Решение № 81 от 07.08.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Царево, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златомира М. С.ова при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Златомира М. С.ова Гражданско дело № 20262180100285 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Е. К. срещу „Л.“ ***, с която са предявени обективно евентуално съединени искове.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №****/****., по силата на който ответното дружество му е предоставило кредит в размер на 200лв. Сочи, че съгласно договора годишният лихвен процент е в размер на 36%, а годишният процент на разходите – 42,58%. Твърди, че съгласно чл. 27, ал. 1 от договора при непредоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Поддържа, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 ЗПК, тъй като в него не били посочени условията за прилагане на договорния лихвен процент, липсвала информация дали същият е фиксиран или променлив, не бил посочен общият размер на дължимата възнаградителна лихва, както и съотношението й с главницата по кредита. Твърди още, че в договора не била посочена методиката за формиране на годишния процент на разходите, не били индивидуализирани включените в него компоненти и не било ясно кои разходи са взети предвид при изчисляването му. Поддържа, че уговорената неустойка представлява разход по кредита, който е бил известен на кредитора към момента на сключване на договора и е следвало да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите. Счита, че невключването й води до неправилно определяне на действителния размер на ГПР, до заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК и до въвеждане на потребителя в заблуждение относно общия размер на разходите по кредита, поради което договорът е нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С оглед изложеното ищецът моли съда да прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит №***/****.

1

При условията на евентуалност поддържа, че клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави и представлява неравноправна клауза. Твърди, че неустойката е необосновано висока, води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, прехвърля върху потребителя риска от неизпълнение на задълженията на кредитора по извършване на предварителна оценка на кредитоспособността и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Поддържа, че клаузата не е индивидуално уговорена, а е част от предварително изготвени общи условия, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да влияе. С оглед изложеното, ищецът моли съда да прогласи недействителността на договора за потребителски кредит, а при условията на евентуалност – нищожността на клаузата за неустойка. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Л.“ ***, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №***/****., по силата на който на ищеца е предоставена заемна сума в размер на 200 лв.

Оспорва твърденията, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа, че размерът на годишния лихвен процент, годишният процент на разходите и компонентите, включени при неговото формиране, са ясно и разбираемо посочени в договора, Стандартния европейски формуляр и общите условия. Твърди, че годишният процент на разходите е определен в размер на 42,58%, който не надвишава максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, който към датата на сключване на договора е 61,20%. Поддържа, че уговорената неустойка не представлява разход по кредита, а последица от неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, поради което не следва да бъде включвана при изчисляването на годишния процент на разходите. Сочи, че към момента на сключване на договора не е било сигурно дали ще възникне основание за заплащане на неустойката, тъй като същата се дължи само при непредоставяне на обезпечение и само за периода, през който кредитът е останал необезпечен. Твърди, че размерът на неустойката, предпоставките за нейното начисляване и начинът на нейното изчисляване са ясно посочени в договора и погасителния план, като е предвидена възможност при последващо предоставяне на обезпечение размерът й да бъде преизчислен, поради което потребителят е бил наясно с всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им.

Оспорва твърденията, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави и представлява неравноправна клауза. Поддържа, че клаузата е индивидуално уговорена, съставена е на ясен и разбираем език и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Твърди, че ищецът е имал възможност да предостави обезпечение, да поиска удължаване на срока за предоставянето му, както и да упражни правото си на отказ от договора в срока по чл. 29 ЗПК. Сочи, че кредитополучателят е бил предварително информиран за всички възможни задължения по договора и е могъл да предвиди икономическите последици от сключването му. Моли съда да отхвърли предявените искове и претендира присъждане на сторените по делото разноски. Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по първоначалните искове е предявил насрещен иск срещу Г. Е. К. за заплащане на сумата от 102,26 евро, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №***/****., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на задължението.

Насрещният ищец твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №***/****. по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по силата на който е предоставил на ответника по насрещния иск кредит в размер на 200лв., равностойни на 102,26евро. Сочи, че заемната сума е била предоставена и усвоена от кредитополучателя в деня на сключване на договора чрез плащане посредством „И.“, като 2 предоставянето и усвояването на кредита не се оспорват и от самия кредитополучател.

