Решение № 4005 от 26.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4005 гр. Пловдив, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330101036 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. З. З., ЕГН: ********** срещу ОДМВР Пловдив, с БУЛСТАТ: 129009870, с която са предявени обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 178, ал.

1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 2 вр. чл. 187, ал. 3 вр. с ал. 7 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3452, 14 лева /три хиляди четиристотин петдесет и два лева и четиринадесет стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получени в резултат на преизчисляване на нощен труд приравнен към дневен за периода от ************** г. до ************** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 680, 63 лева /шестстотин и осемдесет лева и шестдесет и три стотинк /, представляваща сбор от обезщетенията за забава върху всяко месечно отделно неизплатено възнаграждение за нощен труд за периода ************** г. **********г.

Предявените искове са изменени на основание чл. 214, ал. 1 ГПК , чрез увеличение на техния размер с Протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 12.08.2025 г.

Ищецът твърди, че работи като държавен служител по служебно правоотношение с ОД на МВР - гр. Пловдив, като за периода от ************* г. до ***************** г. полагал труд, включително нощен такъв, при сумирано изчисляване на работното време на 12-часови дневни и 1 нощни смени. Ищецът не бил получил в цялост дължимото му трудово възнаграждение за положения нощен и извънреден труд през процесния период.

Посочва се, че с Директива 2003/88/ЕО е предвидено, че всяка държава членка следва да създаде правна уредба в свое законодателство, с която да се ограничи продължителността на нощния труд. Директивата била имплементирана в КТ и НСОРЗ, като се предвиждало в чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е 35 часа. Този принцип бил утвърден и в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, според който при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Сочи, че със сега действащия ЗМВР от 2014 г. била въведена за пръв път изрична уредба за нощния труд за държавните служители в системата на МВР.

Твърди, че за да получат пълния размер на трудовото си възнаграждение, държавните служители в системата на МВР следвало да полагат труд при 5дневна работна седмица по 40 часа през нощта или по 8 часа за една нощ.

Посочва се, че на подзаконово ниво били приети няколко наредби за организацията и разпределението на работното време, като в сега действащата такава липсвала изрична норма за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1.143. Поддържа, че държавните служители в МВР, включително полицаите и пожарникарите, за които нормалната продължителност на нощния труд, може да достига осем часа, нямат право да ползват поблагоприятния общ режим, приложим за работниците от частния сектор, при който нормалната продължителност на нощния труд била определена на седем часа. Излага, че в процеса на правоприлагане било постановено ТР № 1/2020 г., според което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР не били приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ и следвало да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Ищецът се позовава на Решение на СЕС № С-262/20, с което се иска да бъде направена преценка за съответствие на националната правна уредба с принципа на равно третиране, както и на Определение на СЕС от 29 юли 2024 година по дело С-435/23, в което съдът постановил, че не се допускала правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор освен ако тази разлика се основавала на обективен и разумен критерий, тоест била свързана с допустима от закона цел и била съразмерна на тази цел.

Ищецът твърди, че като държавен служител- полицейски орган, работещ на служебно правоотношение при ОД на МВР-Пловдив бил третиран неравностойно спрямо работниците или служителите, които работят при 2 същия работодател като държавни служители или на трудов договор, както и спрямо работници или служители, които работят в частния сектор равностойна работа като частни охранители. Сочи, че националната уредба за нощния труд се прилагала по отношение на всички работници или служители, които работят нощен труд при ОД на МВР на трудово правоотношение с изключение на служителите, работещи по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР като полицейските органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението. Ищецът като държавен служителполицейски орган, работещ по служебно правоотношение през нощта бил в сравнима ситуация с работниците и служителите, които извършват охранителна дейност на трудов договор през нощта по ЗЧОД.

Липсвала каквато и да е обосновка за приемането на действащите нормативни актове, формиращи специалната уредба на нощния труд, с оглед на която законодателят да обоснове изключването на тази категория служители предвид обективните характеристики на функциите, които изпълняват работниците от нея. Разликата в третирането не се обосновавала на обективен и разумен критерий. В резултат на това държавните служители в МВР, за да получат пълен обем на трудовите си възнаграждение, трябва да работят 8 часа на ден нощен труд, докато служители на трудов договор в МВР, както и тези в частния сектор трябва да работят 7 часа през нощта, за да получат трудовите си възнаграждения в пълен размер.

Ищецът иска да бъде прието, че за положения от ищеца нощен труд се прилагала общата правна уредба и конкретно разпоредбите на чл. 140, ал.1 КТ и чл. 9, ал. 1 НСОРЗ. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен бил 1.143. Заплащането на положения нощен труд от държавните служители ставал с надбавка, не помалка от 0,25 лв. за всеки положен час съгласно чл. 8 НСОРЗ.

