Решение № 4 от 20.01.2026, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Панагюрище, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Административно наказателно дело № 20255230200194 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на “Алтай 2020” ЕООД, ЕИК: 205926413, срещу НП № 13-2400495 от 14.10.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.1 от КТ и за нарушение на чл. 303, ал. 3 КТ на търговското дружество, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лв. (хиляда и осемстотин) лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до материална и незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна. Твърди се, че НП не съдържа предвидените в НП задължителни реквизити, като е издадено в нарушение на чл. 34, ал. 3 ЗАНН, доколкото НП е издадено 10 месеца след АУАН. Сочи се, че неправилно е прието, че е налице нарушаване на чл. 303, ла. 3 КТ, тъй като между жалбоподателя и Н. Р. не е съществувало нито трудово, нито облигационно правоотношение. Излага се, че АНО неправилно е определил размера на наложената санкция. Моли се за отмяна на обжалваното постановление.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явяват процесуален представителадв. М, който поддържа жалбата и искат отмяна на атакуваното НП.

АНО – редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.

Панагюрският районен съд, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на 1 чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „Алтай 2020“ ЕООД е санкциониран за това, че на 30.07.2024 г. в гр. Панагюрище, база за пране на килими в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е приел на работа Н. С. Р без разрешение на инспекция по труда.

Нарушението било извършено на 30.07.2024 г. в гр. Панагюрище и установено на 31.07.2024 г. в ДИТ Пазарджик, при извършената проверка.

Извършеното съставлявало нарушение на чл. 303. ал. 3 КТ. за което на 12.08.2024 г. св. С. А. съставила против жалбоподателя АУАН, който бил подписан и получен от управляващия търговското дружество.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. То било връчено на представляващия жалбоподателя на 06.11.2025 г., а жалбата против НП била подадена чрез наказващия орган на 18.11.2025 год. и следователно е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима.

В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани актосъставителят С. А., свидетел В. Д. както и Н. Р..

От съвкупния анализ на събраните устни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 30.07.2024 г. св. Д. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, заедно с колегата си свидетел С. А. посетили база за пране на килими гр. Панагюрище, където забелязали л В Р да пере килими, като на място на машината за навИ.е на килими забелязали да работи свидетел Н. Р., който разпъвал килим на машината в момента, в който проверяващите влезли в обекта. След като проверяващите лица се представили предоставили декларация на св. Р, който той отказал да попълни, тъй като посочил, че не работи в обекта. Единствено на гърба не декларацията посочил имената си. В последствие св. Д. и св. А. установили, че Р. е непълнолетен, поради което на следващия ден - 31.07.2024 г. извършили справка в системата на инспекция по труда и установили, че същият е приет на работа без да е издадено разрешение от инспекция по труда, за което поискали обяснения от управителя на дружеството стопанистващо обекта, като същият посочил, че действително В Р се намирал на обекта, за да учи, докато навърши 18 години, но лицето Р. бил там само, за да му прави компания. С оглед събраните доказателства св. А. и св. Д. съставили протокол за извършена проверка № ПР2429152 от 12.08.2024 г.

На 14.10.2024 г. АНО е издал резолюция № 13-2400495, с която е прекратена административната преписка и на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН същата е изпратена на ТО- Панагюрище, РП-Пазарджик по компетентност за установяване дали е налице извършено престъпление от общ характер, на основание което е образувано ДП № 187/2024 г. по описа на РУ- Панагюрище.

На 15.04.2025 г. същото е прекратено с постановление за прекратяване на наказателното производство, поради това, че не е налице състава на престъпление от общ характер. С оглед това материалите по делото са изпрати на Директора на ДИТ Пазарджик за евентуалното ангажиране на 2 административно-наказателната отговорност по КТ. На основание това е издадено процесното НП.

При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:

Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя по отношение неспазване срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗАНН предвижда, че при констатиране на признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор, което е сторено с резолюция от 14.10.2024 г на АНО. От момента на издаване на АУАН - 12.08.2024 г. до прекратяване на административното производство - 14.10.2024 г.- е минал период от 2 месеца и 2 дни. След получаване на материалите РП- Пазарджик, ТО- Панагюрище с постановление на 15.04.2025 г. е прекратила ДП, като обжалваното НП е издадено на 14.10.2025 г., т.е. след като е минал периода от 5 месеца и 30 дни.

