Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 655 от 23.07.2025, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 3151/2024
Вид
Решение № 655
Подписан
23.07.2025
В сила
16.09.2025
Състав
РУМЯНА СИМЕОНОВА МИТЕВА-НАСЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 655 гр. Благоевград, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20241210103151 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р. И. В., с адрес: гр. с ЕГН **********, чрез адвокат В. Г., АК - Кюстендил, против „Изи Асет Мениджмънт" АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. Люлин № 7, бул. Джавахарвал Неру № 28, Силвър център, ет.2, офис 4046 представлявано от Г. Т. Т. и А.В. М. и "Файненшъл България" ЕООД, с ЕИК 202513690 , със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. Люлин № 7, бул. Джавахарвал Неру № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, представлявано от П. Б. Д.и едноличен собственик на капитала съгласно вписванията в търговския регистър „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да се прогласи нищожността на сключения между Р. И. В., с адрес : с ЕГН ********** и "Изи Асет Мениджмънт" АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. Люлин № 7, бул. Джавахарвал Неру № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46 представлявано от Г. Т. Т.и А. В.М.

В условията на евентуалност, в случай, че бъде приет сключения договор за валиден, се иска от съда да прогласи за нищожна клаузата на чл. 4, т. 3 от процесния договор, сключен между страните Р. И. В., с адрес: г, с ЕГН ********** и "Изи Асет Мениджмънт" АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. Люлин № 7, бул.

Джавахарвал Неру № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46 представлявано от Г. Т. Т. и А.

В.М., с който Р. В. се е задължила да сключи договор за гаранция;

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да се прогласи нищожността на сключения между Р. И. В., с адрес : гр. с ЕГН ********** и "Файненшъл България" ЕООД, с ЕИК 202513690 , със седалище и адрес на управление : гр. София 1324, ж.к. Люлин № 7, бул. Джавахарвал Неру № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, представлявано от П. Б. Д. и едноличен собственик на капитала съгласно вписванията в търговския регистър ,.Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК/ПИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. Люлин № 7, бул. Джавахарвал Неру № 28, Силвър 1 център, ет.2, офис 40-46 представлявано от Г. Т. Т. и А.В. М. Договор за предоставяне на гаранция към процесния паричен заем, сключен с Изи Асет Мениджмънт АД.

- Да бъде осъден "Файненшъл България" ЕООД, с ЕИК 202513690 , със седалище и адрес на управление : гр. София 1324, ж.к. Люлин № 7, бул. Джавахарвал Неру № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, представлявано от П. Б. Д.и едноличен собственик на капитала съгласно вписванията в търговския регистър ,,Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК/ПИК 131576434, със седалище и адрес на управление : гр. София 1324, ж.к. Люлин № 7, бул.

Джавахарвал Неру № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46 представлявано от Г.Т. Т. и А. В.

М. да заплати на Р. И. В., с ЕГН ********** сумата в размер на 300,00 лева, платена сума без основание. Претендират се сторените разноски.

Твърди се, че в началото на 2023г. ищцата сключила с Изи Асет Мениджмънт АД договор за паричен заем, по силата на който й били предоставени заемни средства в размер на 1000 лв. Сочи се, че съгласно чл. 4 от процесния договор е уговорено, че Заемателя се задължава от датата на сключване на договора да представи на Заемодателя едно от следните обезпечения - две физически лица, поръчители, които да отговарят на определени изисквания или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита или одобрено от заемателя Дружество гарант, което предоставя гаранционни сделки. В случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция като сключи договор за предоставяне на гаранция с одобрен от ответника Дружество - гарант в срок от три дни , считано от датата на сключване на договора за заем. Твърди се, че при сключването на договора за заем ищцата подписала и договор за предоставяне на гаранция с "Файненшъл България" ЕООД - втория ответник, по силата на който "Файненшъл България" ЕООД / в качеството си на гарант/ поема задълженията да обезпечи пред „ Изи Асет Мениджмънт,, АД задълженията ми по договора. Обезпечението се изразява в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията ми по сключения договор, като „Изи Асет Мениджмънт„ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението ми за плащане на възнаграждение по този договор и всички други вземания на гаранта по настоящия договор.