В процесния период на 23.11.2017 г. министърът на вътрешните работи издавал Заповед, в която се възприела аналогична уредба на тази в чл. 8 от НСОРЗ и право на държавните служители да получават допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв. за всеки отработен час. С оглед на това разпоредбите, уреждащи правото на държавните служители да получат допълнително възнаграждение и тези за превръщане на часове нощен труд в дневен се прилагали едновременно. Когато продължителността на работния ден била надвишена, то се касаело за положен извънреден труд, който следвало да бъде компенсиран, т.е. това били две различни основания за заплащане на допълнителни възнаграждение при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/ 11.08.2024 г., Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з1429/23.11.2017 г. За посочения период ищецът положил около 2400 часа нощен труд, който се приравнявал на 2740 часа дневен труд. Разликата от 340 часа представлявала положен извънреден труд, за който се дължало допълнително възнаграждение. През целия процесен период ответникът не бил изчислявал правилно дължимото възнаграждение за нощен труд, като при превръщането му в дневен не бил използван коефициент от 1,143. Това довело до неправилно отчитане на положените от ищеца часове извънреден труд и до 3 неплащане на цялото му дължимо възнаграждение за положеният нощен и извънреден труд.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Счита, че прилагането на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ спрямо държавните служители по чл. 142, ал.1, т. 1 от ЗМВР изрично било изключено с ТР № 1/2020г. от 15.03.2023г. Цитира чл.

187, ал. ,1 ЗМВР, като сочи, че нощният труд за служителите на МВР възлиза на 8 часа в периода 22:00 часа - 06:00 часа и в случай, че работните часове не надвишат 8 за 24-часов период, то извънреден труд не бил полаган, като твърди целият положен нощен труд да е бил заплатен. Сочи, че чл. 187 ЗМВР е специален спрямо разпоредбите на КТ, като въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите на МВР през деня и през нощта. Сочи, че извънреден труд е определен в нормата на чл. 187, ал. 7, предишна ал. 6 на ЗМВР, като той не може да надвишава 70 часа на тримесечие и 280 часа годишно. Цитира Наредба № 8121з1059/26.09.2019г. на Министъра на вътрешните работи, както и редица заповеди, като счита, че нощният и извънредния труд се заплащат по реда, посочен в тях. В същите било определено как се заплаща всеки час положен нощен труд, както и кои часове са извънредни и как се заплащат те. В тази връзка счита, че няма празнота в закона, има специална нормативна уредба, предвиждаща заплащането на нощния и извънреден труд на служителите на МВР, както и че този труд не се заплаща по правилата на НСОРЗ, нито се умножават часовете нощен труд по посочения от ищеца коефициент от 1, 143.

Превръщането на нощните часове в дневни било с цел увеличаване на заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ, поради което нямало основание да се извършат преизчислявания и предявеният иск бил неоснователен. Поради неоснователност на главната претенция, неоснователен бил и искът по чл. 86 ЗЗД.

Ответникът счита, че заради повишената отговорност и риск на дейностите, които изпълняват служителите на МВР, която дейност е гаранция за съществуването на правова държава, се налага по-различен тип на организация по отношение на полагането на труд от държавните служители. В този случай не можело да се говори за по-непривилегировано положение на държавните служители в МВР, тъй като не можело да се търси дискриминация в различното законово третиране на различните групи служители и работници в държавата. Не трябвало едновременно за държавния служител да се прилага както специфичното законодателство в ЗМВР, което било в негова полза, така и общият ред по КТ, който също бил в негова полза, тъй като това би обезсмислило идеята на специалния закон и специалната закрил, която той гарантира на своите служители. ЗМВР не нарушавал европейското законодателство, тъй като продължителността на нощния труд в размер на 8 часа не противоречала на нормалната продължителност на нощния труд, определена в чл. 8, б. „а“ от Директива 2003/88 г. В ЗМВР били предвидени мерки за зашита, които да компенсират особената тежест на нощния труд.

4

Сочи, че в ТР № 1/2020 г. от 15.03.2023 г. на ВКС изрично било обсъдено и съответствието на изводите на съда с правото на ЕС, като било взето предвид и решението по образуваното дело № С262/2020. по направено запитване от българския съд. ВКС считал, че случаите по ЗМВР и по КТ не били сходни, доколкото трудовото правоотношение било насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното се реализирало за осъществяването на държавна власт. Предвид горното ответникът иска да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски и релевира възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл.