Определение № 3418 от 30.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3418 гр. София, 30.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20248002101459 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. М. С., чрез назначения му служебен защитник адв.

Е. К.-К., срещу въззивно решение № 1645/22.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1033/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив. С това решение въззивният съд, след частична отмяна на обжалваното пред него отхвърлително по иска по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД първоинстанционно решение № 298/23.01.2023 г. по гр.д.№ 18817/2021г. на РС-Пловдив, е уважил иска само за сумата 500 лв. обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие на издадена от служител на ответника психиатрична консултация изх.

№ 43/04.04.2019 г., с погрешна диагноза „алкохолна зависимост“, като е потвърдил решението в останалата отхвърлителна част за разликата над 500 лева до пълния претендиран размер от 5100 лева за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие на извършен от служител на ответника по отношение на ищеца медицински преглед без надлежно дадено от ищеца съгласие и издаден въз основа на този преглед документ,отразяващ неверни обстоятелства- психиатрична консултация изх.

№ 43/04.04.2019 г. Със същото въззивно решение е потвърдено и решение № 892/28.02.2023г. по гр.д.№ 18817/2021г. на РС-Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на основание чл.250 от ГПК на решение № 298/23.01.2023г. с произнасяне по иск по чл.124, ал.4 от ГПК за установяване на неистинност на издадената от „ЦПЗ- Стара Загора“ ЕООД психиатрична консултация № 43/04.04.2019 г.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се неговата отмяна, както и отмяна на постановеното 1 първоинстанционно решение, и връщане делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск по чл.124, ал.4 ГПК. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК.

Ответната страна по касационната жалба „Център за Психично здраве – Стара Загора“ ЕООД, с писмен отговор чрез пълномощник адв. Й. Х., оспорва жалбата. Претендират се разноски.

Съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, предвид данните по делото, установи следното:

Производството е било образувано първоначално пред РС-Стара Загора, по искова молба на М. М. С. срещу „Център за психично здраве - Стара Загора“ ЕООД, като в резултат на отводи на съдиите от този съд, и на съдиите от РС- Гълъбово и РС-Раднево, разглеждането на предявените с исковата молба искове е възложено по реда на чл.23, ал.3 ГПК, на РСКазанлък, при последния образувано като гр.д.№ 889/2020 г. С определение по това дело № 260056/11.09.2020 г. е прието, че предявеният с исковата молба иск по чл.45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди от процесната психиатрична консултация изх.№ 43/04.04.2019 г. е допустим, а другият иск за обявяване същия документ за неистински - по чл.124, ал.4 ГПК, е недопустим поради липсата на правен интерес и е прекратено производството по това второ искане. В тази прекратителна част определението е влязло в сила, след като е било потвърдено по реда на инстанционен контрол от въззивен съд / ч.гр.д.

№ 157/2021 г. на ОС-Пловдив/, чието определение не е допуснато до касационно обжалване от ВКС / ч.гр.д.№ 1471/2021 г., ІІІ г.о./.

Въззивният съд е бил сезиран с две въззивни жалби от ищеца М. М. С., подадени срещу постановените по първоинстанционното гр.д. № 18817/2021 г. на РС – Пловдив, две решения: решение № 298/23.01.2023 г., с което е отхвърлен изцяло предявеният от жалбоподателя-ищец иск по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД против „Център за психично здраве Стара Загора“ ЕООД за заплащане на сумата от 5100 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие на извършен от служител на ответника по отношение на ищеца медицински преглед без надлежно дадено от ищеца съгласие и издаден въз основа на този преглед документ (психиатрична консултация № 43/04.04.2019 г.), отразяващ неверни обстоятелства, и решение № 892/28.02.2023 г., постановеното по реда на чл.250 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за допълване на основание чл.250 от ГПК на предходното решение, с произнасяне по иск за установяване на неистинност на издадена от „ЦПЗ- Стара Загора“ЕООД психиатрична консултация № 43/04.04.2019 г.