Твърди, че съгласно договора кредитополучателят се е задължил да върне предоставената сума в срок от 30 дни при годишен лихвен процент от 36%, като крайният падеж на задължението е настъпил на ****. Поддържа, че ответникът по насрещния иск не е изпълнил задължението си да върне предоставената заемна сума в уговорения срок, както и че не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на договора, поради което е възникнало задължение за заплащане на договорна неустойка. Твърди, че по договора не са извършвани плащания, поради което към настоящия момент задължението е изцяло изискуемо. Сочи, че общото задължение по договора възлиза на 315,41евро, от които 102,26евро главница, 3,07евро възнаградителна лихва, 35,79евро договорна неустойка и 174,29евро такси, като с насрещния иск претендира единствено непогасената главница в размер на 102,26 евро. При условията на евентуалност поддържа, че ако съдът приеме договора за недействителен, ответникът по насрещния иск дължи връщане на чистата стойност на кредита, съгласно чл. 23 ЗПК. Моли съда да уважи предявения насрещен иск, да присъди законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски. Прави искане, в случай че бъдат присъдени разноски и в полза на двете страни, да бъде извършено прихващане на насрещните им вземания за разноски до размера на по-малкото от тях.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който същата се оспорва като неоснователна. Ответникът по насрещния иск поддържа, че процесният договор е недействителен поради неправилно определен ГПР, тъй като в него не са включени всички разходи, които потребителят следва да понесе. Позовава се на практиката на ***и ***, според която непосочването на действителния размер на ГПР води до недействителност на договора и до приложение на последиците по чл. 23 ЗПК, а именно връщане единствено на чистата стойност на кредита. Прави искане, в случай че съдът приеме за дължима претендираната главница, изпълнението да бъде разсрочено на основание чл. 241 ГПК на десет месечни вноски поради затрудненото му материално положение. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, № ***/****. се установява, че между „Л.“ ***, в качеството му на кредитор, и Г.

Е. К., в качеството му на потребител, е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което кредиторът се е задължил да предостави на потребителя потребителски кредит под формата на паричен заем. Съгласно чл. 1 от договора общият размер на кредита е 200лв.. Уговорени са годишен лихвен процент в размер на 36,00%, годишен процент на разходите – 42,58%, срок за погасяване на кредита от 30 дни, като е предвидено кредитът да бъде обезпечен с поръчител или банкова гаранция. В раздел ***„Обезпечения“ на договора, чл. 17, ал. 1 е предвидено, че когато страните са уговорили обезпечение, потребителят следва в тридневен срок от сключването на договора да осигури действието на трето физическо лице чрез сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. ЗЗД в полза на кредитора, с който поръчителят да отговаря за изпълнението на всички задължения по договора, включително главница, лихви, неустойки, такси и други дължими суми. Като алтернативна възможност е предвидено представяне на банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо задължение на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора в еднодневен срок от получаване на писмено искане, със срок на валидност най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска. Съгласно чл. 17, ал. 2 от договора както третото лице – поръчител, така и банковата гаранция следва да отговарят на изискванията, предвидени в Общите условия, като изрично е уговорено, че одобрението им се извършва единствено по преценка на кредитора.

3

Съгласно чл. 12 от Общите условия преди сключването на договора кредиторът извършва оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост извършва справки в Централния кредитен регистър, НОИ, държавни регистри и други бази данни.

Съгласно чл. 13 при тази оценка кредиторът взема предвид и предложеното обезпечение.

Според чл. 15 предложеното от потребителя обезпечение не задължава кредитора да озобри обезпечението, както и да предостави поискания от потребителя кредит. Видно от чл. 16, ал.

1 именно въз основа на извършената оценка на кредитоспособността кредиторът взема решение дали да предостави кредита. От своя страна чл. 19 от Общите условия предвижда, че предложеното от потребителя обезпечение подлежи на одобрение от кредитора.

В раздел **„Неустойки“ на договора, чл. 27, ал. 1 предвижда, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 17 потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който договореното обезпечение не е предоставено. В клаузата е отразено съгласието на страните, че неизпълнението на задължението за обезпечение причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка, тъй като оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са основани на предположението, че обезпечението ще бъде предоставено в срок. Съгласно ал. 2 при настъпване на дължимостта на неустойката потребителят я заплаща периодично, заедно с всяка погасителна вноска. Съгласно ал. 3 неустойката се дължи само за периода, през който обезпечението не е предоставено, като при последващо предоставяне на обезпечението начисляването й се преустановява, а при прекратяване действието на вече предоставено обезпечение започва да се начислява отново От представения погасителен план /л. ***/ не се установява по какъв начин договорената неустойка би се отразила върху размера на задълженията на потребителя.