Решение № 4262 от 27.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4262 гр. Пловдив, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20225330109784 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 200 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците В. И. Г., ЕГН: ********** и Д. В. Г., ЕГН: **********, и двамата от гр. П., бул.

„***********“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, чрез пълномощник адв. В. Е., със съд. адрес: гр. П., бул. „*******” № ****, Сграда ***, ет. ***, са предявили срещу “Хермес Клима” ЕООД, ЕИК: 200466644, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Пещерско шосе” № 133, представлявано от управителя П. Д. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 200 от КТ - за осъждане на ответното дружество да им заплати сумата от общо 320 000 лева (триста и двадесет хиляди лева), по 160 000 лева (сто и шестдесет хиляди лева) на всеки от двамата ищци, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на настъпилата при трудова злополука от ****** г., която е призната за трудова с Разпореждане на ТП на НОИП. № ********** г., смърт на сина им И. В. Г., ЕГН: **********, настъпила на ****** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от ***** г. до окончателното плащане.

Ищците твърдят, че са родители и законни наследници на сина си И. В. Г., ЕГН: **********, който е починал на ****** г. Твърди се към датата на смъртта си синът им да е бил в трудово правоотношение с дружеството “Хермес Клима” ЕООД, ЕИК: 200466644 съгл. трудов договор от **********г., като е работел на длъжност „********“. Ответното дружество е имало сключен договор за извършване на СМР – доставка и монтаж на ОВК 1 дружеството „Пайп систъм“ АД – София за обект „Смесена сграда с офиси, складове, и др. в УПИ ******* за обществено обслужване и производствени дейности в гр. В. Т., местност „******“. Твърди се на датата ******** г. след 15:00 часа четирима работници на “Хермес Клима” ЕООД, един от които синът на ищците И. В. Г. да са работили на четвъртия етаж на строителния обект, като извършвали монтаж на ОВК система – система за отопление, вентилация и климатизация. И. Г. е работил на двураменна алуминиева стълба с височина 2,50 м., извършвайки монтаж на фиксиращи скоби на PVC тръби на инсталацията, и подрязване шпилките на носещата конструкция. На стълбата е бил закачен – прехвърлен през върха на стълбата, монофазен удължител с три гнезда, включен във временно разпределително табло за СМР. Същият се използвал за захранване на ъглошлайф „*****“ за подрязване на шпилките. В момента на инцидента И. Г. не е работел с ъглошлайфа, а с акумулаторен винтоверт ****** с батерия. При оглед на мястото на инцидента било установено, че на около 8-10 см от третото гнездо на кабела на удължителя е имало участък около 1 см с нарушена изолация. При електрическата проба бил констатиран оголен фазов проводник, който се е допрял до алуминиевата стълба и е предизвикал преминаване на електричество през нея. При допиране до стълбата, И. Г. е попаднал под ел. напрежение, което е довело до тежки травматични увреждания, предизвикали смъртта му. Лекарският екип, пристигнал на място, установил, че пострадалият е починал. В мед. документация, издадена във връзка със смъртта на ищците, било отразено, че същата е настъпила поради електротравма – спиране на сърцето и дишането в резултат на ток с високо напрежение, преминал между ляв крак и лява ръка. С Разпореждане № ********** г. на ТП на НОИ П. злополуката била приета за трудова по см. на чл. 55, ал. 1 от КСО.

Твърди се, че внезапната и неочаквана смърт на ненавършилия 25 годишна възраст син, който е бил студент последна година в К. университет, Л., е причинила изключително тежки неимуществени вреди на родителите му – ищци в производството, същите са се сринали както физически, така и психически. Преди датата на смъртта си момчето се върнало от чужбина, за да работи по време на дистанционното обучение и Ковид – пандемията, за да не бъде в тежест на родителите си, като е живяло с тях в едно домакинство и ги е подпомагало в общото им битие, помагало в грижите за лежащо болния си дядо. След като майката на момчето се разболяла от Ковид – 19 и получила тежък ******, И. изцяло поел грижите за майка си и дядо си. Пострадалият е бил единствен син на ищците, след смъртта му същите се сринали и физически, и психически. Изпаднали в тежко депресивно състояние, ограничили контактите си с външни хора, бащата на починалото момче, който бил ******, преустановил работа, за да бъде до съпругата си и да я подкрепя. След десетмесечно прекъсване ищцата тръгнала на работа, но все още не можела да се съвземе от случилото се със сина й, ****** (същата била *****) спирала, вглъбявала се в себе си и преустановявала дейност, тъй като си представяла, че някой от ****** е нейният син и че същото може да сполети и него. Семейството е било много сплотено, заминавайки за чужбина, синът им заживял със сестра си и ищцата временно се била преместила при тях, за да им помага. След смъртта му двамата ищци частично загубили смисъла на съществуването си, тъй като той бил в децата и внуците им, а единственият им син го няма вече. Вече по време на 2 празниците семейството не било сплотено като преди, появило се отчуждение между ищците и техните дъщери и внуци, тъй като не могли да преодолеят загубата на най-малкото си дете и единствен син. Чувствали празнота и безпомощност. Скоро след смъртта на внука си и дядо му, също носещ името И. Г., починал, като ищците изпитвали угризения и за това, тъй като състоянието му рязко се влошило, узнавайки за смъртта на кръстения на него единствен внук. Ищецът В. Г. преди смъртта на сина си получил ******* и разчитал на него за подкрепа, предстояли му и били извършени, след смъртта на сина му, две операции, при които е имал нужда за възстановяването си от подкрепата на своя син, която вече не можел да получи и това го травмирало още повече психически. След смъртта на сина й ******* на Д. Г. се влошило, вследствие на което й била призната **** с ЕР на ТЕЛК от ***** г,. След това последвал нов срив в здравословното й състояние, довел до оперативна интервенция.