По жалбата срещу първоинстанционното решение № 298/23.01.2023 г. по гр.д.№ 18817/2021г. на РС-Пловдив, въззивния съд е приел, че съдът е сезиран с предявеният от М.

М. С. иск по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД против „Център за психично здраве - Стара Загора“ЕООД за заплащане на обезщетение в размер от 5100 лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на извършен му от служител на ответника медицински преглед без негово информирано съгласие и издаден въз основа на 2 този преглед документ- психиатрична консултация от 04.04.2019г., съдържащ неверни обстоятелства. Този иск е обосноват с твърдения, че на 04.04.2019 г. служители на МВР- гр.

Стара Загора, след като пребили ищеца, го закарали насила в „Център за психично здраве Стара Загора“, където без негово съгласие и в нарушение на разпоредбите на Закон за здравето, му бил извършен преглед и бил издаден горепосочения документ -психиатричната консултация, в този документ се изброявали неверни факти- че жалбоподателят бил освидетелстван от психиатър, че бил пикал по двора, че бил отправял обидни квалификации, че бил нападнал съседка с брадва, от които факти била изведена невярната диагноза „неустановено личностно разстройство, коморбидно с алкохолна зависимост“. Поради това жалбоподателят сочи да е изживял голям стрес, нанесени му били тежки имиджови вреди, тъй като бил публична личност, а и незнайно как неверните констатации и диагноза станали достояние на медиите.

Въззивният съдебен състав е приел за установено, че на 04.04.2019 г. жалбоподателят е бил заведен принудително, без негово съгласие, в „ЦПЗ- Стара Загора“ЕООД, където от д-р И.

Н. - служител на центъра, е издадена процесната психиатрична консултация. В документа е записано, че жалбоподателят е доведен от служители на II РУ на МВР- Стара Загора в 16,45 часа, след като веднъж вече бил доведен за консултация в 15,00 часа. Наложило се повторно да бъде доведен, защото в пияно състояние отправял заплахи и закани към служителите в Центъра за спешна медицинска помощ- гр. Стара Загора. При слизането му от линейката бил нанесъл удар с крак в слабините на един от полицейските служители. Изложени са й следните данни отпреди 04.04.2019 г. : „Промяна в поведението му е отчетена през 2014 г.

Настроил се срещу съседите си, твърдял, че са незаконно регистрирани на неговия адрес, подавал жалби до различни институции. Извършвал непристойни действия- уринирал на двора, рушал имуществото на съседите си, поради което същите подали жалба.

Неподреденото и агресивно поведение станало причина да бъде освидетелстван от психиатър. Заключението е, че се касае за налудно разстройство. Имал насрочено дело на 09.01.14 г. за задължително лечение. Въпреки това продължавал да бъде с агресивно поведение- снимал съседите си с видеокамера, отправял обидни квалификации и заплахи, нападнал съседката с брадва“. Относно провеждането на самия преглед е записано следното:

„По време на психиатричното интервю се държи предизвикателно, отказва да отговаря на почти всички зададени въпроси. Неколкократно заяви, че отказва да му се прави експертиза“, а също така „Видимо спокоен, ексхалира на алкохол. Охотно контактен.

Манипулативен. Негативистичен към здравни и полицейски институции и служители.

Ориентиран правилно. Некритичен към поведението си и алкохолната си злоупотреба“.

Въззивният съд е приел, че така изложените данни относно поведението на жалбоподателя преди 04.04.2019г., както и относно причините за довеждането му на тази дата в ЦПЗ, не съставляват лични констатации на д- р И. Н., а възпроизвеждат информацията, съдържаща се в други документи или такава, предоставена му от служителите на МВР и на ЦСМП.

Доколкото това не са твърдения на служителя на ЦПЗ, то нито той, нито работодателят му не могат да носят отговорност за тяхната достоверност.

