Решение № 110 от 18.07.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. В 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М

Н.Д.Н. като разгледа докладваното от В.Й.М Въззивно гражданско дело № 20231300500244 по описа за 2023 година

Постъпила е жалба от П. А. С., гр. В., чрез упълномощен адв. Л. М. съдебен адрес: гр. В. Против: Постановление от 26.04.2023 г. за отказ по изп. д. № 138/2023 г. на ЧСИ В.Т.. Жалбоподателят твърди,че обжалваното постановление е незаконосъобразно.

Твърди се в обжалваното постановление, че изпълнителния лист, въз основа на който е образувано настоящото изп. дело, е издаден на 31.05.2010 г. от Районен съд - В на основание заповед за незабавно изпълнение по гр. д. № 789/2010 г. Първоначално въз основа на този изп. лист е образувано изп. д. № 319/2010 г. по описа на ЧСИ В. Т. по което са извършвани изпълнителни действия. Последното от тях е било наложен запор върху банкова сметка, извършен на 26.01.2018 г. След тази дата взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. Поради неговото бездействие на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, през м. март 2023 г., изп. дело № 319/2010 г. е било прекратено с постановление на ЧСИ.

Взискателят веднага е поискал и получил оригиналния изп. лист и въз основа на него на 17.03.2023 г. е поискал от ЧСИ образуване на ново изп. дело, а 1 именно настоящото № 138/2023 г. Същото, обаче, е образувано след като е изтекла предвидената в закона 5-годишна погасителна давност за принудително събиране на дължимото. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“.

Сочи се, че по старото изп. д. № 319/2010 г. последното изпълнително действие е било запор върху банкова сметка, наложен на 26.01.2018 г. На 27.01.2020 г. по силата на закона е настъпила т. нар. „перемция", независимо от факта, че ЧСИ е прекратил това дело с постановление формално едва на 15.03.2023 г.

От 26.01.2018 г. (датата на последното изпълнително действие по изп. д. № 319/2010 г. по описа на ЧСИ) до датата на образуване на настоящото изп. дело № 138/2023 г. по описа на ЧСИ са изтекли повече от 5 години и съгласно чл.

110 от ЗЗД, възможността за принудително събиране на вземането е погасено по давност. Т. е. кредиторът/взискателят към 17.03.2023 г., вече е загубил правото да иска принудително изпълнение.

Поискал от ЧСИ прекратяване на производството поради изтекла давност, но ми било отказано. ЧСИ приема, че не може да се произнася по възражения за давност. Затова за него е налице правен интерес от обжалване действията на ЧСИ и неговият отказ да прекрати изпълнителното дело, а съдът може и следва да се произнесе по направено възражение за изтекла погасителна давност.

Предвид горното и на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, молят Съда да се произнесе с решение, с което да отмени отказа на ЧСИ и да върне делото с указания ЧСИ да прекрати изп. дело № 138/2023 г.

В срока по чл.436,ал.ІІІ от ГПК е постъпило възражение от взискателя в изп.производство „М“ АД, ЕИК представлявано от В. Г. С., действащо чрез пълномощника юрисконсулт Н.И. .

Поддържа се , че подадената Жалба е на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, против Постановление от 26.04.2023г , постановено по изпълнително дело 2

№ 20237240400138.

В последното е постановен отказ на молба, входирана в кантората на ЧСИ В.Т. с per. № 724 на 26.04.2023г. от П. А. С. с ЕГН: ********** за прекратяване на производството по изпълнително дело № 20237240400138, поради изтекла 5-годишна погасителна давност.Намират жалбата за недопустима, доколкото считат, че на съдебния изпълнител не са възложени правомощия и категорично не е лице, което следва да констатира наличието или липсата на изтекла погасителна давност, още повече да прекрати висящо изпълнително дело, поради твърдяна настъпила давност. Съдебният изпълнител би могъл да констатира наличието на предпоставките, предвидени в чл. 433 ГПК и да прекрати изпълнителното производство на някое от посочените в него основания, но давността не е сред тях.

По същество считат, че по отношение на подадената Жалба, инициирала настоящото производство, и изложените в нея разсъждения относно чл. 110 ЗЗД, а именно: изтичане на 5-годишната погасителна давност за принудително събиране на дължимото, следва да се вземе предвид чл.З, т. 1, предл. трето от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., до отмяната на извънредното положение, срокът по чл. 110 ЗЗД не се прилага, тоест за времето от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., съответно срокът по чл. 110 ЗЗД следва да бъде удължен с 2 месеца.С оглед на горното, давността на вземането действително е следвало да изтече на 26.01.2023г., но доколкото за срока на действие на извънредното положение съгласно описаното по-горе сроковете, вкл. и давностните, се спират и са продължили да такат след отмяната, или в настоящия случай давността е следвало да изтече на 03.04.2023г., в случай че до тогава не са били предприети действия, с които давността да бъде прекъсната. Действително „М“ АД е преобразувало изпълнителното дело и така по повод на вземането на 17.03.2023г. е образувано ИД № 138/2023г. С образуването сроковете са прекъснати с изискване на извършване на изпълнително действие инкорпорирано в молбата, въз основа на която делото е било образувано, а в следващ момент и с извършването на съответното действие от страна на съдебния изпълнител - налагане на запор, извършване на опис и т.н.

