Решение № 1839 от 26.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1839 гр. Пловдив, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20225330113100 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Г. И. Ш. , ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. “***“ № ***, против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, и двамата със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за прогласяване нищожността на сключени между ищеца и всеки от ответниците договори, съответно договор за паричен заем № *** от *** г., сключен с първия ответник и договор за предоставяне на поръчителство № *** от *** г., сключен с втория ответник.

В исковата молба се твърди, че на ***г. между страните /ищеца и първия ответник/ бил сключен договор за паричен заем № ***. С договорения фиксиран лихвен процент в размер на 35 % се нарушавали добрите нрави.

Съдебната практика приемала, че такава е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния размер. В случая лихвата надхвърляла повече от три пъти законната лихва. Договорът за потребителски кредит бил уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва, която била съществен елемент от договорното съдържание, имало за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка. Не били спазени императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.11 от договора, тъй като ГПР от 41,02 % бил различен от действително приложения. Освен това 1 уговореното възнаграждение за фирмата поръчител представлявало скрито оскъпяване на кредита, извършено в нарушение на чл.19, ал.1 и ал.2 ЗПК.

Съдържа се позоваване на съдебна практика. Нищожен бил и сключеният договор за поръчителство, като съдебната практика била константна, че противоречи на добрите нрави договарянето, че кредитополучателят следва плати възнаграждение на поръчителя, вместо на кредитора. Длъжникът не получавал никаква престация по договора, поради което било налице нееквивалентност на поетите задължения. Позовава се ищецът на Директива 2008/48. Освен това договорът за поръчителство имал акцесорен характер и след като кредитната сделка била нищожна, договорът не бил породил правно действие. Направено е искане за прогласяване нищожността на двата договора.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД е депозирал писмен отговор, със становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Счита предявения установителен иск за недопустим, тъй като ищецът имал и друг, по ефективен, ред за защита, като развива съображения в тази насока. Неоснователно било възражението за нищожност на възнаградителната лихва. Нарушение на добрите нрави щяло да е налице при заблуждение относно цената на опредЕ. стока, но когато една цена била ясно и коректно посочена, когато една услуга не била задължителна за ползване и потребителят сам я избирал, не можело да е налице. Липсвали нарушения на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК, ГПР не бил повисок от пет пъти размера на законната лихва. Посочено е, че договорът за поръчителство е второ, акцесорно облигационно правоотношение и не би могло дължимата по него такса за възнаграждение на поръчителя да бъде включена в ГПР по договора за паричен заем. ГПР се изчислявал към момента на сключване на договора, към който момент не било ясно дали заемателят ще предостави обезпечение, кое точно или няма да предостави.

Възнаграждението за поръчителя не представлявало разход по кредита.

Неоснователни били и твърденията за нищожност на договора за поръчителство, не била наведена в исковата молба никаква конкретна обосновка. Възразява срещу твърдението за нееквивалентност на престациите по договора за предоставяне на поръчителство. От кредитора на поръчителя не се дължали никакви възнаграждения. Счита, че макар да има акцесорен характер, договорът за предоставяне на поръчителство се ползва с известна самостоятелност и валидността на заемното правоотношение не рефлектира върху него. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендирани са разноски.

Постъпил е отговор и от „Файненшъл България“ ЕООД, също със становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. И втория ответник счита предявения установителен иск за недопустим, тъй като ищецът имал друг, по ефективен ред за защита, като развива съображения в тази насока. Договорът за поръчителство не противоречал на добрите нрави, претенциите не били явно нееквивалентни. С предоставеното поръчителство дружеството извършвало възмездна услуга в полза на заемодателя.

Поръчителят бил сключил договора само и единствено поради възлагане от 2 ищцовата страна, но доколкото дружеството извършвало тази дейност по занятие, то му се дължало и възнаграждение. Счита, че макар да има акцесорен характер, договорът за предоставяне на поръчителство се ползва с известна самостоятелност и валидността на заемното правоотношение не рефлектира върху него. В този връзка развива съображения и поддържа, че му се дължи заплащане на възнаграждения по действащия договор за предоставяне на поръчителство. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен сключен между ищцата, като кредитополучател и „Изи Асет Мениджмънт” АД, като кредитодател, Договор за паричен заем № *** от *** г., с който на Г. И. Ш. е предоставен паричен заем в размер от 1500 лв., при фиксиран ГЛП по заема 35 %, и посочени ГПР от 41,02 % и обща дължима сума – 1 721 лв. Съгласно чл. 4 от Договора, заемателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и като осигури поръчител, чрез представяне на гаранционна сделка с одобрен от заемодателя поръчител.

Представен по делото е и Договор за предоставяне на поръчителство № *** от *** г., сключен между Г. И. Ш. и „Файненшъл България“ ЕООД, с който дружеството се е задължило срещу възнаграждение от 1059 лв. да стане поръчител по Договор за паричен заем №*** от *** г. Уговорено е, че възнаграждението е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за поръчителство, ако поръчителят изпълни задълженията по договора за заем, то същия има право да поиска от потребителя/заемателя да му възстанови платена за погасяване на задълженията по кредита сума.

Прието е и заключения по ССчЕ, което не е оспорено и е кредитирано от съда. Съгласно същото размера на ГПР по кредита, на база заложени параметри по процесния договор, а именно само разходите за лихва, е 40,85 %. С включено възнаграждение на дружеството поръчител процента на разходите на годишна база нараства на 150,84 %.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между ищцата Г. И. Ш. и „Изи Асет Мениджмънт” АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № *** от *** г., при което ищецата е имала качеството на кредитополучател. За обезпечаване задълженията по този договор между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ***от *** г. И при двата договора Г. И. Ш., в качеството й на потребител, се ползва със закоустановената потребителска закрила, паради което 3 приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид изложеното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, като в тази насока се отчете следното. Двата договора – за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото втория обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение – последното се явява негово основание. Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществява едновременно и същите се превеждат само на едно от дружествата – заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД. Видно от приетото по делото заключение на ССчЕ, в посочения в Договор за паричен заем № ***от *** г. годишен процент на разходите, в размер на 41,02 %, е включено само вземането за договорна лихва като разход по кредита, но не и възнаграждението по договора за поръчителство, в който случая ГПР би бил 150,84 %. При това положение съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил отчетен като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. С процесния договор за паричен заем (чл. 4 от същия) длъжникът е задължен да предостави едно от три възможни обезпечения на кредита, като липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита. В тази насока, доколкото възможна санкция за неизпълнение на договорно задължение е прекратяване на договора – арг. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, то съдът намира, че предоставянето на едно от посечените обезпечения реално се явява условие за сключване на договора. Следователно разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита, предвид и че процесния договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани със заемния договор.

Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора (тя не е в размер на 1 721 лв., защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство от 1 059 лв.), и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.

С оглед на гореизложеното за нищожен се намира и Договор за предоставяне на поръчителство № *** от *** г., тъй като същият се явява лишен от основание, предвид нищожността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е сключен. В случая липсва необходимостта от възникване на правоотношението по договора за поръчителство.

Последният е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото сключване. Видно от съдържанието на договора, за 4 поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 5 от Договора). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация на една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание за неговото сключване.