Решение № 10 от 08.01.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Карлово, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20235320101714 по описа за 2023 година

Производството е по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, предявен от Т. Е. Ч., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „Б. Х.“ №**, съдебен адрес: гр. К., ул. „Ю.“ №**, чрез адв. В. Г., против „Е. М.” ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район В., ж.к. М. Д., ул. „Р. П.-К.“ № *-*, с ЕИК *************, представлявано от управителя Р. М.-Т..

Ищецът твърди, че през май месец 2023 г. посетил клонове на две търговски банки, като отправил запитване за получаване на потребителски кредит. В отговор на искането, служители и на двете банки го уведомили, че след извършена справка в Централен кредитен регистър (ЦКР), поддържан от Б. Н. Б. (БНБ), установили, че не може да му бъде отпусната желаната сума.

Служител на банката обяснил, че „ЦКР“-то му е „лошо“, пишело, че дължи големи суми по просрочени кредити.

Полученият отказ от страна на Банката с мотив „проверка ЦКР“ и „дължимост по просрочени кредити“ озадачило ищеца, тъй като не му било известно да дължи пари на друга финансова институция по силата на договори за кредит. Незабавно подал заявление в БНБ с вх. №БНБ1 17237/08.02.2023г., за да установи какви налични вписвания има по отношение на него в регистъра.

От получената Справка за кредитна задлъжнялост №БНБ57296/26.05.2022г., издадена от БНБ установил, че на негово име имало вписани три кредита с кредитодател „Е. М.“ ЕООД. Не му било известно да има заведени и висящи дела срещу него – нито граждански, нито изпълнителни, а още повече от „Е. М.“ ЕООД, поради което депозирал искане до ЧСИ за справка в Централен регистър на длъжниците (ЦРД). От същата ищецът установил, че срещу него са образувани три изпълнителни дела:

№4234/2016 г. по описа на ЧСИ С. Я.; №1117/2022 г. по описа на ЧСИ М. П. и №609/2014 г. по описа на ЧСИ М. П.;

От трите дела, само по изп. дело №609/2014 г. било с взискател „Е. М.“ ЕООД. Ищецът се свързал с ЧСИ М. П. и погасил дължимите суми по образуваните по негов опис дела. За прекратяване на изпълнителното дело, по което взискател е „Е. М.“ ЕООД свидетелствало Удостоверение по изп.дело № 609/2014г., изх. №55025/08.09.2023г., издадено от ЧСИ М. П..

Предвид това, че в справката му от ЦРД фигурирали три кредита, а имало образувано само едно изпълнително дело, ищецът извършил и справка в Съдебно изпълнителна служба към PC К., за да установи дали няма образувани дела от „Е. М.“ при ДСИ. Съгласно Удостоверение, изх.

№2100/17.07.2023г., издадено от съдебно изпълнителна служба при PC К., към дата 17.07.2023 г. нямало образувани изпълнителна дела срещу него при Държавен съдебен изпълнител.

След като погасил дължимата сума по изпълнително дело №609/2014 г. по описа на ЧСИ М. П., по което взискател бил ответникът, депозирал искане до „Е. М.“ ЕООД с вх. № ВЖ-00316/25.08.2023г. по описа на дружеството, с което помолил за посочените в справката за кредитна задлъжнялост, издадена от БНБ кредити, а именно:

EOSDP000000001468813 – за сума в размер на 4 017,00 лв.;

EOSDP000000001468446 – за сума в размер на 8 891,00 лв.; да бъде депозирано искане от страна на дружеството, с което да коригират данните на основание чл.24, ал.1 от Наредба №22/16.07.2009г. за ЦКР на БНБ.

2

На 01.09.2023г. получил отговор с изх.№01506/30.08.2023г., изд. от „Е.

М.“ ЕООД, с който го уведомили, че на 07.11.2007г. е сключил с „ОББ“ АД Договор за издаване на кредитна карта Visa. На 31.01.2018 г. бил сключен договор за цесия между „ОББ“ АД (цедент) и „Е.“ М. ЕООД (цесионер), по силата на който задължението му по договора е цедирано на „Е. М.“ ЕООД, а задължението му по него към 30.08.2023 г. възлизало в размер на 4 016,65 лв.

Отделно, по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018г., на „Е. М.“ ЕООД били цедирани и вземания на „ОББ“ АД, съгласно Договор за потребителски кредит от 06.11.2007 г., сключен между ищеца и Банката. Уточнявало се, че към 30.08.2023 г. задълженията, произтичащи от Договора за кредит от 06.11.2007 г., възлизат на 8 890,79 лв.

Ищецът твърди, че Уведомление за извършена цесия не бил получавал, а съгласно чл.99 ЗЗД, за да произведе действие цесията, то същата следвало да е съобщена на длъжника.

Твърди, че посочените вземания на „Е. М.“ фигурират в справката на ЦКР под номера EOSDP000000001468813 и EOSDP000000001468446.

Уведомявали го, че за задължение под идентификатор

EOSDP000000001468286 била подадена информация за заличаване в ЦКР (вземането, по което бил погасен дългът по изп. дело №609/2014 г. по описа на ЧСИ М. П.), но по отношение на другите два не следвало да подават информация, тъй като били дължими.

Така, съгласно релевираните с отговора твърдения, ответникът претендирал суми в общ размер на 12 907,44 лв.