Позовават се на Решение № 37 от 24.02.2021 г. по ГД № 1747/2020 г. на ВКС, 3 постановено по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно което когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността и съдебният изпълнител е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

Предвид изложеното считат, че ЧСИ В.Т. с per. № 724 правилно е постановила отказ на подадената на 25.04.2023 г. от П. А. С. с ЕГН:********** молба за прекратяване на производството по изпълнително дело №20237240400138, доколкото на първо място не е налице изтекла 5годишна погасителна давност, а на следващо - произнасянето за изтекла или не погасителна давност не е в компетенцията на съдебния изпълнител.

Молят да бъдат присъдени направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.

ЧСИ излага мотиви,съобразно разпоредбата на чл.436,ал.ІІІ от ГПК, като поддържа становище , че Във връзка с постъпилата жалба от длъжника по делото П. А. С. срещу постановлението , с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание изтекла погасителна давност , жалбата е допустима , подадена е срещу отказ да бъде прекратено изпълнителното производство , но по същество е неоснователна .

Вският окръжен съд,след като обсъди оплакванията, изложени в жалбата и като извърши проверка на книжата по приложеното изп.дело, съобразно изискванията на чл. 437 от ГПК във вр. с чл.435 от ГПК, прие за установено следното:

Относимите обстоятелства са следните:

Изпълнително дело №138/2023г. описа на ЧСИ В.Т. с район на действие Окръжен съд В е образувано въз основа на издаден на 31.05.2010 г. от Районен съд - В на основание заповед за незабавно изпълнение по гр. д. № 789/2010 г. Първоначално въз основа на този изп. лист е образувано изп. д. № 319/2010 г. по описа на ЧСИ В. Т. по което са извършвани изпълнителни действия. Последното от тях е било наложен запор върху банкова сметка, 4 извършен на 26.01.2018 г. След тази дата взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. Поради неговото бездействие на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, през м. март 2023 г., изп. дело № 319/2010 г. е било прекратено с постановление на ЧСИ. „М“ АД е преобразувало изпълнителното дело и така по повод на вземането на 17.03.2023г. е образувано ИД № 138/2023г. С образуването сроковете са прекъснати с изискване на извършване на изпълнително действие инкорпорирано в молбата, въз основа на която делото е било образувано, а в следващ момент - и с извършването на съответното действие от страна на съдебния изпълнител - налагане на запор, извършване на опис и т.н.

Съгласно Решение № 37 от 24.02.2021 г. по ГД № 1747/2020 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.

Новото искане на свой ред прекъсва давността и съдебният изпълнител е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

ЧСИ В.Т. с per. № 724 правилно е постановила отказ на подадената на 25.04.2023 г. от П. А. С. с ЕГН:********** молба за прекратяване на производството по изпълнително дело. №20237240400138, тъй като произнасянето за изтекла или не погасителна давност не е в компетенцията на съдебния изпълнител.

Хипотезите на прекратяване на изпълнението са изчерпателно уредени в чл. 433 от ГПК, като изброяването им е свързано с първоначално несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г., ВКС, ОСГТК е даден 5 отговор на въпроса от кой момент се прекъсва давността в случаите на прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнително производство. В мотивите на решението е посочено, че каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/ с обратна сила и те не се считат за произвели правно действие.

С приемането на новия ГПК правото на длъжника да предизвика съдебен контрол върху действията на ЧСИ значително е ограничено.

Поначало защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение е чрез отрицателен установителен иск – чл. 439, ал. 1 от ГПК.

Чрез този иск той оспорва вземането и оттам материалноправната незаконосъобразност на изпълнението. Чрез възможността по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнително основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и др./. Настоящата хипотеза не е такава.С неизвършването на изпълнителни действия по искане на взискателя за определен срок законодателят презюмира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение, предвид което и с чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК се приема прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, като актът на съдебния изпълнител има единствено констативно значение. Това прекратяване обаче не означава отпадане на материалното притезание на взискателя, поради което няма пречка изпълнителното производство да бъде възобновено.

Разпечатката съдържа 37 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b988ddfc-3a9b-4bce-81ab-539d574c7826