Въззивният съд е обсъдил и правомерността на действията на служителя на ЦПЗ-Ст.Загора с 3 оглед разпоредбата на чл. 147, ал.1 от Закона за здравето, според която никой не може да бъде подложен на медицински дейности за установяване или лечение на психично разстройство, освен при условия и по ред, определени със закон, за преценка дали на жалбоподателя е извършен преглед без негово съгласие. В тази насока е отчетено, че жалбоподателят е бил заведен в ЦПЗ против неговата воля, но не от служители на въззиваемата страна, а от служители на МВР. Посочено е, че съгласно чл.72, ал.1, т.3 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност, но липсват данни да е била издадена заповед по чл.74 от ЗМВР, а и ако такава е била издадена, то би следвало жалбоподателят да е бил задържан за 24 часа в поделение на МВР. От взаимовръзката между разпоредбите на чл.150 от Закона за здравето (за възможността за налагане на мерки за временно физическо ограничаване по отношение на пациенти с установени психични разстройства, изпаднали в състояния, които представляват пряка и непосредствена опасност за собственото им здраве или живот или за здравето и живота на други лица), на чл.7 от Наредба № 1 от 28.06.2005 г. за реда за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства (насочващ начинът на прилагане на мерките за временно физическо ограничаване и конкретните процедури, а също правата и задълженията на всеки член от терапевтичния екип да се съобразяват и с изискванията на медицинския стандарт "Психиатрия" и тази наредба), и на т.1 от раздел „Настаняване на пациенти в психиатрично отделение/клиника по спешност“ на Наредба № 24 от 7.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Психиатрия", предвиждащ, че спешната психиатрична намеса се инициира от психиатрични и други здравни служби или от немедицински институции, а по изключение и други лица или органи- близки, полиция, други, могат да доведат пациента до психиатричния стационар, е направено заключение, че при наличието на преходни данни за психично заболяване на жалбоподателя - диагноза в епикриза за проведени му медицински дейности в Звено за активно лечение на тежки психически разстройства при „ЦПЗ- Стара Загора“ЕООД през периода 07.01.2014 г.- 09.01.2014 г., е налице законово основание по смисъла на чл.147, ал.1 от ЗЗ за извършването на преглед от психиатър, без съгласието на жалбоподателя. По отношение на тази епиркиза е прието, че от Решение № 260/14.02.2020 г. по гр.д.№ 449/2019 г. на ВКС, IV г.о. ЦПЗ- Стара Загора ( с което ЦПЗ-Ст.Загора са осъдени да заплатят на М. С. 500 лева обезщетение за неимуществени вреди от подлагането му на медицински дейности по установяване и лечение на психично разстройство през периода 07.01.2014 г.- 09.01.2014 г.) и мотивите по това решение относно законовия срок, в който лицето е можело да бъде задържано от ръководителя на центъра / до 24 часа/, не следва извод, че диагнозата в тази епикриза е невярна. Прието е, че диагнозата в процесната психиатрична консултация изх.№ 43 от 04.04.2019 г. „неуточнено личностно разстройство, коморбидно с алкохолна зависимост“ е отчасти аналогична с тази по горепосочената епикриза - „налудно разстройство, коморбидно с разстройство вследствие употреба на алкохол“. От приетото по настоящето дело заключение на вещо лице д- р Н. П. е установено, че и към 04.04.2019г. и понастоящем жалбоподателят страда от параноидно разстройство на 4 личността, като вещото лице в откритото съдебно заседание на 22.11.2023 г. при приема ен ан заключението, е уточнило, че личностните разстройство са различни видове и когато липсват категорични данни за това от какъв вид е личностното разстройство се поставя диагноза „неуточнено личностно разстройство“, и според вещото лице точният вид личностно разстройство, от което страда жалбоподателят, е параноидно. Относно втората част на диагнозата по психиатрична консултация изх.№ 43 „коморбидно / придружено/ с алкохолна зависимост“ според заключението са недостатъчни данните за синдром на алкохолна зависимост, като вещото лице в откритото съдебно заседание на 22.11.2023 г. е уточнило, че наличните данни не отговарят на критериите за алкохолна зависимост, налице са данни за това, че жалбоподателят е изпадал в състояния на алкохолна интоксикация, но те не обосновават извод за алкохолна зависимост.