. Л.К.Я.-Х., като собственик на цялото от 1125 кв.м., съставляващо парцел VIII-152 от 306 А местност „Цар Борис III“ по плана на гр. София, ул. **** е учредила на „Пието ида“ ООД правото да построи върху описания имот масивна сграда, разположена на калкан от парцел IX-151 по 3 протежение на ул. „Коста Петров“ в посока съществуваща в имота двуетажна жилищна сграда, която жилищна сграда да бъде с разгъната застроена площ от 2343,61 кв.м.

С разпореждане от 13.07.2020г. СРС е констатирал, че в производството следва да се съобразят и правата на лица, които са собственици на сгради в имота или на обекти в тях, но не били съсобственици на земята с оглед правата им по чл. 64 ЗС да ползват и земята, върху която е изградена сградата-тяхна собственост. С оглед на което са дадени указания на ищеца да насочи искането си по чл. 32 ЗС срещу всички съсобственици на поземления имот и титуляри на вещно право на ползване върху този имот, както и да посочи всички сгради, находящи се в имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София с вид, площ и останалите индивидуализиращи характеристики и на останалите сгради в имота и да изложи твърдения кои са лицата, притежаващи право на собственост и/или на ползване върху тези сгради.

С молба от 28.08.2020г. ищецът „Интеркар- ГТП“ ЕООД е посочил, че дружеството е собственик на сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***. Посочил е, че собственик на сграда с идентификатор *** е ответното дружество, а то на кого било учредило ограничено вещно право трябвало да бъде посочено от него. Ползватели на имота били двете дружества.

СРС е извършил служебно справка в Агенция по геодезия, картография и кадастър на 20.05.2021г. и е констатирал, че сграда с идентификатор *** е жилищна сграда, многофамилна, брой етажи 6, брой самостоятелни обекти- 18, застроена площ от 398 кв.м.

С разпореждане от 20.05.2021г. СРС е посочил, че при служебно извършена проверка за процесуална легитимация по делото на страните бил констатирал, че имало данни за сграда с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, която била многофамилна, жилищна, респ. със самостоятелни обекти в нея, в това число в режим на етажна собственост. Посочил е, че собствениците на индивидуални обекти от изградената жилищна сграда имали вещни права по чл. 64 ЗС да ползват и прилежащия терен въз основа на придобито право на строеж, както и че имали правен интерес от участие в настоящото производство по чл. 32, ал. 2 ЗС. С оглед на което е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от получаване на разпореждането да насочи искането си по чл. 32, ал. 2 ЗС срещу всички съсобственици на поземления имот, титуляри на вещно право на ползване върху този имот, вкл. на право на строеж или друго вещно право, което им дава правомощие да ползват дворното място. Посочени са и неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията в срок, а именно че исковата молба ще бъде върната /л. 41 от първоинстанционното дело/.

С молба от 29.06.2021г. „Интеркар- ГТП“ ЕООД са посочили, че съсобственици на процесния поземлен имот с идентификатор *** с адрес на имота: гр. София, район „Красно село“, ул. **** с площ от 1125 кв.м. били следните лица: „Интеркар- ГТП“ ЕООД с 6/10 идеални части от правото на собственост и „Бодимпекс- С.Р.Л.“ ООД притежаващо 4/10 идеални части. Твърдят, че конституирането на собствениците на вещни права върху многофамилна жилищна сграда било дейност като обем, граничеща с 4 невъзможното. Това било така поради факта, че самостоятелните обекти във въпросната сграда били десетки, за които били необходими десетки справки, впоследствие десетки последващи справки относно тяхната собственост дали били придобити в режим на СИО, впоследствие дали тази СИО била променена към момента. При починали собственици следвало да издирват техни наследници, да установяват техни адреси и въпреки това не било ясно дали ще успеят да установят всички тези лица до един. И всичко това, за да разделят правото на ползване на един съсобствен имот само между две лица. Считат, че по този начин се ограничавало правото на собственост на дружеството, гарантирано му от Конституцията на Република България и същевременно им се отказвал достъп до правораздаване. На следващо място били поставили задача към СТЕ да се изготви скица /проект/ за разпределяне на правото на ползване на процесния недвижим имот съобразно квотите на страните и съобразно притежавани от тях или други лица недвижими имоти в него, т.е. при разпределяне ползването били поискали да бъдат съобразени и останалите вещни права, въпреки че притежавали по-голяма част от процесния имот, както и самостоятелни сгради в него. Искането към съда е да укаже на вещото лице да съобрази при изготвяне на скицата за разпределяне и останалите вещни права върху останалите самостоятелни сгради в процесния имот.