Решение № 163 от 03.08.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 553/2025
- Вид
- Решение № 163
- Подписан
- 03.08.2026
- В сила
- 03.08.2026
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Христо Василев Симитчиев, Надежда Лукова Махмудиева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 10б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 10б, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 262в · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 163 гр. Пловдив, 03.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Станислав П. Георгиев
Членове:
Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255000500553 по описа за 2025 година намира следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 23047/25.06.2025 г. от Ю. С. Б. ЕГН ********** и от Н. С. Г. ЕГН ********** срещу решение № 614/22.05.2025 г., постановено по г. д. № 458/2022 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е отхвърлен иска, предявен от Ю. С.
Б. ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. Р. № **, ет. *, ап. * и Н. С. Г. ЕГН **********, адрес: гр. С., бул. С № **, вх. *, ет.*, ап.** против „Феми 14“ АД, ЕИК 203192102, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, за признаване за установено по отношение на Ю. С. Б. и Н. С. Г., че „Феми 14“ АД, не е собственик на поземлен имот № 62 по кадастрален план от 1955 г., заснет като реална част с площ 622 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени с заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, разположена между точки 11, 12, 13, 14, 19, 18, 17, 11, съгласно приложение № 5 към съдебна техническа експертиза (лист 391 от делото);; реална част с площ 796 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.
П., одобрени с заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, разположена между точки 12, 2, 15, 14, 13, 12, съгласно приложение № 5 към съдебна техническа експертиза (лист 391 от делото); реална част с площ 3 240 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени с заповед № РД18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, разположена между точки 1, 11, 17, 16, 6, 7, 10, 1, съгласно приложение № 5 към съдебна техническа експертиза (лист 391 от делото); реална част с площ 2 316 кв. м. от 1 поземлен имот с идентификатор*** по КК и КР на гр. П., одобрени с заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, разположена между точки 16, 17, 18, 19, 5, 16, съгласно приложение № 5 към съдебна техническа експертиза (лист 391 от делото), като приложение № 5 към съдебна техническа експертиза (лист 391 от делото) се счита неразделна част от решението, както и частта за разноските.
Жалбоподателите молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да уважи изцяло предявения иск. Претендират разноски.
Ответник „Феми 14“ АД, ЕИК 203192102 счита, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски.
Отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявен от Ю. С. Б. ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. Р. № **, ет. *, ап. * и Н.
С. Г. ЕГН **********, адрес: гр. С., бул. С № **, вх. *, ет.*, ап.** срещу „Феми 14“ АД, ЕИК 203192102, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***.
Ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Ю. С. Б. и Н. С. Г., че „Феми 14“ АД, ЕИК 203192102 не е собственик на поземлен имот № 62 по кадастрален план от 1955 г., заснет като реална част с площ 622 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени с заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, разположена между точки 11, 12, 13, 14, 19, 18, 17, 11, съгласно приложение № 5 към съдебна техническа експертиза (лист 391 от делото); реална част с площ 796 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени с заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, разположена между точки 12, 2, 15, 14, 13, 12, съгласно приложение № 5 към съдебна техническа експертиза (лист 391 от делото); реална част с площ 3 240 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени с заповед № РД18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, разположена между точки 1, 11, 17, 16, 6, 7, 10, 1, съгласно приложение № 5 към съдебна техническа експертиза (лист 391 от делото); реална част с площ 2 316 кв. м. от поземлен имот с идентификатор*** по КК и КР на гр. П., одобрени с заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, разположена между точки 16, 17, 18, 19, 5, 16, съгласно приложение № 5 към съдебна техническа експертиза (лист 391 от делото), като приложение № 5 към съдебна техническа експертиза (лист 391 от делото) се счита неразделна част от решението. Претендират разноски.
Ответник „Феми 14“ АД, ЕИК 203192102 не признава иска. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.
І. за предмета на спора:
2
В исковата молба е направено искане да бъде признато по отношение на ищците, че ответника не е собственик на описания недвижим имот. Няма предявен иск, че ищците са негови собственици, макар в обстоятелствената част да се аргументират собственически права.
Следователно се дължи произнасяне само по претенцията, че ответникът не е собственик на процесния имот – отрицателен установителен иск за право на собственост. В този смисъл той следва да релевира всички основания, които намери за добре, от които следва неговото право на собственост.
Съдът не дължи произнасяне дали ищците са собственици на процесния имот.
В отговора на исковата молба (л. 11 от делото на ОС) изрично е посочено, че ответникът „Феми 14“ АД е собственик на процесния имот, като правото на собственост е придобито на основание преобразуване чрез отделяне през 2014 г. от преобразуващото се дружество „Балканкар - Рекорд“ АД, ЕИК 825220510, съгласно пран за преобразуване, на основание чл. 262в от ТЗ.
Посочено е и евентуално основание за правото на собственост на ответника: упражнено несмущавано давностно владение, упражнявано собствено и в продължение на владението на праводателя „Балканкар - Рекорд“ АД.
Следователно са наведени две основания за правото на собственост на ответника: деривативно – отделяне и оригинерно – давностно владение, при условията на евентуалност.
ІІ. за възражението, направено в пледоарията по същество в съдебно заседание на 06.03.2026 г., че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск – придобиване на процесните имот от „Балканкар - Рекорд“ АД, в качеството на праводател на ответника, по силата на процедура по чл. 17а от ЗППДОП:
Това възражение е неоснователно. След като първото от наведените основания за собственост на ответника е преобразуване чрез отделяне от „Балканкар - Рекорд“ АД, то следва да бъде проверена собствеността на този правен субект върху процесния имот. В този смисъл е и твърдението в отговора на исковата молба, че Държавата е праводател на „Балканкар - Рекорд“ АД по силата на приватизационна сделка. Следователно ответникът е навел като основание за своето право и приватизационна сделка.
