Присъда № 12 от 03.06.2025, Районен съд - Левски

Мотиви към Присъда №12 от 03.06.2025г., постановена по НЧХД №271/2025г. по описа на РС - Левски.

Производството по делото е образувано по частна тъжба от Н.Ц.Д. от гр.Плевен, с която е повдигнато обвинение срещу К.Й.К. от с.Т., общ.Белене, за това, че на 24.10.2023г. в с.Т., общ.Белене, по непредпазливост противозаконно повредил чужд недвижим имот – къща, находяща се в с***, собственост на Н.Ц.Д. от гр.Плевен и Ю.Ц.Д. от гр.Плевен, на стойност 8700 лв., като причинената щета е в размер на 5720 лв.

– престъпление по чл.216, ал.6, вр. ал.1 от НК.

Предявен е граждански иск от Н.Ц.Д. за осъждане на основание чл.45 ЗЗД на подсъдимия К.Й.К. да заплати сумата от 5720 лева, представляваща обезщетение за претърпените от частния тъжител имуществени вреди, в резултат на престъплението по чл.216, ал.6, вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането – 24.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Повереникът на частния тъжител и граждански ищец – адв.В.К. – ПлАК, излага аргументи, че по делото са събрани множество косвени доказателства, които в своята съвкупност установяват извършване на престъплението от подсъдимия, включително направеното от същия самопризнание пред няколко свидетели. Навежда довод, че косвените доказателства не са опровергани, включително от свидетелите на защитата. Сочи, че показанията на съпругата на подсъдимия са противоречиви, изолирани, единствено те са в противовес с останалия доказателствен материал, като излага аргументи, че не следва да бъдат кредитирани, като заинтересовани. Счита за недоказани твърденията, че спрямо подсъдимия е била упражнена принуда в хода на разследването за промяна на показанията му. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Частният тъжител и граждански ищец Н.Ц.Д. поддържа изложеното от повереника.

Защитникът на подсъдимия – адв.Х.Т. – ВТАК, изразява становище, че повдигнатото срещу подзащитния му обвинение е недоказано, както от обективна, така и от субективна страна. Излага аргументи, че съобразно разпоредбите на НПК и практиката на ВКС и ЕСПЧ осъдителната присъда не може да почива само на самопризнания на обвиняемия, включително такива, дадени при предварителна беседа с полицейски служители. Навежда доводи, че доказателствата, събирани в едно предварително досъдебно производство, не могат да бъдат ползвани в съдебното производство по образуваното 1 наказателно дело от частен характер. Сочи, че в настоящото производство не са събрани доказателства, от които да се установява, че именно подсъдимият е запалил възникналия пожар. Излага аргументи за недоказаност на предявения граждански иск, както по основание, така и по размер. Пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, а предявеният граждански иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият К.Й.К. дава обяснения относно повдигнатото му обвинение като отрича да е предизвикал пожара. Твърди, че видял, че покривът на съседната къща гори, като направил опит да потуши пожара.

Твърди, че първоначално дал писмени обяснения в този смисъл, но полицая го накарал да ги скъса и да напише други показания, в които да признае, че той е запалил пожара. Поддържа изложените от защитника доводи. При упражняване на предоставеното му от съда право на последна дума, моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият К.Й.К. е роден на *г. в гр.Свищов, с адрес ***, българин, с българско гражданство, със средно образование, разведен, във фактическо съпружеско съжителство, пенсионер, неосъждан, с ЕГН:**********.

Подсъдимият живеел в с.Т. заедно със свидетелката Е.Г.С. в жилище, находящо се на адрес ул.”***” №28. В съседство на дома на подсъдимия се намирала къща, наследствена собственост на частния тъжител Н.Ц.Д. и свидетелката Ю.Ц.Ц., находяща се на адрес ул.”***” №26. Къщата не била постоянно обитаема, а собствениците идвали периодично да наглеждат имота.

По фасадата на къщата имало пълзящ бръшлян.

На 24.10.2023г., около 14 часа, подсъдимият К.Й.К. и св.Е.С. почиствали паднали сухи листа /шума/, на улицата пред дома си. Купчина листа била събрана в близост до северозападния ъгъл на къщата, находяща се на ул.”***” №26, в пространство между къщата и улицата, която кучина листа К. запалил.

Докато листата горели огънят се прехърлил върху намиращ се в близост сух храст /чемшир/, а от там обхванал пълзящия бръшлян по фасадата на къщата на ул.”***” №26. От запалилия се бръшлян огънят обхванал покрива на къщата. Подсъдимият започанал да гаси огъня посредством маркуч с вода от чешмата в къщата му. В това време по улицата преминал свидетеля Н.П.М. с камион сметосъбирач и видял пожара. Свидетелят М. попитал подсъдимия дали има нужда от помощ и дали се е обадил на тел.112. Подсъдимият 2 отговорил, че не е звъннал, помолил го да се обади и свидетелят Н. М. сигнализирал за пожара. На място пристигнал екип на РСБПЗН Белене, който успял да потуши огъня. В резултат на пожара покривната конструкция на къщата изгоряла, като била причинена материална щета в размер на 5720 лева.

По доказателствата:

Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни доказателствени средства показанията на свидетелите Ю.Ц.Ц., И.Б.Д., И.О.Л., Н.П.М., Н.К.М.

/частично/, Д.Б.Б. /частично/, Е.Г.С. /частично/, И.Г.К., обясненията на подсъдимия К.Й.К. /частично/; писмени доказателства – Нотариален акт за покупко-продажба №146/19.02.1947г., Удостоверение за наследници на Ц.Н.А., Постановление за спиране на наказателното производство по преписка №6895/2023г. на РП Плевен, материалите по преписка №6895/2023г. на РП Плевен, включително протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, заключение на вещо лице по изготвена повторна съдебнооценителна експертиза, заключение на вещо лице по изготвена пожаротехническа експертиза, характеристична справка, справка за съдимост на подсъдимия К.Й.К..

Даде се вяра на показанията на свидетелите Ю.Ц.Ц., И.Б.Д., И.О.Л., Н.К.М., Д.Б.Б., като подробни, последователни, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, в съответствие с писмените доказателства по делото.

Показанията на свидетелите И.О.Л., Н.К.М., Д.Б.Б., Н.П.М., изхождат от незаинтересовани от изхода на делото лица, които дават показания за непосредствените си възприятия по време на изпълнение на служебните им задължения – И.О.Л., Н.К.М., Д.Б.Б. или като случайни свидетели на инцидента – св. Н.П.М..

В показанията си свидетелите Н. М. и И.Л. – служител на РСБПЗН Белене, дават показания за непосредствено възприетото от тях по време на пожара, като показанията им са в съответствие с приложените по приобщената прокурорска преписка протокол за оглед на местопроизшествие и заключение по изготвена пожаро-техническа експертиза.

В съответствие с показанията на свидетелите Н. М. и И.Л. са тези на свидетелите Н.К.М., Д.Б.Б., Ю.Ц.Ц., И.Б.Д. – посетили инцидента след потушаване на пожара, като дават показания за възприетите от тях последици от пожара и обстоятелствата непосредствено след инцидента. По отношение на тези обстоятелства показанията им са в унисон с тези на свидетелите Н. М.

3 и И.Л., протокол за оглед на местопроизшествие и заключение по изготвена пожаро-техническа експертиза. От показанията на свидетелите Ю.Ц.Ц. и И.Б.Д. се установяват последиците и уврежданията по къщата в резултат на пожара, разговорът с подсъдимия непосредствено след инцидента.

Съдът кредитира като достоверни показанията на свидетелите Ю.Ц.Ц. и И.Б.Д., въпреки заинтересоваността им от изхода на делото – св.Ю.Ц. е пострадал от престъплението, а св.И.Д. е съпруг на частния тъжител и граждански ищец Н.Д.. Показанията им са последователни, безпротиворечиви в унисон с посочените по-горе гласни и писмени доказателства и не са опровергани от останалия доказателствен материал.

Съдът изключи частично от кредитирания доказателствен материал показанията на свидетелите Н.К.М. и Д.Б.Б. – в частта им, в която дават показания за направено от подсъдимия самопризнание по време на беседа с него от полицейския служител Н. М.. В показанията си св.М. изяснява за признанието, направено пред него от подсъдимия непосредствено след инцидента по време на беседа с него, а св.Д.Б. съобщава за същите факти, които е чул като случаен свидетел по време на беседата на колегата му с подсъдимия К.. Еднопосочна е съдебната практика, че показания на лице, което се самоуличава, дадени по време на извънпроцесуален разпит на свидетел по време на беседа с полицейски служител, срещу което лице в последствие е започнало да се води наказателно производство, не могат да бъдат ползвани като годни доказателства.