Въз основа на сключения договор за предоставяне на гаранция, ищцата се задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер над 300,00 лв., като това възнаграждение за гаранция се изплаща директно на „Изи Асет Мениджмънт,, АД, разсрочено за изплащане, заедно с всяка месечна вноска по договора за кредит, съгласно погасителен план, съгласно който общото задължение е в размер на 1830,00 лева. Сочи се, че съгласно договора за гаранция, ищцата заплащала дължимите парични суми на „Изи Асет Мениджмънт, АД , което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от "Файненшъл България" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор /Съгласно чл. 3, ал. 3 от Договор за предоставяне на гаранция/. Сочи се, че в деня на подписване на договора ищцата усвоила от офис на дружеството Изи Асет Мениджмънт АД изцяло заемната сума в размер на 1000,00 лева, като в последствие е изплатила на кредитора сума в размер на 1830 лева, т.е. 6 броя вноски по 305,00 лева. Твърди се, че законна лихва за забава, възнаградителна лихва, възнаграждение за гарант и други разходи за събиране на вземането по процесния договор за паричен заем не се дължат от ищцата, тъй като договорът за кредит е нищожен, като се излагат съображения в тази насока. Твърди се, че в ГПР не са включени всички разходи, които трябва да заплати длъжника. Сочи се, че от страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68, ал.

2, т. 4 ЗЗП, като в договора е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита, без в нея да е включено възнаграждението, което аз се задължавам да платя на гаранта и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. Сочи се, че от съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат от ищцата и по какъв начин е формиран ГПР. Предвид предпоставките, при които възниква задължението й да заплати възнаграждение за гарант, се счита, че същото е с 2 характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането па ГПР, тъй като задължението става изискуемо изначално и не зависи от поведението на потребителя. Без значение дали същият погаси или не погаси задължението си се сочи, че той дължи възнаграждение за потребител.

На следващо място се твърди, че посоченият от "Изи Асет Мениджмънт" АД гарант "Файненшъл България" ЕООД е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл. 3, ал. 1 от ЗКИ при БНБ - с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност, като е установено от данните от ТР към АВ, че едноличен собственик на дружеството гарант "Файненшъл България" ЕООД е кредиторът по договора за потребителски кредит "Изи Асет Мениджмънт "АД. Излага се, че в случай, че към ГПР се включи и възнаграждението за предоставяне на гаранция, то действителният ГПР би бил в размер на близо 200 %, а ГЛП на над 100 %. Твърди се, че с оглед, че сумата по договор за възнаграждение е следвало да се включи към ГПР и анализ на клаузите относно обезпечението на кредита. Твърди се, че изборът на гарант не е доброволен. Сочи се, че потребителят, за да е сигурен, че кредита за заем, от който се нуждае, ще бъде одобрен следва да сключи "договор за предоставяне на гаранция" с посочено от кредитора юридическо лице - гарант, което води и до извода, че в конкретния случай договорът за гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Излага се, че след като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, то това води до неяснота за потребителя относно неговия размер, поради което според ищеца не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1,т. 10 ЗПК.

Твърди се, че самият Договор за предоставяне на гаранция е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга. Сочи се, че обезпечението е единствено и само в полза на кредитора "Изи асет мениджмънт" АД, за което цялото възнаграждение е поето от ищцата. Посочва се, че в случай, че гаранта "Файненшъл България" ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право да поиска от потребителя възстановяване на сумата на платените от гаранта задължения, ведно със законната лихва върху платената сума, обезщетения за забава, както и направените разноски (чл. 5 от договора за гаранция). От тук според ищцата се счита, че срещу заплащането на възнаграждението по договора за гаранция, ищцата не е получила каквато и да било услуга, просто задължението й от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества са свързани. Твърди се още, че собственик на капитала на гаранта "Файненшъл България" ЕООД е заемодателят по договора за заем "Изи асет мениджмънт" АД, като основен предмет на дейност на ответника "Файненшъл България" ЕООД са гаранционни сделки, каквато е и процесната. Сочи се, че печалбата на "Файненшъл България" ЕООД от извършената от него търговска дейност като гарант се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала "Изи Асет мениджмънт" АД.

