Решение № 16397 от 20.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16397 гр. София, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110113907 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. Р. С. срещу Г. Р. С..

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че с ответника са съсобственици при квоти от по ½ ид.ч. на следните имоти: 1.Апартамент № 70 /ап. № 70/, находящ се в гр. София, ж.к.

М 3, блок ..... , вх. 2 етаж 10, а съгласно документ за собственост блок 314, състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ 92.50 кв.м., заедно с таванско помещение № 70, заедно с 1.550% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху приспадащата се част от терена на комплекса; 2. Апартамент № 4 /ап. № 4/, находящ се в гр. София, м. Лозенец, ***-33, в жилищна кооперация „Б“, вх. А, ет. 2, а съобразно схема на самостоятелен обект в сграда, издадена от АГКК - адрес: гр. София, ***, вх. А, ет. 2, ап. 4, състоящ се от: две стаи, хол, кухня с бокс, баня, клозет, входно и черно антре, балкон и тераса, с площ от 93.65 кв.м., заедно с мазе № 5 с площ от 11 кв.м., заедно с таван № 4 (четвърти) от 9.60 кв.м., заедно с 4.344% идеални части от общите части на сградата и 4.344% идеални части от правото на собственост върху УПИ XVIII за „жилищно строителство“ от кв. 148, м. „Лозенец втора част“ с площ от 2 258 кв.м.В исковата молба се излагат съображения, че ищецът е лишен от ползването на ап. № 70, поради което с нотариална покана peг. № 221, том 1, акт 21 от 13.01.2021 г. на нотариус peг. № 203, връчена на Г.

С. на 25.01.2021 г., поканил ответника да му предостави достъп до имота, като му предостави ключ за същия. В отговор на 20.06.2024 г., ищецът получил нотариална покана peг. № 6829, том 3, № 33 от 11.06.2024 г. на нотариус ИИЖ, peг. № 701 в НК, с която ответникът му предложил предоставянето на ключ от 1

Апартамент № 70, като твърдял, че ищецът разполагал с такъв. Ищецът сочи още, че ответникът живее в ап. № 4, където и той самият живял през 2022 г. и до 23.04.2023 г. С цитираната нотариална покана от 2021 г. ищецът поканил ответника да заплаща или да му възстановява половината от дължимите суми за разходите за комунални услуги - ток, вода, топлинна енергия и дялово разпределение, и услуги по предоставяне на интернет, кабелна телевизия и наем на декодер, но и до момента това не се е случило. Поради това счита, че ответникът се е обогатил за негова сметка, тъй като, като собственик, който обитавал лично апартамента и го ползвал, дължал заплащането на комуналните услуги. След 23.04.2023 г. дължал сумите за ползваните в апартамента услуги изцяло, а до този момент – ½ от сумите.

Ищецът претендира следните суми за комунални услуги: - цена за предоставени ВиК услуги (доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчна вода) на Софийска вода АД – сумата от 89,42 лв. представляваща ½ от задълженията начислени за периода 11.03.2022 г. до 12.05.2023 г., както и сумата от 93,80 лв. – цялото задължение начислено за периода от 12.06.2023 г. до 12.12.2023 г.- цена за потребена ел. енергия, доставена от Е Продажби АД за периода 22.02.2022 г. до 23.03.2023 г. – сумата от 169,20 лв., представляваща ½ от начислените за посочения период задължения. С посочената сума, ищецът прави изявление за прихващане със свое задължение към ответника – сумата от 12,12 лв. – цена за ел. енергия в съсобствения апартамент № 4 на ул. Б 31, по фактура на Е Продажби АД от 31.03.2022 г.

Поради което претендира в настоящото производство разликата в размер на сумата от 157,08 лв.- цена за потребена топлинна енергия и цена за услуга за дялово разпределение по фактури на „Т София“ АД, начислени за периода 28.02.2022 г. до 30.11.2023 г., ищецът претендира сумата от .....,67 лв.– представляваща 1/2 от задължението начислено по прогнозни фактури за периода 31.12.2022 г. – 30.04.2023 г. и сумата от 86,01 лв. – по фактура от 31.07.2023 г. – изравнителна сметка, както и сумата от 205,87 лв. – цялото начислено задължение за периода 31.05.2023 г. - 30.11.2023 г. /без изравнителната фактура за 86,01 лв. от 31.07.2023 г./ -цена за услуга доставка на интернет и кабелна телевизия, и наем на декодер по фактури на В България ЕАД, начислени за периода 08.02.2022 г. - 08.12.2023 г., в размер на сумата от 697,40 лв., представляваща ½ от начислените за периода задължения.

При тези твърдения ищецът моли съдът да постанови решение с което да му присъди сумата от 5000 лв. - обезщетение за лишаване от ползване на собствената му ½ идеална част от Апартамент № 70, в гр. София, ж.к. М 3,бл.