С оглед на дотук изложеното, всеки от ищците счита, че справедлИ.то обезщетение, което му се следва, възлиза на по 160 000 лева за всеки от тях, като тази сума е получена след приспадане на сумата от 10 000 лева – изплатено застрахователно обезщетение от застрахователя на работодателя. Ето защо се моли исковете да се уважат, претендират се разноски.

Било е поискано допускане на обезпечение на предявените искове, което е допуснато с определение от ******** г.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се взема становище за допустимост, но пълна неоснователност на исковете. Не се оспорва обстоятелството, че синът на ищците е бил в ТПО с ответника, че смъртта му е настъпила по време на работа и злополуката е приета за трудова с влязло в сила разпореждане на ТП на НОИ – П. Твърди се обаче да е налице основание, изцяло изключващо отговорността на работодателя – злополуката била настъпила по изключителна вина на пострадалото лице. Твърди се само и единствено виновното поведение на сина на ищците да е довело до злополуката, тъй като той не е спазил установените технологични правила, както и приложимите за длъжността му правила за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ). Твърди се, че тези нарушения от страна на пострадалия са установени в протокола на ТП на НОИ – В. Т. за разследване на злополуката. Било е установено, че пострадалият И. Г. е ползвал удължител, който на 8-10 см. от трето гнездо е имал нарушена изолация, при проба е установен оголен фазов проводник, който се е допрял до алуминиевата стълба и е предизвикал преминаване на електричество през нея. При допиране до стълбата пострадалият е попаднал под ел. напрежение, което е довело до тежки травматични увреждания, довели до смъртта му. Сочи се, че пострадалият И. Г. е назначен на длъжност „*******“ в ответното дружество, като му е връчена длъжностна х-ка. В същата т. 5, раздел III било предвидено задължение да поддържа в изправност всички машини, с които работи, а при неизправност да се обърне към компет3ентните лица за отстраняване на повредата. Твърди се, че ищецът не е спазил това си задължение и именно това е довело до настъпване на инцидента. Удължителят, поставен на алуминиевата стълба, довел до инцидента, бил собственост на ответното дружество. Инцидентът настъпил на ********* г. Преди това, на ****** г. този удължител 3 преминал визуална проверка на здравината на корпуса и състоянието на захранващия кабел от Д. Я. П., който бил определен със заповед на работодателя от ********* г., притежавал 4та група по електробезопасност, като резултатът бил отразен в дневник за изправността на ръчните електрически инструменти, а именно, че удължителят е безопасен и изправен. В графа „забележки“ не било отразено необходимост от ремонт. Съгл. посочената т. 5 от дл. му х-ка, синът на ищците е имал задължение да поддържа в изправност всички машини, които ползва, а при неизправност е длъжен да преустанови работата си да се обърне към компетентните лица за отстраняване на повредата. Твърди се също така към момента на злополуката И. Г. да не е ползвал предоставеното му от работодателя срещу подпис специално работно облекло и лични предпазни средства – полугащеризон, тениска, защитни обувки и защитни очила. Използването им е било регламентирано със заповед на работодателя от 2018г. и предоставено по списък, раздадено на ***** г. Твърди се той умишлено да не го е ползвал към момента на инцидента. На пострадалия били проведени всички изискуеми инструктажи, като е описано на кои дати и от кои лица са проведени, за което пострадалият се е подписал.

С оглед на горното се твърди злополуката да се дължи изцяло на умишлените действия на пострадалия, поради което се моли отговорността на работодателя да бъде изключена и исковете да се отхвърлят.

Евентуално, в случай, че съдът приеме, че претенцията е основателна, се твърди пострадалия да има изключителен принос към настъпване на злополуката, поради което се моли обезщетението да се намали при условията на чл. 201, ал. 2 от КТ, като се твърди да е налице груба небрежност – неполагане на дължимата грижа, която би положил и найнебрежният човек, зает с дейност при съответните условия. Цитира се практика на ВКС за това в кои случаи се приема да е налице груба небрежност по см. на чл. 201, ал. 2 КТ.

Евентуално се прави и възражение за прекомерност на претенцията на ищците. Сочи се, че пострадалият не е бил семеен, не е полагал грижа за съпруга и низходящи, единствените му наследници да са родителите му, които не са ангажирали доказателства да са били издържани от своя син. С оглед на това се счита размера на претенцията за прекомерно завишен и несъобразен с критериите по чл. 52 от ЗЗД.

Твърди се работодателят да е сключил застраховка „трудова злополука“ и на ищците да е изплатено обезщетение от застрахователя М. Ю. Л. – клон Б., по 10 000 лева за всеки ищец, поради което се прави искане да се намали размера на обезщетението, което съдът евентуално би присъдил, с тази сума, на осн. чл. 200, ал. 4 КТ.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание всяка от страните, чрез пълномощника си, поддържа становището си по спора и моли същото да се възприеме от съда. и двете страни представят детайлни писмени защити, с които всеки обосновава застъпената от него теза.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

4

За да се уважат предявените искове с правно основание чл. 200 от КТ е необходимо всеки от ищците да установи, че е от кръга лица, посочени в ППВС № 4 от 25.V.1961 г. на Пленума на ВС за обобщаване практиката на Върховния съд по някои въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане (чл. 45 - 50 ЗЗД), които имат право да претендират такова обезщетение, че починалото лице е работило по трудово правоотношение с ответника, че по времетраенето на трудовото му правоотношение при или по повод изпълнение на служебните задължения е настъпила посочената злополука, че същата е призната за трудова по съответния ред, че злополуката е довела до смърт на сина на ищците, както и че същите са претърпели неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на своя син, които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната злополука.