Решение № 1630 от 21.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1630 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Михаела Касабова при участието на секретаря Алина К. Т. като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100508986 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 567 от 12.01.2023 г. по гр.д. № 34244/2021 г. по описа на СРС, 154 с-в е отхвърлен като неоснователен предявения от В. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******“, ул. „*******, против Ц. Ч. С., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, кв.,*******“, ул. „*******, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца получената на отпаднало основание сума в размер на 3 285,00 евро, ведно със законната лихва от 24.06.2016 г. до изплащане на вземането.

Решението е обжалвано от ищеца В. Д. В. с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че клаузата сочеща цената на продавания имот в нотариалния акт е привидна, доколкото действителна е цената посочена в предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот. Неправилен, според жалбоподателя, е и извода на съда, че ищецът не е доказал отпадане с обратна сила на основанието, на което е била заплатена исковата сума- сключения предварителен договор и последващия окончателен договор оформен с нотариален акт. Така, съдът достига до неправилен извод, че сумата е заплатена на валидно правно основание, поради което искът е неоснователен. За обосноваване на сочения извод съдът не е съобразил събраните по делото доказателства в т.ч. и 1 подадения от ответника писмен отговор, в който е посочено, че цената на имота е посочената в нотариалния акт. Освен това съдът не е съобразил, че съставения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот не е бил оспорен в частта на посочената цена на имота, съответно – не е съобразил, че в посочената част съставения документ се ползва с материална доказателствена сила. Същевременно съдът е извършил неправилна и невярна преценка на събраните в производството гласни доказателства. Свидетелят изрично заявява, че не е присъствал в деня на изповядване на сделката, а в своето решение съдът неправилно се е позовал на установени факти чрез показанията му. Спорът между страните не е за това каква е договорената цена между страните към момента на сключване на предварителния договор, а това че след това и към момента на сключване на окончателния договор във формата на нотариален акт продажната цена е променена. Тезата на ищеца е именно, че след като цената е променена, то, меродавна е посочената в нотариалния акт, а не посочената в предварителния договор. Излага подробни правни и фактически доводи в подкрепа на посочената теза.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението и уважаване на иска.

Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника Ц. Ч. С., в който е изразено становище за нейната неоснователност.

Отправя искане за потвърждаване на решението, като правилно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че при съвкупна преценка на събраните доказателства по делото и след извършена преценка по реда на 2 чл. 20 ЗЗД е достигнал до извод, че действителната воля на страните по договора за продажба е била продажната цена на имота да е в размер на 15 000 евро, както това е било договорено с предварителния договор. Приел е, че волята на страните е била прикрита с посочената в нотариалния акт симулативна клауза за продажна цена в размер на 19 000 лева. За обосноваване на този извод съдът е посочил, че е дал вяра и на събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Бозукова, както и на приетите по делото писмени доказателства - разписки и платежно нареждане за платена цена в размер на 5285 евро и 19 000 лева, или общо 15 000 евро. Съдът е посочил, че в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в деня на сключване на окончателния договор ищецът е платил освен сумата посочена в нотариалния акт /19 000 лева/, още и процесната сума 3285 евро с основание „плащане на част от цената по предварителен договор от 11.07.2015 г.“, което само по себе си опровергава твърденията на ищеца, че страните са постигнали съгласие за изменение на размера на продажната цена. При така формираните фактически и правни доводи, съдът е приел, че процесната сума 3285 евро е получена на валидно правно основание от ответника, поради което предявеният иск е неоснователен, което налага неговото отхвърляне.

Решението е правилно.

Производството е образувано по искова молба на В. Д. В., с която срещу Ц. Ч.

С., е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца получената без основание сума в размер на 3 285,00 евро, ведно със законната лихва от 24.06.2016 г. до изплащане на вземането.

Изложените са фактически и правни доводи, че на 24.06.2016 г. е сключен с ответника договор за покупко-продажба на недвижим имот оформен с нотариален акт, като цената на продавания имот била определена на сумата 19 000 лева, платени от ищеца по банков път с платежно нареждане от 24.06.2016г. на ЦКБ. Преди това страните били обвързани от предварителен договор от 11.07.2015г., по който ищецът, като купувач, заплатил на ответницата, като продавач, в брой капаро за сумата от 2000 евро. Едновременно с това поддържа, че в деня на сделката заплатил на ответницата в брой и сумата от 3 285 евро, за което плащане била издадена разписка. Навежда твърдения, че съгласно предварителния договор цената на гараж № 7 била определена на 15 000 евро. При сключване на окончателния договор цената по сделката била определена в размер на 19 000 лева. Излага доводи, че със сключване на окончателния договор за покупко- продажба действието на предварителния договор се прекратява, поради което платените суми по предварителния договор били платени на отпаднало основание и подлежали на връщане. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата 3 285,00 евро, на отпаднало основание, заедно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда на 16.06.2021г. до окончателното й изплащане.