Твърди се, че с договора за гаранция не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с "Изи асет мениджмънт" АД, доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на „Изи Асет мениджмънт" АД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си.

Според ищеца следва, че със сключването на договора за предоставяне на гаранция се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на почти половината от сумата по главница. Твърди се, че е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави. С 3 оглед на изложеното се счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящите кумулативно обективно съединени искове срещу ответните дружества на основание чл. 26, ап. 1 ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК, както и на иск с правно основание чл.55, ал. 1 ЗЗД срещу втория ответник за платени при изначална липса на основание суми.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в законоустановения срок е депозиран писмен отговор и от двамата ответници. И двамата ответници оспорват предявените искове, като неоснователни.

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, както и за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок ответникът Изи Асет Мениджмънт АД е депозирал писмен отговор. Твърд и се, че Договор за паричен заем № 4779708 е действителен и същият не страда от визираните исковата молба пороци, респективно тези пороци не водят до недействителност на договора. Твърди се, че процесният договор за паричен заем е действителен, тъй като е в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, както и в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит. Във връзка с твърдението на ищеца, че в договора не е включен по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР, се посочва, че съгласно чл. 1 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори, договорни условия, които отразяват задължителни законови или подзаконови разпоредби не са предмет на разпоредбите директивата. Сочи се, че тази дерогация е предвидена и в § 12а. от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, съгласно който разпоредбите на глава шеста не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби или принципи на международни конвенции, в т.ч. в областта на транспорта, по които държавите - членки на Европейския съюз, или Европейският съюз са страна. Твърди се, че в процесния случай, редът и условията за сключване на договор за паричен заем и изискванията към неговото съдържание са предмет на Директива 2008/48 и Закона за потребителския кредит. С оглед както на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, така и на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО. се сочи, че задължението за посочване на ГПР се изчерпва с посочването на цифровата стойност с точност до втория десетичен знак, получена в резултат на изчислението по предвидената в Приложение 1 на ЗПК формула. Излага се, че твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР по договора за паричен заем следва да се включи възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство, който той е сключил с „Файненшъл България“ ЕООД, е неоснователно. Сочи се, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК. Сочи се, че предоставянето на обезпечение не е условие за предаване на заемната сума от заемодателя, а следвало заемополучателят да предостави обезпечение, единствено за да изпълни задълженията си по закон и за да избегне неблагоприятните последици от неизпълнението ( разваляне на договор или дължимо на Заемодателя обезщетение за неизпъленние). Сочи се, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство с трето лице не се явява необходимо условие за сключването на договора за кредит. Отделно от това възнагражданието по договора за предоставяне на поръчителство към деня на сключване на договора за заем се твърди, че не е безусловно дължимо, а е от значение дали гаранцията на Файненшъл България“ ЕООД ще бъде активирана или не, от действията на заемателя. Твърди се, че заемодателят няма задължение да изчислява и посочва нов ГПР при промяна на условията по договора. Излага се, че е неоснователно твърдението, че невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция при формиране на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика, видно и от липсата на каквито и да е било доводи в тази насока. Посочва се, че следва да се обърне внимание, че не само в българското и европейското законодателство, но 4 и в практиката на СЕС, съгласно която се приема, че за да се определи една практика като заблуждаваща или нелоялна тя трябва да променя съществено икономическото поведение на потребителя (н.пр.) или да води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел (з.пр.). Излага се, че преди да сключи договора за кредит, ищецът е знаел, както параметрите на кредита, така и условието за предоставяне на обезпечение. Преди ищецът да е бил обвързан от договор за потребителски кредит, се сочи, че дружеството е предоставило цялата необходима и изискуема информация за вземане на информирано решение.