С оглед изложеното следва да се приеме, че НП е издадено извън срока по чл.

34, ал. 3 ЗАНН -7 месеца и 1 ден след издаване на АУАН, доколкото процесуалните срокове по прекратената административно-наказателна преписка не е могло да текат, същите отново са започна ли текат след влизане в сила на постановлението за прекратяване на ДП. Само на това процесуално основание следва да бъде отменен издаденото НП.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът намира, че неправилно АНО - Директора на ДИТ - Пазарджик, е ангажирал административно наказателната отговорност на жалбоподателя. В конкретния случай не се касае за извършено нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ, съгласно която разпоредба лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. От събраните по делото доказателства не се установява, че на 30.07.2024 г., непълнолетният Н. Р. да е бил приет на работа в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект. На първо място следва да се посочи, че свидетел Р. последователно още от момента на извършване на проверката, сочи, че се е намирал в обекта само, за да прави компания на своя приятел В Р, с когото имали уговорка да излязат по-късно, същото свидетелят заяви и при разпита си в съдебно заседание, като разказът му бе последователен и логичен, като не са налице доказателства, които да оборват посоченото от него. Напротив показанията на свидетеля се подкрепят изцяло и от писмените обяснения дадени от управителя на санкционираното търговско дружество на 05.08.2024 г. пред АНО, който добросъвестно е посочил, че лицето В Р се е намирал в обекта стопанисван от дружеството, за да се учи и започне работа, като по отношение свидетел Р. е посочено, че той се е намирал там единствено, за да прави компания на приятеля си. Именно в този смисъл свидетел Р. посочи, че е отказал да попълни дадената от инспекторите на ДИТ Пазарджик декларация, тъй като не е имал основание да я попълва. При извършване на проверката действително св. А. и св. Д. са забелязали лицето Р. да извършва дейности на машината за навИ.е на килими, но св. Р. даде логично обяснение за това свое 3 поведение.

С оглед изложеното съдът намира, че следва да отмени обжалваното наказателно постановление както с оглед нарушение на процесуалните правила, така и поради неправилно приложение на материалния закон, доколкото от фактическа страна не се установи да е извършено административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят- не се установи лицето Н. Р. да е бил действително приет на работа.

Мотивиран от изложеното Районен съд - Панагюрище в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-2400495 от 14.10.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на “Алтай 2020” ЕООД ЕИК: 205926413, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал.1 от КТ и за нарушение на чл. 303, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 920,33 евро (1 800 лева).

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Панагюрище, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Административно наказателно дело № 20255230200194 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на “Алтай 2020” ЕООД, ЕИК: 205926413, срещу НП № 13-2400495 от 14.10.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.1 от КТ и за нарушение на чл. 303, ал. 3 КТ на търговското дружество, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лв. (хиляда и осемстотин) лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до материална и незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна. Твърди се, че НП не съдържа предвидените в НП задължителни реквизити, като е издадено в нарушение на чл. 34, ал. 3 ЗАНН, доколкото НП е издадено 10 месеца след АУАН. Сочи се, че неправилно е прието, че е налице нарушаване на чл. 303, ла. 3 КТ, тъй като между жалбоподателя и Н. Р. не е съществувало нито трудово, нито облигационно правоотношение. Излага се, че АНО неправилно е определил размера на наложената санкция. Моли се за отмяна на обжалваното постановление.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явяват процесуален представителадв. М, който поддържа жалбата и искат отмяна на атакуваното НП.

АНО – редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.

Панагюрският районен съд, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на 1 чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „Алтай 2020“ ЕООД е санкциониран за това, че на 30.07.2024 г. в гр. Панагюрище, база за пране на килими в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е приел на работа Н. С. Р без разрешение на инспекция по труда.

Нарушението било извършено на 30.07.2024 г. в гр. Панагюрище и установено на 31.07.2024 г. в ДИТ Пазарджик, при извършената проверка.

Извършеното съставлявало нарушение на чл. 303. ал. 3 КТ. за което на 12.08.2024 г. св. С. А. съставила против жалбоподателя АУАН, който бил подписан и получен от управляващия търговското дружество.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. То било връчено на представляващия жалбоподателя на 06.11.2025 г., а жалбата против НП била подадена чрез наказващия орган на 18.11.2025 год. и следователно е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима.

В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани актосъставителят С. А., свидетел В. Д. както и Н. Р..