3

В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, в който е уговорена покупната цена на недвижимия имот в размер на 15 000 лева. Заявява, че записаната цена в нотариалния акт сама по себе си не доказва постигнато между страните съгласие за по - ниска продажна цена от тази по предварителния договор, поради което не се дължи връщане на разликата по правилата на неоснователно обогатяване. Поддържа, че покупната цена на процесния недвижим имот била за сумата в размер на 15 000 евро. Страните постигнали съгласие за поетите от тях насрещни задължения по сделката.

Прави възражение, че вземането е и погасено по давност.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже, че ответникът е получил актив от имуществото на ищеца в размер на сумата от 3 285 евро по предварителния договор за покупко-продажба, при начална липса на основание, тъй като сумата била платена на основание сключения между страните предварителен договор, който бил изменен в частта за цената с нотариалния акт.

В тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че основанието на което му е платена сумата съществува, че изявеното в нотариалния акт съглашение за продажната цена на имота е симулативно и прикрива действителната воля на страните за този елемент на договора за покупко-продажба, която е била цената да е тази, която е посочена в предварителния договор за покупко-продажба на имота и която е платена.

Страните не спорят и се установява от събраните пред първата инстанция доказателства, че на 11.07.2015 г. ответницата Ц. Ч. С., в качеството на продавач, се задължила да продаде на ищеца В. Д. В., в качеството на купувач, следния свой собствен недвижим имот, а именно: гараж № 7, находящ се в гр. София, район Триадица, в жилищната сграда на ул. *******, вход единствен, на първия (приземен) етаж от сградата, със застроена площ от 18,38 кв.м., при граници: от изток - магазин № 5, от запад - двор, от север - гараж № 6, от юг - гараж № 8, заедно с 0.665 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на собственост върху дворното място, върху което е построена сградата, находящо се в гр. София, ул.

„******* цялото с площ от 722 кв.м., съставляващо УПИ ХХХШ-991, квартал 119, местността „Красно село-плавателен канал“, по плана на гр. София, при граници: ул.

„*******”, УПИ XXXII, УПИ VI за детско заведение, УПИ XXXIV-1635, 993, за цена от 15 000 евро.

Съгласно клаузата на чл.10 от сключения между страните предварителен договор, цената за покупко-продажба на имота следвало да бъде платена по следния начин: сумата от 2000 евро следвало да бъде заплатена от купувача на продавача в 4 брой срещу разписка в деня на сключване на предварителния договор, като страните предвидили, че същата сума представлява задатък (капаро) по сделката по смисъла на чл. 93 ЗЗД. Остатъкът от цената предвидили да бъде заплатена в деня на сключване на окончателния договор за покупко-продажба.

Установява се, че на 11.07.2015 г. ищецът В. Д. В. предал на ответницата Ц.

Ч. С. сумата 2000 евро, представляваща задатък по сключения между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот от 11.07.2015 г.

Установява се, че с окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 1, том II, peг. № 4876, дело № 136 от 24.06.2016 г.

Ц. Ч. С. е продала на В. Д. В. собствения си недвижим имот, а именно гараж № 7, находящ се в гр. София, ул. „*******“ №54 във вход единствен, на първия (приземен) етаж на сграда, а съгласно удостоверение за данъчна оценка етаж 0, със застроена площ от 18.38 кв.м, при граници: от изток - магазин №5, от запад - двор, от север - гараж №6 и от юг - гараж №8, заедно с 0.665% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на собственост върху дворното място, находящо се в гр.София, на ул. „*******” №54, цялото е площ 722 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот - парцел №ХХХШ-991 от квартал №119, местността „Красно селоплавателен канал” по плана на гр. София, при граници по акт за собственост: улица „*******“, Детски дом, наследници на И.К. и М. И., а по скица: ул. „*******” УПИХХХП общ., урегулиран поземлен имот VI - за детско заведение, УПИ XXXIV-163 5, 993, като в нотариалния акт е посочена като продажна цена за имота сумата 19 000 лева. В договора страните посочили, че цената се заплаща по банков път в деня на подписване на договора, но преди вписването в Службата по вписвания. В пункт VI от нотариалния акт е посочено, че участниците в нотариалното производство декларират, че сумата, посочена в нотариалния акт като продажна цена, е действително уговореното плащане по сделката.