ІІІ. за правния интерес:
Този въпрос е решен с определенаение № 78/27.02.2025 г., постановено по в. ч. г. д. № 92/2025 г. по описа на АС – Пловдив.
ІV. за възражението за погасяване на иска по давност:
Както вече беше посочено, предявен е отрицателен иск за собственост.
Предявяването на иск за собственост не е ограничено с давностен срок, поради което погасяването по давност е правно невъзможно.
Налага се общият извод, че така предявеният иск е допустим. Допустимо е и обжалваното решение.
3
V. по същество:
В исковата молба се твърди, че „Феми 14“ АД, ЕИК 203192102 не е собственик на поземлен имот № 62 по кадастрален план от 1955 г., заснет като реална част с площ 622 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени с заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, разположена между точки 11, 12, 13, 14, 19, 18, 17, 11, съгласно приложение № 5 към съдебна техническа експертиза (лист 391 от делото); реална част с площ 796 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени с заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, разположена между точки 12, 2, 15, 14, 13, 12, съгласно приложение № 5 към съдебна техническа експертиза (лист 391 от делото); реална част с площ 3 240 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени с заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, разположена между точки 1, 11, 17, 16, 6, 7, 10, 1, съгласно приложение № 5 към съдебна техническа експертиза (лист 391 от делото); реална част с площ 2 316 кв. м. от поземлен имот с идентификатор*** по КК и КР на гр. П., одобрени с заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, разположена между точки 16, 17, 18, 19, 5, 16, съгласно приложение № 5 към съдебна техническа експертиза (лист 391 от делото), като приложение № 5 към съдебна техническа експертиза (лист 391 от делото).
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на процесния имот по силата на реституция по реда на ЗСПЗЗ.
Ответникът възразява, че е собственик на тези имоти и правото му е на основание преобразуване чрез отделяне през 2014 г. от преобразуващото се дружество „Балканкар Рекорд“ АД, ЕИК 825220510, съгласно пран за преобразуване, на основание чл. 262в от ТЗ.
Видно от акт за държавна собственост № 1703/05.03.1987 г., за такъв е обявен парцел I разширение с площ от 246 000 кв. м. и дворно място за ЖП коловози от 31 000 кв. м. В акта изрично е посочено основанието, на което земята е станала държавна собственост, а именно Заповед № 1044/15.11.1984 г. и Заповед № 1604/26.11.1985 г. В част 21 е записано, че имотът е предоставен за оперативно управление на КМ "Р." - завод *, който е въведен във владение на 24.09.1986 г. На гърба на акта в част „Допълнителни данни и промени“ е посочено, че с решение от 1994 г. на Пловдивски окръжен съд се вписва в търговския регистър на държавните и общински предприятия акционерно дружество „Балканкар Рекорд“ АД, като правоприемник на КМ "Р." и ДФ „Балканкар - Централно управление“.
С разпореждане № 125/28.11.1993 г. държавната фирма „Балканкар“ е преобразувано в ЕАД „Балканкар-холдинг“ с търговски дружества с държавно имущество като дъщерни дружества, съгласно приложение № 2. Едно от тези дружества е „БалканкарРекорд“ АД Пловдив. Съгласно приложение № 2.2 от разпореждането, дружеството поема активите и пасивите на КМ "Р." Пловдив и на Държавна фирма „Балканкар-Централно управление“, съгласно разделител протокол към датата на обнародване на регистрацията. С нотариален акт № 93/01.11.2011 г. „Балканкар Рекорд“ АД е признато за собствени на ПИ с идентификатор *** по КК на гр. П., на основание представени документи. А с нотариален акт № 97 от 01.11.2011 г. „Балканкар Рекорд“ АД е признато за собственик на ПИ 4 с идентификатор *** по КК на гр. П., на основание давностно владение.
Имотът на който претендират да са собственици ищците попада и в двата имота по КК. На 25.08.2014 г. е вписано преобразуване на „Балканкар Рекорд“ АД чрез отделяне, като е образувано дружеството ответник „Феми 14“ АД. Съгласно представения план за преобразуване имотите, в който попада земята на ищците са му били прехвърлени.
От приетата по делото СТЕ се установява, че имот № 62, който е предмет на спора, попада според регулационния план, одобрен със заповед от 15.11.1984 в УПИ I-КМ Р.
- завод * по червените линии на приложение № 3 и комбинирана скица на лист 134 по делото. Вещото лице проследява в заключението и следващите изменения на регулацията, включващи обособяването на два УПИ през 2003 г.: УПИ I-стоп. дейност Балканкар Рекорд АД и УПИ XVII- стоп. дейност. Спорната площ от имот № 62, попада изцяло в УПИ XVII, като след изменение на плана от 2020 г. са образувано нови имоти. Съгласно заключението, имот № 62 по плана от 1955 г. е част от терен, отреден за КМ "Р." и след това включен в УПИ XVII. Наред с това вещото лице извършва изследване на разположението на имот № 62 по плана от 1955 г., съобразно заснемането на земята към настоящия момент. Към настоящия момент имот № 62 попада в поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и *** по КК, с посочена за всеки от тях площ.