....., вх. 2, ет. 10, за периода от 11.03.2022 г. до 20.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /11.03.2025 г./ до окончателното плащане и сумата в общ размер на 1557,17 лв., представляваща заплатени от ищеца задължения към доставчици за ползване на комунални услуги - ел. енергия, за интернет, кабелна телевизия и наем на декодер, ВиК услуги (доставка на питейна, отвеждане и пречистване на отпадъчни води), топлинна енергия и дялово разпределение за съсобствения на страните при равни квоти от по ½ ид.ч. имот представляващ апартамент № 4, в гр. София, ***, вх. А, ет. 2, през 2022 г. и до 23.04.2023 г., докогато апартаментът 2 бил обитаван от двамата собственици и след тази дата, когато апартаментът е обитаван и услугите ползвани само от ответника. Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск за присъждане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за лишаване от ползването на Апартамент № 70 се оспорва изцяло, а искът по чл. 30, ал. 3 ЗС се признава частично. В отговора ответникът сочи, че искът е недопустим в частта си за „заплатени суми за доставчици за ползване на комунални услуги“ за имота в кв.Лозенец, тъй като е посочена цена на този иск общо от 1557,17 лв., а се претендират четири различни вземания/искове. По отношение на иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, ответникът твърди, че ищецът винаги като собственик е разполагал с ключ от апартамента в ж.к.“М“, патронът на бравата никога не бил сменян откакто е придобит имота, а искането за предаване на ключ, отправено с нотариална покана от 2021 г., е бутафорно. Сочи още, че след отправена от него нотариална покана от 2024г. с предложение за предоставяне на ключ ищецът не е проявил интерес от получаване на такъв и ползване на имота, а от повече от 6 години имотът бил приготвен за основен ремонт и поради това бил неизползваем. По отношение на искът за комунални услуги, ответникът признава същия частично както следва: за ВиК услуги за сумата от 89,42 лв. за периода 11.03.2022г. 12.05.2023 г. и до сумата от 46,90лв. за периода 12.06.2023 г. до 12.12.2023 г.; за ел. енергия, доставена от Е Продажби АД за периода 22.02.2022 г. до 23.03.2023 г.

– изцяло за сумата от 169,20 лв.; за топлинна енергия и цена за услуга за дялово разпределение на „Т София“ АД – изцяло за сумата от .....,67 лв. – прогнозни фактури за периода 31.12.2022 г. – 30.04.2023 г. и сумата от 86,01 лв. – по фактура от 31.07.2023 г. – изравнителна сметка, както и до сумата от 102,93лв. - за периода 31.05.2023 г. - 30.11.2023 г. По отношение на сумите за които ищецът признава, се твърди, че те никога не са претендирани от страна на ищеца, поради което ответникът не е станал повод за завеждане на делото.

В оспорената част за тези претенции се сочи, че ищецът е ползвал имота (независимо от твърденията в исковата молба), като го посещава и държи заключени две стаи, в които има негови вещи и където прекарва време при посещенията си. Искът се оспорва като неоснователен, в частта за претендираната сума за цена на интернет, кабелна телевизия и наем на декодер, по съображения, че ищецът е можел да ограничи достъпа до сочените услуги или да премести адреса за предоставянето им, доколкото ответникът не ги използва

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за присъждане на сумата от 5000 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на собствената на ищеца ½ идеална част от апартамент № 70, в гр. София, ж.к. М 3,бл. ....., вх. 2, ет. 10, за периода от 11.03.2022 г. до 20.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /11.03.2025 г./ до окончателното плащане, както и осъдителен иск с правно основание чл. 30, ал.

3

3 ЗС за присъждане на сумата от 1557,17 лв. – режийни разходи, имащи характер на необходими разноски, направени за съсобствения на страните имот - апартамент № 4 в гр. София, ***, вх. А, ет. 2.

По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, следните факти – че апартамент № 70, в гр. София, ж.к. М 3,бл. ....., вх. 2, ет. 10 е съсобствен между него и ответника, че имотът се е ползвал само от ответника през процесния период 11.03.2022 г. - 20.06.2024 г., а ищецът е бил лишен от възможността за това, както и че е отправил покана до ползващия съсобственик-ответник да му предостави възможност за ползване, че тази покана е стигнала до него и той е отказал или се е противопоставил по друг начин на това, както и че както и че претендираната сума възлиза на средния пазарен наем за процесния период. В тежест на ответника е да установи, че е изплатил претендираните спрямо него вземания, съответно обстоятелства, които го освобождават от такова задължение.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът А. Р. С. и ответникът Г. Р. С. са съсобственици при равни квоти от по 1/2 идеална част на апартамент № 70, находящ се в гр. София, ж.к. „М 3“, бл. ....., вх. 2, ет. 10.

Безспорно е също, че с нотариална покана рег. № 221, том 1, акт № 21 от 13.01.2021 г., връчена на ответника на 25.01.2021 г., ищецът е поискал да му бъде осигурен достъп до съсобствения имот чрез предоставяне на ключ за входната врата. Със същата покана е предложил уреждане на начина на ползване на общия имот, включително чрез разпределяне на фактическото ползване между съсобствениците или съвместното му отдаване под наем. С нотариална покана от 11.06.2024 г., получена от ищеца на 20.06.2024 г., ответникът е предложил предоставянето на ключ, като същевременно е заявил, че ищецът и преди това е разполагал с такъв.

Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин, който не пречи на останалите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, считано от деня на писменото поискване – чл. 31, ал. 2 ЗС.

С Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че „лично ползване“ по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което препятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата си, без да е необходимо ползващият съсобственик непременно непосредствено да си служи с вещта или да я обитава. Поради това съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че доколкото през част от процесния период в апартамента не е живяло постоянно лице, не може да е налице лично ползване по смисъла на закона. Необитаването на жилището само по себе си не осигурява възможност за ползване на другия съсобственик, ако същият няма 4 реален достъп до имота, а фактическата възможност за осигуряване на такъв достъп се упражнява от другия съсобственик.