Определение № 59 от 05.03.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 59 гр. Габрово, 01.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20244200600061 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІІ от НПК. Образувано е по частна жалба от тъжителя Г. В. В., понастоящем в затвора в гр. Ловеч, против определение № 876 от 15.09.2023 г. по НЧХД № 1527/2023 г. по описа на Районен съд - Плевен, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производството по делото.

В частната жалба се ангажират аргументи против така постановеното определение за прекратяване на наказателното производство. Тъжителят счита съдебният акт за неправилен, като обръща внимание, че във връзка със срока за депозиране на тъжбата, още в „шапката“ на тъжбата бил посочил основанието си по чл. 81, ал. 3, изр. второ от НПК, а не по изр. първо, „а именно съществуването в правния мир на постановление № 623/2023 на Окръжна прокуратура – Плевен за отказ да се образува наказателно производство по общия ред, връчено на 15.03.2023 г.“. Счита, че тъжбата му е депозирана в 6-месечния срок, който изтича на 15.09.2023 г. Частният тъжител претендира обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, в противоречие с материалния и процесуалния закон, преграждащо хода на делото, в противоречие с трайно наложената практика по такъв род дела на националните съдилища и европейските правни норми по чл. 6, § 1 и чл. 13 от ЕКПЧОС, като делото да се върне за продължаване на 1 съдопроизводството.

Окръжен съд – Габрово обсъди доводите във въззивната частна жалба и след като провери правилността на атакуваното определение, констатира следното:

Въззивната частна жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по НЧХД № 1527/2023 г. по описа на Районен съд – Плевен е образувано по тъжба от частния тъжител Г. В. В. срещу лицето М. Г.

Т. от гр. Плевен. В процесуалния документ, сложил началото на съдебното производство, тъжителят посочва, че е лишен от свобода, считано от 21.10.2010 г., като в периода 28.12.2018 г. – 28.07.2022 г. изтърпявал наложеното му наказание в Затвора – Плевен, след което бил преместен в Затвора – Ловеч. Твърди, че в деня на преместването му към Затвора - Ловеч на 28.07.2022 г., по време на нерегламентирана проверка на личните му вещи, лицето М. Г. Т. му отнел личните зимни обувки, черни на цвят, високи – тип „Кубинки“. Счита, че деецът е осъществил състав на престъпление, което квалифицира по чл. 217, ал. 1 от НК.

С обжалваното определение № 876 от 15.09.2023 г., което е с характер на разпореждане, съдията-докладчикът от Районен съд – Плевен е прекратил наказателното производство по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т.

2 от НПК, като е приел, че тъжбата е подадена извън законоустановения срок.

Извел е констатацията, че сезиращият съда документ е депозиран на 04.08.2023 г., като в него се излагат твърдения за извършено престъпно деяние на 28.07.2022 г. – близо година преди подаване на тъжбата. Посочил е, че няма данни тъжителят да е разбрал на по-късен етап за извършеното престъпление, а от изложеното в тъжбата е извел извод, че В. е установил деянието пряко, непосредствено и лично в деня на преместването си към Затвора – Ловеч на 28.07.2022 г.

По съществото на спора въззивният съд се солидаризира с извода на контролираната инстанция за това, че частната тъжба е депозирана от тъжителя Г. В. след изтичане на преклузивния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК.

Несъмнено е, че съдът дължи проверка на документа, слагащ началото на наказателното производство, защото спазването на законоустановените 2 изисквания за форма и съдържание на тъжбата са предпоставка за валидно повдигане на обвинение пред съда посредством тъжбата. Освен изисквания за съдържанието на тъжбата, възможността за наказателно преследване на престъпления от частен характер е обвързано и със спазването или изтичането на два вида срокове – преклузивен по чл. 81, ал. 3 от НПК и давностните такива. В тази насока, задължително условие е посочването в тъжбата на времето както на извършване на престъплението, така и на узнаването за него от тъжителя. В случая е безспорно, че датата на извършване на твърдяното престъпно деяние съвпада с датата, на която тъжителят е узнал за него, тъй като, както правилно е приел районният съд, В. пряко, непосредствено и лично го е установил на 28.07.2022 г. Следователно от така посочената дата до 13.07.2023 г., когато тъжбата е изпратена по пощата (видно от пощенското клеймо), е изминал период от около една година.

Въззивният съд намира за неоснователно възражението на тъжителя, че 6-месечния срок следва да се зачете с начало от датата, на която е получил постановление № 623/2023 г. на Окръжна прокуратура – Плевен за отказ за образуване на наказателно производство. Преди всичко, нито към тъжбата, нито в допълнения към нея е представено постановление на прокурор, поради което не се установява, че такова наистина съществува, както и какво е съдържанието му. Що се отнася до регламентираната в закона втора хипотеза на чл. 81, ал. 3 от НПК, на която се позовава тъжителят, следва да се посочи, че същата не се е проявила в случая, дори и при наличие на постановление за отказ за образуване на наказателно производство така, както твърди жалбоподателят. Регламентираната в НПК възможност, според която тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечния срок от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, има предвид случаите, когато прокуратурата е сезирана за извършено спрямо частния тъжител престъпно посегателство (и то в рамките на срока, преклудиращ правото му да инициира образуване на производство от частен характер) и е образувано наказателно производство.

Следва при провеждане на така образуваното досъдебно производство да е установено, че деянието се преследва по реда на частното обвинение, в който случай и на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК прокурорът първо трябва да спре производството и да укаже на пострадалия, че в 6-месечен срок има 3 право да сезира съда с тъжба, а ако последният не депозира тъжба, да прекрати наказателното производство. В случая липсва образувано наказателно производство от общ характер, което прави неприложима хипотезата на чл. 81, ал. 3 от НПК, на която се позовава тъжителят. А отказът на прокурора за образуване на наказателно производство не може да постави ново начало на шестмесечния срок и то по начин, различен от уредения в чл.

81, ал. 3 от НПК.

По изложените съображения и на основание чл. 341, ал. 2, във вр. с чл.

250, ал. 4, изр. 2 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 876 от 15.09.2023 г. по НЧХД № 1527/2023 г. по описа на Районен съд - Плевен, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производството, образувано по тъжба от Г. В. В., понастоящем в затвора в гр.

Ловеч, против М. Г. Т. от гр. Плевен.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

За изготвяне на определението да се съобщи писмено на тъжителя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4