Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 252 от 05.06.2020, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
Гражданско дело 2354/2019
Вид
Решение № 252
Подписан
05.06.2020
В сила
15.10.2021
Състав
ХРИСТО ТОТЕВ ХРИСТОВ

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 167

Гр. Габрово, 05.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Габровски районен съд в публично съдебно заседание на 22.05.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХРИСТО Х.

При секретаря ДАНИЕЛА

МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Х. гр.д. № 2354 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н.И.И., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу „ЦПЛР-Астрономическа обсерватория и планетариум, Габрово", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. "Петкова нива" 5 за защита от незаконно уволнение.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Твърди, че работел по трудово правоотношение с „ЦПЛР - Астрономическа обсерватория и планетариум", Габрово, като по силата на Трудов договор № РД-04-09 от 27.09.2018 г. бил назначен на длъжността „Учител природо-математически учебни предмети" за определен срок - до 30-ти септември 2019 г. и с размер на основното месечно трудово възнаграждение от 684,00 лв. С допълнително споразумение към Трудов договор № РД-04-09 от 07.01.2019 г. бил увеличен размерът на основното му месечно възнаграждение на 828.00 лв.

Със

Заповед № РД-04-40 от 26.09.2019 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ - с изтичане на уговорения срок, било прекратено трудовото му правоотношение с работодателя „ЦПЛР - Астрономическа обсерватория и планетариум, Габрово", считано от 01.10.2019 г. Тъй като бил в болничен, заповедта му била връчена на 09.10.2019 г.

Уволнението му било незаконосъобразно.

Условията, при които можело да се сключва срочен трудов договор на основание чл. 68 ал.1 т.1 от КТ били изрично регламентирани в КТ - за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия. Допустимо било сключване на срочен трудов договор за работи и дейности, които нямали временен, сезонен или краткотраен характер, но само по изключение, като смисъла, който влагал КТ в думата „изключение" бил дефиниран в § 1, т. 8 от ДР на КТ. Съгласно легалното определение „изключение" било налице при конкретни икономически, технологически, финансови и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Длъжността, която заемал - „Учител природо-математически учебни предмети", не можела да се квалифицира като дейност с временен, сезонен или краткотраен характер. Не попадал и в категорията новопостъпващ работник и служител в обявено в несъстоятелност или ликвидация предприятие. За да бъдело обосновано сключването на срочен трудов договор „по изключение" по смисъла на чл.68 ал.4 от КТ трябвало към момента на сключването на договора да са били налице конкретни икономически, технологически, финансови и други обективни причини, които изрично да били посочени в него. От Трудов договор № РД- 04-09 от 07.01.2019 г. не ставало ясно дали били налице такива причини, а и дори да били налице следвало те изрично да бъдат посочени в трудовия договор, а това не било направено.

В процесния случай не била изпълнена нито една от законовите предпоставки, определящи приложението на чл. 68 ал. 1 т. 1 от КТ. Трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ се смятал за сключен за неопределено време, поради което прекратяването на Трудов договор № РД-04-09 от 07.01.2019 г. със Заповед №РД-04-40 от 26.09.2019 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ - с изтичане на уговорения срок, било незаконосъобразно.

В резултат на незаконното уволнение останал без работа и без трудово възнаграждение за периода от уволнението му до настоящия момент, поради което у него бил налице правен интерес да претендира от работодателя заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.

Искането на ищеца е съдът да постановите решение, с което:

I.Да бъде признато за незаконно уволнението му, извършено със Заповед № РД-04-40 от 26.09.2019 г. на директора на ЦПЛР АОП, Габрово;

II.

Да бъде възстановен на длъжността „Учител природо- математически учебни предмети" в „ЦПЛР - Астрономическа обсерватория и планетариум, Габрово";

III. Да бъде осъден „ЦПЛР - Астрономическа обсерватория и планетариум", Габрово" да му заплати обезщетение за времето през което е останал без работа поради незаконното му уволнение, в размер на брутното му трудово възнаграждение за период от 6 месеца, в общ размер на 6162.00 лв. - 6м. х 1027.00 лв., /включващо дължимите за 6 месеца - основното месечно възнаграждение и допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит/, на основание чл. 225 ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва за забава от момента на подаване на настоящата искова молба, както и да бъде осъден ответникът да му заплати направените по делото разноски.

2. От страна на ответника:

Оспорва предявените искове по основание и размер. Налице било основанието на чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца и същото се явявало законосъобразно.

При сключването на процесния трудов договор учреждението-работодател се представлявало от предходния директор И.И.. Към този момент 27.09.2018г. страните уговорили трудовото правоотношение да е срочно, като ищецът бил наясно и се съгласил със срочния характер на трудовия договор още при кандидатстването за работа, поради което подписал договора. Към момента на сключването било налице основанието по чл. 68, ал. 4 от КТ, обуславящо допустимостта на срочния трудов договор. Съгласно тази разпоредба срочен трудов договор можел да бъде сключен и извън хипотезите по ал. 3, като в настоящия случай били налице конкретни технологични и обективни причини, съществуващи към момента на сключване на договора и обуславящи срочността му. Изключението по смисъла на чл. 68, ал. 4 от КТ било визирано в процесния трудов договор, където било упоменато, че характерът на работата е определен с длъжностната характеристика, като в текста на трудовия договор било налице изрично препращане към този документ.

