Решение № 6609 от 20.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6609 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20231100510588 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435,ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена жалба от Селскостопанска академия против Разпореждане от 22.08.2023 г., постановено по изпълнително дело № 506 от 2023 г., по описа на ЧСИ Р. А., с което е оставила без уважение молба от 02.08.2023 г. за прекратяване на изпълнителното производство.

В жалбата се твърди, че съдебният изпълнител незаконосъобразно отказал да прекрати изпълнителното производство, въпреки наличието на забрана по смисъла на чл.519 от ГПК за предприемане на действия по принудително изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения. Аргументира довод за статута на академията като държавно учреждение, въпреки липсата на легална дефиниция на понятието, като моли отказът на съдебния изпълнител да бъде отменен, предвид неговата неправилност.

Взискателят по изпълнителното дело е депозирал становище. Твърди, че жалбата е неоснователна, като излага съображения в тази насока и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че след като приходите на академията се формират не само от трансфери на държавния бюджет, а и от други източници, то същата няма статут на държавно учреждение, а на бюджетно субсидирано заведение по смисъла на чл.520 от ГПК, като е допустимо принудително изпълнение срещу него, но има забрана за насочване на изпълнението върху средства по банкови сметки, постъпили 1 като държавна субсидия.

Съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви съобразно разпоредбата на чл.436,ал.3 от ГПК, като е посочил, че счита жалбата за допустима, но неоснователна.

Съдът, като разгледа жалбата, прецени доводите на страните, както и данните по делото, намира от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело № 506 по описа на ЧСИ Р. А. за 2023 г. е образувано по повод подадена от взискателя "Д.П." ЕООД молба за образуване на изпълнително дело въз основа на издаден по ч.гр.д.№ 2197 по описа на СГС за 2019 г. изпълнителен лист след влизане в сила на арбитражно решение № 05-08-19 от 05.08.2019 г., постановено по арбитражно дело № 009 по описа за 2018 г. на Арбитражен съд при съюза на арбитрите в България, за осъждане на Селскостопанска академия да заплати на взискателя сума в размер на 511 756,52 лв. - неустойка, както и сума в размер на 24786,35 лв. - разноски.

На 02.08.2023 г. след получаване на покана за доброволно изпълнение, Селскостопанска академия подава молба, с която информира съдебния изпълнител, че е първостепенен разпоредител с бюджет и държавно учреждение, поради което е недопустимо срещу него да бъде образувано изпълнително дело, като е поискала прекратяването му.

С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е приел, че учебните заведения по смисъла на ТР № 2 т 2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са бюджетно субсидирани заведения, а не държавни учреждения, като поради липса на легална дефиниция на понятието "държавно учреждение", следва да се приеме, че не е приложима нормата на чл.519 от ГПК - т.е. може да се образува изпълнително дело, но не може да се насочва изпълнение по сметки, по които постъпват държавни субсидии.

Въз основа на приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Процесуалният закон не съдържа легално определение на понятието "държавно учреждение". Неговото съдържание се извежда по тълкувателен път в съдебната практика на ВКС (определение № 457 от 10.07.2012 г. по ч. т. д. № 87/2012 г. на ВКС, I т. о.;определение № 427 от 30.10.2020 г. по ч. гр. д. № 3271/2020 г. на ВКС, III г. о.; Р eшение № 4 от 03.02.2022 г. по гр. д. № 4305/2021 г., г. к., ІІІ г.о. на ВКС ).

Решаващо значение за определяне статута на дадена организационна съвкупност от персонални и имуществени елементи като държавно учреждение по смисъла на чл.

2

519 ГПК, имат правилата, разписани в учредителните и устройствените й актове.

Меродавно е ежегодното й или цялостно, или преимуществено бюджетно финансиране, както и функциите, които осъществява и за които е създадено. В случая Селскостопанска академия е създадена със Закона за селскостопанската академия, като според чл.1,ал.1 Селскостопанската академия е национална автономна бюджетна организация към министъра на земеделието и храните за научни изследвания, за научно-приложна, иновативна и образователна дейност в областта на земеделието и храните.Селскостопанската академия осъществява дейността си в рамките на държавната аграрна политика в съответствие с общата селскостопанска политика на Европейския съюз /aл.2/. Селскостопанската академия е юридическо лице със седалище София и съставя, изпълнява и отчита бюджет като част от консолидираната фискална програма по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси /ал.3/.

Следователно, бюджетът на академията е част от държавния бюджет и преимуществено академията се финансира от държавата, въпреки че може да реализира бюджет и от други източници. Вторият основен белег на държавното учреждение е целта, за която е създадено, функциите, които изпълнява да са насочени към реализиране на властнически правомощия в рамките на обща или секторна държавна политика. В случая Селскостопанска академия е създадена със закон за осъществяване на дейности, свързани с властническите правомощия на държавата в изпълнителната власт, като паричните средства са целево предназначени за извършване на дейност изцяло в публичен интерес - осъществяване на държавната аграрна политика.

Посоченият начин на финансиране и функциите, с които е натоварена академията са съществените белези, които характеризират статута на "държавно учреждение".

Обстоятелството, че получава освен субсидия от държавния бюджет и финансиране от други източници, не променя горното правно разрешение, доколкото държавното финансиране е основният източник на финансиране, а целите, за които е създадена и функционира академията са конкретно насочени и ограничени в рамките на провеждане на държавната политика. Следва да се посочи, че неправилно съдебният изпълнител се позовава на ТР № 2 т 2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като приравнява Селскостопанска академия на учебно заведение. В посоченото тълкувателно решение в т.13 е разгледан въпросът за частичната и пълна несеквестируемост на вземанията на длъжника. В цитираната точка ВКС приема, че учебните, лечебните и други заведения, които макар да не са държавни учреждения, поради факта, че изпълняват значими публични и обществени функции, гарантирани от държавата, е недопустимо да бъдат затруднявани поради начина на управление на техните частни фондове. В настоящия случай не се касае за учебно заведение, чиято основна цел, за която е създадено е да изпълнява функции по просветна и образователна дейност, а представлява уредена по силата на закон държавна бюджетна организация към министъра на земеделието и храните за научни изследвания, за 3 научно-приложна, иновативна и образователна дейност, чиято основна цел на създаване не е образователна дейност, а дейност в рамките и в обхвата на провеждане на националната аграрна политика в страната.

С оглед изложеното и след като длъжникът по конкретното изпълнение е държавно учреждение, то е налице пречка срещу него да бъде образувано и провеждано принудително изпълнение, а вземанията срещу академията следва да бъдат събирани по реда на чл. 519, ал. 2 ГПК. Ето защо разпореждането, с което съдебният изпълнител е отказал прекратяване на незаконосъобразо образувано изпълнително дело, е неправилно и следва да бъде отменено.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Селскостопанска академия разпореждане от 22.08.2023 г. на частен съдебен изпълнител Р. А., постановено по изпълнително дело № 506 , по описа за 2023 г., с което е отказал прекратяване на образуваното изпълнително производство.

ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител за предприемане на съответните действия, с оглед изложените в настоящото решение мотиви.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4