Даде се вяра на показанията на свидетеля И.Г.К., като изхождащи от незаинтересовано лице, неопроверани от останалия доказателствен материал.

Свидетелят изяснява, че възприел съжителката на подсъдимия св.Е.С. да изхвърля кофи с листа в контейнера, впоследствие видял запалилия се пожар, възприел идването на пожарна и полиция, потушаването на пожара и започналото снемане на обяснения от присъстващите лица. Заявява, че пред него подсъдимия не е дал обяснение как е възникнал пожара.

Съдът прие, че кредитирания от съда доказателствен материал представлява единна верига от косвени доказателства, от която се установява по безсъмнен начин извършване на престъплението, за което е повдигнато обвинение от подсъдимия К.Й.К.. Същото не почива единствено на направени от подсъдимия самопризнания, а и на подкрепящи го гласни и писмени доказателства. Даде се вяра на показанията на свидетелите Ю.Ц.Ц. и И.Б.Д., в които заявяват, че непосредствено след инцидента подсъдимият им е разказал, че е бил запалил шумата, не е искал да направи пожар, но запалил листата пред къщата от там тръгнал пожара. Както бе посочено по-горе, съдът 4 кредитира като достоверни показанията на тези свидетели, въпреки възможната им заинтересованост от изхода на делото, по изложените вече съображения. Не се установяват обстоятелства, от които да бъде направен извод за преднамерено уличаване от тези свидетели на подсъдимия в извършване на престъплението. В показанията си св.И.Д. твърди, че никога не са били в конфликтни отношения с К., такива обстоятелства не са наведени като твърдения и не се установяват и от обясненията на подсъдимия и показанията на св.Е.С. – негова съжителка. Не е налице основание за изключване от доказателствения материал и некредитиране на показанията на свидетелите Цочева и Дичев в частта им, в която свидетелстват за направеното пред тях признание от К.. Посочените гласни доказателства не възпроизвеждат извънпроцесуално признание на подсъдимия по време на беседа с полицейски служител без да му е разяснено правото му да не се самоуличава, а доброволно направено от подсъдимия признание на факти непосредствено след инцидента. Като такива същите представляват производни гласни доказателства, които следва да бъдат ценени като приобщени в хода на наказателното производство годни гласни доказателства.

В унисон с тези гласни доказателства са и показанията на свидетелите И.Д., И.Л., Н. М., Б.Б., в които заявяват, че непосредствено са възприели до подпалената къща събрана купчина, изгорели листа.

В подкрепа на гласните доказателства са и приобщените писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, в който са закрепени същите обстоятелства – констатирана е изгоряла суха листна маса в близост до северозападния ъгъл на къщата, както и заключение по изготвена пожаро-техническа експертиза, съгласно което огнището на пожара се намира в пространството между къщата и улицата, поточно в близост до северозападния ъгъл на къщата, като най-вероятният механизъм на възникване на пожара е в следствие на запалена суха листна маса в пространството пред къщата, пожарът се е разпространил чрез запалване на сух храст (чемшир) и пълзящ бръшлян по фасадата и покрива на къщата. Съдът прие, че посочените следва да бъдат ценени като надлежно приобщени писмени доказателства, от които се установяват факти, включени в предмета на доказване. Не прие, че същите следва да бъдат изключени от доказателствения материал. Посочените доказателства са закрепили следи от престъплението непосредствено след извършването му, по предвидения в НПК ред в хода на образуваното досъдебно производство за разследване на същото престъпление, което е било спряно на основание чл.25, ал.1, т.6 НПК поради разкриване на обстоятелства, от които следва извод, че се касае за 5 такова от частен характер, възбуждано по тъжба на пострадалия. Макар наказателното производство от частен характер да е отделно такива от образуваното досъдебно производство за престъпление от общ характер, което е било спряно, съдът прие, че посочените документи могат да бъдат ползвани като писмени доказателства, закрепили следи от престъплението непосредствено след извършването му, което е невъзможно в последствие развилото се производство от частен характер след спиране на досъдебното производство.