Съгласно длъжностната характеристика, за заемане на постоянна длъжност „учител природо-математически учебни предмети" се изисквало висше образование с професионално направление „физически науки" и професинална квалификация „учител по физика", каквито Н.И. не притежавал и не притежава. Тези обстоятелства - че ищецът няма професинална квалификация „учител по физика" и направление „физически науки", му били известни преди сключването на процесния трудов договор и той се съгласил този договор да бъде сключен като срочен по чл.68, ал.1, т.1.от КТ, тъй като това било единственият възможен вариант да бъде назначен на работа. Трудовият договор нямало как да бъде сключен като безсрочен, защото ищецът не отговарял на изискванията за заемане на постоянна длъжност „учител природо-математически учебни предмети".

Наред с това, в самата обява за свободната щатна бройка изрично било предвидено, че трудовият договор е за определен срок. Единственият кандидат за заемане на работното място бил Н.И., който кандидатствал за заемане на така обявената срочна щатна бройка само с копие на диплома.

Индикация за допустимостта на срочния трудов договор се явявало и обстоятелството, че ищецът бил назначен съгласно чл. 21, ал. 3 от действащия към релевантния момент Общински КТД за системата на средното образование в Община Габрово от 05.12.2016г. на трудово възнаграждение. Неговото възнаграждение било определено под минималния праг за висше образование за учител - в процентно съотношение от минималния праг, който към онзи момент бил 760 лева, а именно 684 лева, защото Н.И. не отговарял на изискванията за длъжността „учител природо-математически учебни предмети". Затова ищецът се съгласил да работи за по-ниско основно възнаграждение и на срочен трудов договор.

Затова и тъй като ищецът бил единствен кандидат, трудовият договор с него законосъобразно бил сключен като срочен по чл.68, ал.1, т.1 от КТ, с определен срок до 30.09.2019г., при наличие на технологични и обективни причини по смисъла на пар.1, т.8 от ДР вр.чл.68, ал.4 от КТ - срочният харакер на обявената за свободна щатна бройка и обстоятелството, че ищецът не отговарял на изискванията за заемане на постоянна длъжност „учител природо-математически учебни предмети".

Съответно законосъобразно с оспорената заповед трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, с изтичане на уговорения срок.

Предявените искове по чл.344, ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ се явявали неоснователни и недоказани.

Назначаването на ищеца на срочен трудов договор било обусловено от наличието на обективни причини - неотговаряне на изискванията за заемане на постоянна длъжност, а не било резултат от самоволно решение или тенденциозно отношение от страна на работодателя. Когато лицето отговаряло на тези изисквания, трудовият договор се сключвал за неопределено време, какъвто бил договорът със служителя, заемащ понастоящем длъжността „учител природо-математически учебни предмети". В случай, че ищецът бъдел възстановен на заеманата от него работа, въпреки, че не отговаря на изискванията за това, щял да бъде съкратен служителят, който в момента заема тази длъжност и който отговаря на всички изисквания.

Алтернативно оспорва иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и по размер. Към настоящия момент не бил изтекъл предвидения максимален 6-месечен срок по тази разпоредба и на ищецът не му се дължало обезщетение за период от 6 месеца. Понастоящем не били налице предвидените предпоставки за изплащане на обезщетение за оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ в размер на претендираната сума от 6162 лева.

ІІ. Съдът, като взе предвид исканията и становищата на страните, и данните по делото, намира следното:

1. Правна квалификация на претендираните права:

Пред съда са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344 ал. 1 т. 1, т.

2 и т. 3 от КТ.

2. От фактическа страна:

Не е предмет на спор, че по силата на Трудов договор № РД-04-09 от 27.09.2018 г. ищецът бил назначен на длъжността „Учител природо-математически учебни предмети" за определен срок - до 30-ти септември 2019 г. и с размер на основното месечно трудово възнаграждение от 684,00 лв. Договорът бил сключен като срочен със срок за изпитване в полза на работодателя, за срок до 30.09.2019 г. Било уговорено да постъпи на работа на 01.10.2018 г., което било изпълнено от него /видно от отбелязването в договора/. С допълнително споразумение към Трудов договор № РД-04-09 от 07.01.2019 г. бил увеличен размерът на основното месечно възнаграждение на 828,00 лв. Със Заповед № РД-04-40 от 26.09.2019 г., от работодателя „ЦПЛР -

Астрономическа обсерватория и планетариум, Габрово" било прекратено трудовото му правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ - с изтичане на уговорения срок, считано от 01.10.2019 г., като заповедта му била връчена на 09.10.2019 г.

Чл.

164 ал. 1 т. 6 от ГПК не допуска опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ – в конкретния случай подписания от страните трудов договор. Поради това съдържанието на трудовия договор, в това число и за характера му, може да се извлича единствено и само от отразеното в него, а не и от свидетелски показания.

3. От правна страна:

3.1. Относно исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ:

Съгласно чл. 70 ал. 1 от&nbsp КТ договорът със срок за изпитване /по силата на какъвто е назначен ищецът/ се сключва за срок до 6 месеца. Определяният от законодателя срок е императивен и същият не може да бъде дерогиран от страните, дори по тяхно съгласие, нито пък с колективни трудови договори. При противоречие между императивната законова норма и клаузата на договора, последната се замества по право от съдържанието на императивната законова норма, т.е. в случая съдържанието на договора следва да бъде разбирано, че същият е сключен със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Шестмесечният изпитателен срок е изтекъл на 01.04.2019 г. От страна на ответника /чиято е доказателствената тежест, указана му с доклада по делото – т.ІІ.6.2 от диспозитива на определението за насрочване на делото/ не се сочат доказателства през този период ищецът да е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини да не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът, т.е. да не е текъл съгласно разпоредбата на чл. 70 ал. 4 от&nbsp КТ шестмесечният срок.