Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7355 от 04.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 462/2025
Вид
Решение № 7355
Подписан
04.12.2025
В сила
04.12.2025
Състав
Любомир Василев, Димитър Куртев Демирев, Мария Валентинова Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл.189 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.118, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 7355 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100500462 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20802/18.11.2024г., постановено по гр. д. № 26646/22г. по описа на Софийски районен съд, 118 с-в, е признато за установено, че Д. Г. А. дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД сумата от 1483,13 лв., представляваща главница по Договор за стоков кредит № 516365/25.01.2020 г., сключен между длъжника и "Банка ДСК" АД, които вземания са прехвърлени от „Банка ДСК“ АД с приложение №1.1 от 02.10.2020 г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г., ведно със законната лихва от 15.11.2021 г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на 402,86 лв. за периода от 25.02.2020 г. до 02.10.2020 г. и мораторна лихва в размер на 149,64 лв. за периода от 26.02.2020 г. до 22.10.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 14.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 65078/2021 г. по описа на СРС, 118-ти състав като е отхвърлен искът по чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 149,64 лева до пълният предявен размер - 196,92 лева. Д. Г. А. е осъдена да плати разноски в общ размер на 970,77лв. в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, както и 293,19лв. по сметка на Софийския районен съд. „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД е осъдено да плати разноски по сметка на Софийския районен съд в размер на 6.81лв.

1

Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Г. А. чрез назначения особен представител, с която обжалва решението в уважителните части по съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че с изключване на фактура № 0110446472/25.01.2020г., представляващ основния документ, удостоверяващ отпуснатата сума на ответницата, исковете били недоказани, доколкото не било доказана реално отпуснатата сума. На следващо място, от приетата СПЕ се установявало, че ответницата била неграмотна и доколкото не бил спазен редът по чл.189 ГПК, то договорът бил нищожен по чл.26, ал.2 ЗЗД. Исковете били неоснователни и защото не било доказано надлежно уведомяване за извършената цесия. Така и в процесния договор за кредит бил неправилно посочен ГПР.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД , в който се излагат съображения за правилност на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Сочи, че правилно СРС е приел, че не е успешно проведено оспорване автентичността на оспорените документи, така и че уведомяването за цесията е породило действие чрез надлежното съобщаване на особения представител на длъжника. Правилно е прието също, че процесният ГПР не надвишава ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, нито е нарушено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с оглед приетото заключение по ССчЕ.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд е длъжен да провери валидността на решението и допустимостта - в обжалваната част, като по законосъобразността - е обвързан от доводите в жалбата. Съдът проверява служебно и без довод за нарушенията на императивните материалноправни норми. Предметът на въззивен контрол следва да се ограничи до доводите за незаконосъобразност на решението на СРС изложени от въззивника - ответник във въззивната жалба.

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата е ПРАВИЛНО по следните съображения:

В приетия по делото Договор за стоков кредит № 516365/25.01.2020г., в т.3 от същия е посочено, че сумата на кредита, предоставена за закупуването на посочения в т.1 стоки/услуги (1307лв. за 1бр. телевизор от Технополис България ЕАД) се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на Търговеца, а сумата на кредита, предоставена за закупуване на застраховката по т.1 (176.13лв.) се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на Застрахователите.

2

Прието е уведомително писмо (л.59) от Банка ДСК ЕАД за сключения договор за финансиране на покупката, в която е посочено, че Д. Г. А. е получила стоката предмет на договора за финансиране. Съгласно приетото и неоспорено заключение по ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, вкл. с оглед отговор на въпроси при защитата на заключението, се установява, че кредитът е (реално) усвоен. Съвкупно от цитираните доказателства се установява усвояване на отпуснатата сума по договора за кредит от ответницата. Изключването на дубликата на документа (л.63, представляващ такъв по чл.118, ал.3 ЗДДС, който се издава в оригинал на купувача и в дубликат вр. Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, т.е. покупка чрез фискално устройство се издава фискален бон - оригинал за купувача и който е в негово държане и дубликат – служебен бон за продавача, който остава за целите на ЗДДС при продавача) не променя горния извод, както правилно е приел и районният съд, доколкото изпълнението по валутното правоотношение не е елемент от фактическия състав на заемното такова.

Неоснователни са и изложените доводи за нищожност на договора по чл.26, ал.2 ЗЗД / при нищожност поради липса на воля е налице външно обективирана воля, но зад нея отсъства на намерение за обвързване, съответно липсва вътрешно волево решение, като по делото липсват доказателства и за двете хипотези/. Аргументите за приложение на чл.189 ГПК са неоснователни, доколкото в приетото по делото заключение по СПЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, вещото лице приема, че ответницата има ниска грамотност, не е развила и утвърдила писмена-двигателен навик за подписване в определен вариант, което не е равнозначно на неграмотност, съответно недъгавост. Правилно са приложени и последиците по чл.193 ГПК, доколкото с оглед откритото производство по оспорване на истинността на документа, с оглед заключението по СПЕ не се доказва категорично дали подписът изхожда от Д. Г. А. /вкл. с оглед практиката на ВКС обективирана в Решение № 29 от 23.07.2019 г. по т. д. № 1212 / 2018 г. на ВКС – „Когато в документа има положен подпис с посочен автор – страната, на която документът се противопоставя и която го оспорва, тя трябва да докаже, че документът е неистински, т.е., че положеният от нейно име подпис не е неин. Доказването се осъществява обикновено чрез експертиза на подписа, извършена от вещо лице, която отрича или потвърждава положения под документа подпис да е на лицето, посочено като автор на изявлението. В първия случай оспорването се уважава, като документът се изключва от доказателствата по делото. Във втория – съдът е длъжен да зачете признатата от закона доказателствена сила на документа и го цени в съвкупност с останалите доказателства по делото. В хипотеза, в която експертизата не може да даде категоричен 3 отговор дали подписът, положен за издател на документа, изхожда от това лице, оспорването, направено от последното, не може да се приеме за доказано. В този случай съдът е задължен да кредитира документа като доказателство, наред с останалите такова по делото“).

Настоящият въззивен състав намира за неоснователни доводите за липса на материалноправна легитимация на въззиваемия да претендира процесните вземания, доколкото приема, че Д. Г. А. е уведомена за настъпилата цесия, което уведомяване е настъпило в хода на процеса чрез връчване на документите към исковата молба на особения представител. Съвкупно от приетите по делото Договор за цесия (л.12 и сл.), Приложение № 1 (л.18) към Допълнително споразумение към договора за цесия (л.17), потвърждението за настъпила цесия и уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД (л.19 и л.20), както и пълномощното от цедента, с което упълномощава цесионера с права да уведомява от негово име длъжниците за извършените цесии (л.21) /По силата на принципа за свободата на договарянето няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията/, съдът приема, че процесният договор за цесия е породил действие спрямо ответницата със съобщаване за прехвърлянето по силата на упълномощаването от стария кредитор в полза на цесионера да съобщи на длъжника за цесията, така и уведомлението до длъжника може да се осъществи и чрез връчването на преписа от исковата молба /Вж. Решение № 50004 от 31.10.2025 г. по т. д. № 1427 / 2022 г. на ВКС/, включително и чрез назначения особен представител по реда на чл.47 ГПК, доколкото особеният представител има същите права и задължения, които има и упълномощеният такъв, с изключение на правата, за упражняването на които се изисква специално упълномощаване. Затова връчването на книжа и документи на особения представител има същото действие, както и връчването на упълномощен представител т. е. връчването ще породи предвиденото в закона процесуално действие, но ако от него произтичат и материални последици те ще се считат валидно настъпили.

Видно от заключението по ССчЕ се установява, че разходът за застрахователна премия е включен като компонент в изчисления и представен по договора размер на ГПР, поради което е неоснователен е и доводът във въззивната жалба, че липсвала яснота относно начина, по който бил формиран процесния ГПР към договора за кредит.

Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

По разноските:

С право на такива има въззиваемия, който е доказал сторени разноски 300лв. депозит за особен представител, така и е претендирал разноски за юрк.възнаграждение, което съдът определи в размер на 200лв, или общо 500лв. Съобразно т. 7 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК 4 на ВКС, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СГС държавна такса по жалбата в размер на 40,71лв.

Воден от горното СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20802/18.11.2024г., постановено по гр. д.

№ 26646/22г. по описа на Софийски районен съд, 118 с-в, в частите, в които е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Д. Г. А., ЕГН: **********, с адрес гр. ****, д ъ л ж и н а „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД с ЕИК 207172780, на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД сумата от 1483,13 лв., представляваща главница по Договор за стоков кредит № 516365/25.01.2020 г., сключен между длъжника и "Банка ДСК" АД, които вземания са прехвърлени от „Банка ДСК“ АД с приложение №1.1 от 02.10.2020 г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г., ведно със законната лихва от 15.11.2021 г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на 402,86 лв. за периода от 25.02.2020 г. до 02.10.2020 г. и мораторна лихва в размер на 149,64 лв. за периода от 26.02.2020 г. до 22.10.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 14.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 65078/2021 г. по описа на СРС, 118-ти състав, както и в частта за разноските.

Решението в частта, в която е отхвърлен искът по чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 149,64 лева до пълният предявен размер - 196,92 лева, е влязло в сила като необжалвано.