В отправеното искане до дружеството за коригиране на информацията в ЦКР, ищецът изрично посочвал, че не признава задълженията по посочените от „Е. М.“ кредити, поради погасяването им по давност. Нещо повече, тъй като дружеството било наясно, че е изтекла предвидената в закона давност за изплащане на сумите по кредитите, изрично уточнявало (стр.2, абз.7 от отговора), че предприема действия но извънсъдебно събиране на вземанията.

Освен това служители на дружеството многократно звънели на ищеца и продължавали да го правят, като го приканвали да плати задължението си.

Въпреки изтеклата погасителна давност, ответното дружество целяло събиране на вземането си, като разчитало, че то ще бъде доброволно 3 заплатено. С отказа на ответника да предостави актуални данни в ЦКР, от които да е видно, че процесните суми не се дължат, се създавала предпоставка на ищеца да му бъде отказано кредитиране от друга банка или финансова институция поради „кредитна задлъжнялост“. Именно това била и причината, която излагали банките, които посетил, при отказа за предоставяне на кредит.

С оглед изложеното за него бил налице правен интерес от това да се установи по съдебен ред, че процесната сума не се дължи на ответника.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сума в общ размер на 12907,44 лв. (дванадесет хиляди деветстотин и седем лева и четиридесет и четири стотинки), като същата е погасена по давност и представлява сбор от кредити, а именно: 4 016,65 лв., съгласно Договор за цесия, сключен на 31.01.2018 г. между „Е. М.“ ЕООД и „ОББ“ АД и 8890,79 лв., съгласно Договор за цесия, сключен на 31.01.2018г. между „Е. М.“ ЕООД и „ОББ“ АД. Претендират се направените разноски по делото.

Ответното дружество, чрез пълномощника си адв. К. намира иска за недопустим, поради липса на правен интерес от неговото водене. Ответникът не бил предприел каквито и да било действия, с които да засегне правната или материалната сфера на ищеца. Липсвал спор по фактическата обстановка, изложена в исковата молба по повод изтеклата погасителна давност и становището на ответника. Възражението на ответника е само досежно правните изводи, които следва да се направят въз основа на едни и същи факти. Счита, че между страните липсва спорно право, респ. за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящия иск, поради което същият се явява недопустим и производството следва да се прекрати на това основание.

В отговора до Т. Ч. се заявявало, че принудителни действия не са предприемани и се цели единствено доброволно изпълнение, а нормативно установеното задължение за дружеството е подаване на информация в ЦКР.

Именно това било посочено като основание за предявяване на иска. В приложен към исковата молба отговор на БНБ също било посочено, че погасяването по давност не представлява основание за преустановяване подаването на информация за него в регистъра по реда на Наредбата на БНБ.

В случай, че съдът приеме иска за разглеждане, ответникът заявява, че 4 признава иска за недължимост на посочена сума по отношение на ищеца.

Въпреки това счита, че е редно да се признае настъпване на погасителна давност по отношение принудителното събиране на вземането, но не спрямо самото вземане /възприето становище в Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III ГО/.

В исковата молба се твърдяло, че вземането е погасено по давност.

Ответникът не счита за допустимо искането да се признае за установено, че не се дължи процесната сума поради погасяване по давност, доколкото не се отрича в исковата молба наличието на материалното правоотношение по сключения договор за кредит. Вземането, дори и погасено по давност, можело да бъде изпълнено доброволно. Разноските следвало да останат за ищеца, предвид това, че дружеството не дало повод за делото и с настоящия отговор признавало иска. Поради действително погасяване по давност на възможността за принудително събиране на вземането, последващи действия по изпълнение не били предприемани от „Е. М.“ ЕООД. Ищецът също заявил, че принудителни действия спрямо него не са извършвани, дори не му било известно има ли провеждани съдебни процедури за събиране на задължението.

Съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не водела до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължавало да съществува като естествено и длъжникът продължавал да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение. Аргумент в тази връзка можел да се изведе и от разпоредбата на чл.118 ЗЗД, според която, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Следователно плащането на погасено по давност вземане било дължимо плащане, представлявало погасяване на съществуващо задължение, и то на същото задължение, което съществувало и преди изтичане на давностния срок. В този смисъл твърдението на ищеца, че не дължи сумата по прехвърленото вземане било неоснователно.

С оглед изложените мотиви, ответникът счита, че иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника процесната сума, означава иск 5 за признаване за установено, че не съществува вземане за сумата. Според ответника вземането продължава да съществува, но се погасява възможността да бъде събрано по съдебен ред. В исковата молба ищецът не оспорвал съществуването на валиден договор за кредит, неизпълнението си по този договор за кредит, както и дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение.

Предвид гореизложеното, моли съда да прекрати производството поради липса на правен интерес от водене на иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК или ако уважи иска, да остави разноските в тежест на ищеца, предвид обстоятелството, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на иска, като наред с това е налице признание на иска.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е допустим. Съдът следи служебно за правният интерес от предявения отрицателен установителен иск във всяко едно положение на делото. Съобразно константната практика на ВКС (решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г. на Първо Т.О. на ТК, определение № 391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 396/2009 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на Първо Г.О., определение № 356 от 19.06.2014 г. по ч. гр.д. № 1587/2014 г. на Първо Г.О., решение № 362 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 8/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 133 от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на Първо Т.О., определение № 359 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на Второ Т.О) правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът от предявяването на такъв иск следва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. В случая интересът на ищеца произтича от обстоятелството, че процесното вземане фигурира като дължимо и неплатено в Централния кредитен регистър при БНБ, както и от правото да иска установяване на действително правно положение със сила на присъдено нещо, а именно – че вземането е погасено по давност. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като 6 може да поиска решение при признание на иска, като в тази връзка ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца.