Решение № 368 от 10.11.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. гр. Червен бряг, 10.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велислава Ст. Енчева при участието на секретаря Пламенка Н. П. като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело № 20234440101049 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Я. Б. Й., ЕГН ********** чрез адв.

Н. П. с правно основание по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу С.

Д. С.,ЕГН **********, М. Т. С., ЕГН ********** и Г. Т. С., ЕГН **********.

В молбата са изложени доводи, че ищецът е кредитор на първия ответник по силата на изпълнителен лист от 16.11.2009 г., издаден по гр. д. № 49991/2009 г. по описа на Софийски районен съд за сумата от 7 000 лв. - главница и законна лихва, начислена върху главницата за периода от 09.11.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и по изпълнителен лист от 14.10.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 139/2011 г. по описа на Pайонен съд - Трявна за сумата от 7 000 лв. главница, представляваща предоставен, но невърнат заем от 25.01.2006 г. и по изпълнителен лист от 08.12.2011 г., издаден по ч. г. д. № 34/2011 г. по описа на Pайонен съд-Трявна за сумата от 10 000 евро главница. Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 16.11.2009 г. по гр. д. № 49991/2009 г. по описа на Софийски районен съд, е образувано изп. дело 289/2010 г. по описа на ЧСИ ***, вписан в КЧСИ под № 851 като към настоящия момент сумите не са погасени. Ищецът твърди, че въз основа на образувано ч. гр. д. № 139/2011 г. по описа на Pайонен съд-Трявна и ч. гр. д. № 34/2011 г. по описа на Районен съд-Трявна е образувано изпълнително дело 3558/2013 г., преобразувано в изпълнително дело № 4335/202З г. по описа на ЧСИ ***, вписан в КЧСИ под № 838. В молба уточнение се твърди, че ищецът е кредитор на С. Д. С. още по силата на изпълнителен лист от 14.10.2011 г. по ч. гр.дело №158/2011 г. на Районен съд-Трявна, а изп. дело № 289/2010 г. по описа на ЧСИ *** е преобразувано в изп. дело №1716/2024 г. по описа на ЧСИ *** по което е присъединено и вземането по изпълнителен лист от 14.10.2011 г.

Допълва, че по ч. гр. д. № 139/2011 г. по описа на Pайонен съд – Трявна и по ч. гр. д. № 34/2011 г. по описа на Pайонен съд-Трявна е образувано изп. дело №4335/2023 г. на ЧСИ ***, което към момента е преобразувано под № 1373/2024 г. по описа на ЧСИ Ст. ***.

Ищецът излага становище, че ответницата С. Д. С., чрез нотариален акт /НА/ вх. № 1786/28.09.2021 г. от дв. per. 1784, акт № 60/2021 г., вписан при Служба по вписванията - гр.

Червен бряг, том 6, е извършила дарение в полза на двете си дъщери - М. Т. С., с ЕГН:

********** и Г. *** С., с ЕГН: ********** на своите ½ идеални части от следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целият с площ 680, 00 кв. м., отразен по представена скица № 210/30.07.2021 г. на ТС - Червен бряг, съставляващ парцел *** стр. кв.

1

97 по плана на с. *** от 1974 г., ведно с построената в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА при граници на целия имот: улица и имоти: № ***, *** и III-822, находящ се в ул.

***, с. ***, общ. Червен бряг, обл. Плевен. Ищецът развива доводи, че прехвърлителните сделки са извършени с цел той в качеството си на кредитор, да бъде увреден и да изпадне в невъзможност да реализира вземанията си. Твърди, че длъжникът е целял увреждането, а знанието на ответниците М. Т. С. и Г. *** С. се предполага съгласно чл. 135 ЗЗД, тъй като последните са в родствена връзка с ответницата длъжник.

Моли съда да постанови решение, с което сделката за дарение на недвижим имот материализирана в НА № 29, том 4, регл. № 2609 дело № 491/28.09.2021 г. между С. Д. С. в качеството й на дарител и М. Т. С. и Г. *** С., в качеството им на дарени да бъде обявена за относително недействителена по отношение на ищеца.Претендира съдебни разноски.

В срока за писмен отговор по чл. 131, ал.1 ГПК са постъпили отговори. Ответниците М. Т. С. и Г. *** С. твърдят, че с извършената разпоредителна сделка не се увреждат интересите на ищеца. Поддържат, че към момента на сключване на договора за дарение същите не са знаели, че тяхната майка е длъжник на ищеца. Ответницата С. Д. С. изразява становище, че целта на извършената сделка е уреждане на семейни отношения и не е осъществена с намерение за увреждане интересите на ищеца. Поддържа, че процесното жилище е единствено за нея и по арг. чл.444 ГПК се явява несеквестируемо, което се потвърждавало от запазеното право на ползване върху имота. Молят съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, и съобразявайки представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

По силата на нотариалне акт за покупко-продажба на недвижим имот №30, том 4, тег.

№2611, дело №492/28.09.2021 г. е извършена разпоредителна сделка, с която *** продава на *** в качеството му на купувач ½ идеална част от следния свой собствен недвижим имот:

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целият с площ 680, 00 кв. м., отразен по представена скица № 210/30.07.2021 г. на ТС - Червен бряг, съставляващ парцел *** стр. кв. 97 по плана на с. *** от 1974 г., ведно с построената в този имот МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА при граници на целия имот: улица и имоти: № ***, *** и ***, находящ се в ул. ***, с. ***, общ.

Червен бряг, обл. Плевен. Страните са се споразумели продавачът да запази за себе си правото на ползване върху описания по-горе недвижим имот пожизнено и безвъзмездно.

По силата на НА за дарение на недвижим имот № 29, том 4, регл. № 2609 дело № 491/28.09.2021 г. С. Д. С. в качеството й на дарител е прехвърлила при равни за дъщерите си М. Т. С. и Г. *** С. в качеството на дарени, права общо в размер на ½ идеална част от процесния недвижим имот като дарителят е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота.

Между страните не се спори, че ищецът е кредитор на ответницата С. Д. С. по силата на изпълнителен лист от 16.11.2009 г., издаден по гр. д. № 49991/2009 г. по описа на Софийски районен съд за сумата от 7 000 лв. - главница и законна лихва, начислена върху главницата за периода от 09.11.2009 г. до окончателното изплащане, както и по изпълнителен лист от 14.10.2011 г. издаден по ч. г. д. № 139/2011 г. по описа на Pайонен съд Трявна за сумата от 7 000 лв. главница, представляваща предоставен, но невърнат заем от 25.01.2006 г. и по изпълнителен лист от 08.12.2011 г. изд. по ч. г. д. № 34/2011 г. по описа на Pайонен съд-Трявна за сумата от 10 000 евро главница и въз основа на издаден още изпълнителен лист от 16.11.2009 г. по гр. д. № 49991/2009 г. по описа на Софийски районен съд, е образувано и. д. 289/2010 г. по описа на ЧСИ ***, вписан в КЧСИ под № 851, като към настоящия момент сумите не са погасени. По делото е приложено удостоверение за размера на дълга по изп. дело № 289/2010 г. на Софийски районен съд, който към 19.09.2023 г. възлиза на 20 394,34 лева. От представено от ищеца удостоверение за размера на дълг по изпълнително дело №1373/2011 г. и присъединено към него изп. дело №1716 се установява, че задължението на С. Д. С. към ищеца по горните дела към 28.06.2024 г. е в размер на 68 497.10 лева. Приложена е връчена покана за доброволно изпълнение на ответницата длъжник от 07.04.2010 г. по изпълнителен лист от 16.11.2009 г. на Софийски районен съд и покана за изпълнение до ответницата по изп. дело №3558/2011 г. на ЧСИ М. Бъзински в размер на 49 618.24 лева, връчена на 18.04.2013 г.

2

Представено е удостоврение, от което съдът констатира наличието на родствена връзка по права линия между трите ответници по делото, а именно С. Д. С. е майка на М. Т.

С. и Г. Т. С..

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.

Искът е допустим с оглед твърденията на ищеца, че е кредитор на първата ответница по конкретни неудовлетворени вземания, и че същата е извършила действие, с което го уврежда – сключване на договор за дарение в полза на останалите двама ответници – дъщерите й М. Т. С. и Г. *** С..

Съгласно чл. 135 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Това право възниква при наличието на определен фактически състав с установени от законодателя елементи, а именно: 1. наличието на действително вземане на ищеца, възникнало преди извършването на действието, чието обявяване на недействителност се иска, което вземане не е необходимо да е изискуемо и ликвидно; 2. извършването на действие от страна на длъжника, което уврежда кредитора; 3. субективен елемент - знание на длъжника /респ. и на лицето, с което е договарял при възмездно действие/, че извършеното от него действие уврежда кредитора. В чл.135, ал.3 ЗЗД е предвидена възможност за атакуване от кредитора на увреждащите действия, извършени от длъжника преди възникването на вземането му, но при наличие на специална субективна предпоставка – увреждащото го действие да е било предназначено от длъжника и лицето, с което последният е договарял, да увреди кредитора, т. е. в тази хипотеза е необходима увреждаща цел на страните по действието. Разграничението между двата състава по чл. 135, ал.1 ЗЗД и чл.135, ал.3 ЗЗД е във връзка с времето на възникване на вземането на кредитора и времето на извършване на увреждащото действие на длъжника.

В случая ищецът твърди, че вземането му произтича от образувани изпълнителни производства срещу първата ответница. В практиката се приема, че кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е лице, което има неудовлетворено вземане, което вземане не е необходимо да бъде изискуемо и ликвидно, и за което не е необходимо кредиторът да разполага с изпълнителен титул. Качеството на ищеца на кредитор произтича от материалното правоотношение, а не от изпълнителното основание. Както от приложените по делото доказателства се установява, така и в отговорите по чл. 131,ал.1 ГПК, е налице признание за наличието на задължения към ищеца от страна на ответницата С. Д. С.. Договорът за дарение е сключен между ответниците на 28.09.2021 г., поради което следва да се приеме, че към момента на сключването на този договор в полза на ищеца е било възникнало вземане спрямо първата ответница – прехвърлител по този договор. С оглед изложеното е налице хипотезата на чл. 135, ал.1 ЗЗД.

Длъжниковото имущество служи като общо обезпечение за вземането на кредитора, поради което всяко действие на длъжника, с което той създава или увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора и от момента на извършването на такова действие за последния възниква правото да иска отмяната му. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на Павловия иск е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си – когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, като без правно значение е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност. С процесната сделка длъжницата е намалила имуществото си и е увеличила неплатежоспособността си, поради безвъзмездния характер на сделката.

Поради безвъзмездния характер на атакуваната сделка /дарение/, същата има увреждащ характер за ищеца, доколкото с нея е намален активът на имуществото на длъжника, тъй като е налице неполучаване на насрещна престация.

Обявяването на относителната недействителност има за цел да възстанови в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на възникване на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е 3 притежавано от длъжника и по правилото на чл. 133 ЗЗД е служело за общо удовлетворяване на кредитора. С извършеното отчуждаване на имот от патримониума на длъжника имуществото, служещо за обезпечение на кредитора, е намалено, поради което разпоредителното действие уврежда кредитора, без значение дали вземането му е обезпечено с друго имущество.