Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 598 от 14.05.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 4198/2025
Вид
Решение № 598
Подписан
14.05.2026
В сила
04.06.2026
Състав
Ненка Цветанкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. Пазарджик, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220104198 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул.

„България“ № 81, представлявано от управителите Х. М. и П. В. чрез юрк. Д. П., срещу Г. С.

К., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „****, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовото дружество следните суми: 900 лева главница на основание сключен Договор за потребителски кредит № 351203/22.08.2019 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 586/2025 г. по описа на РС Кубрат.

В исковата молба се твърди, че на 22.08.2019 г. е сключен договор за потребителски кредит № 351203 между „Сити Кеш” ООД като кредитодател и ответницата Г. С. К. в качеството й на кредитополучател по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В случай, че съдът приеме, че договорът не е сключен по електронен път, то се твърди, че договорът за паричен заем като реален договор се счита за сключен от датата на получаване на паричната сума.

Твърди се, че съгласно сключения между „Сити Кеш” ООД и ответницата договор за потребителски кредит, ответницата е получила в заем сумата от 1000 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 12 вноски по 218 лева в срок до 24.08.2020 г. при фиксиран ГЛП в размер на 40,05 % и ГПР в размер на 47,82 %.

Твърди, че договорът е сключен при спазване изискванията на ЗПК и ЗПФУР.

1

Ищецът твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г. „Сити Кеш” ООД в качеството му на цедент е прехвърлило вземанията си по договора за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, за което длъжникът е надлежно уведомен на посочената в договора електронна поща, както и с връчването на препис от съдебните книжа и приложеното там уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Посочва, че кредитополучателят не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. За процесната сума ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 586/2025 г. по описа на Районен съд Кубрат. Тъй като срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение, в указания от съда срок ищецът предявява настоящия иск.

Претендира разноските в заповедното и исковото производство. Ангажира писмени доказателства.

В проведеното последно съдебно заседание ишцовата страна не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г. С. К. чрез пълномощник адв. Ф. Ф. от АК Пазарджик депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Счита, че след като ищецът претендира само сумата от 900 лева от общо дължимата сума по договора от 2616 лева, следва да се приеме, че по същия е заплатена разликата от 1716 лева.

Прави възражение за нищожност на клаузата в договора, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка в размер на 1341,72 лева при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение.

Прави възражение за нищожност на целия договор поради неспазване изискванията на ЗПК. Излага аргументи, поради които счита, че в посочения в договора размер на ГПР не е включено задължението за неустойка и на практика с включването му се стига до различен ГПР от посочения в договора, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК. Освен това посочва, че действителният размер на ГПР надвишава максимално допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Позовава се на изтекла погасителна давонст по отношение дължимите неустойка и лихва на основание чл. 111, б. „б“ и „в“ от ЗЗД.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ответницата се представлява от пълномощник– адв.

Ф. Ф. от АК Пазарджик, който моли съда да отхвърли исковите претенции.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

2

Не е спорно, вкл. обявено е за безспорно с доклада по делото, а и от представените и приети по делото писмени доказателства – договор за паричен заем кредирект № 351203 от 22.08.2019 г., лог файл по договор за паричен заем № 351203, Общи условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“, се установява, че между „Сити Кеш“ ООД и ответницата Г. С. К. е сключен договор, по силата на който „Сити Кеш“ ООД в качеството на кредитодател се е задължило да предостави на ответницата в качеството на кредитополучател кредит в размер на 1000 лева, със срок на кредита 12 месечни вноски, с размер на първите три погасителни вноски от 33,38 лева без неустойка и 218,00 лева с включена неустойка, а размерът на останалите девет погасителни вноски е 130,46 лева без включена неустойка и 218,00 лева с включена неустойка, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита – 40,05 %, годишен процент на разходите 47,82 %. Общият размер на всички плащания е 1274,28 лева, а с включена неустойка е 2616,00 лева. В чл. 6.1. от договора е уговорено обезпечение, което следва да се представи от кредитополучателя в тридневен срок от усвояването на сумата, поне едно от двете – поръчител или банкова гаранция, отговарящо на условията по чл. 33, ал. 1 от Общите условия. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ страните се споразумяват договорът за кредит да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1. поръчителство на едно или две физически лица, които следва да отговарят на кумулативно определени условия: да имат осигурителен доход общо в размер най-малко седем пъти размера на минималната работна заплата за страната, а в случай на двама поръчители- размерът на осигурителния доход на всеки един от тях да е в размер на поне четири пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за кредит, сключени със заемодателя; да не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения; или 2. предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва. В чл. 6.2 от договора е уговорена неустойка в размер на 1341,72 лева при неизпълнение на задължението кредитополучателят да представи обезпечение по чл. 6.1 от договора, като същата се заплащала разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

Не е спорно между страните, вкл. обявено е за безспорно с доклада по делото, а и от приетата като доказателство по делото разписка за извършено плащане от 22.08.2019 г. в полза на ответницата Г. С. К. на сумата от 1000 лева с посочено основание „заем съгл. дог.

351203“, неоспорена от ответната страна, се установява, че кредитодателят е предоставил на ответницата заемната сума в размер на 1000 лева.

Обявено е за безспорно с доклада по делото и, че вземанията по процесния договор са кредит са прехвърлени с договор за цесия от кредитора на ищеца. Това обстоятелство се потвърждава и от представения договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г., сключен между ищеца като цесионер, и „Сити Кеш“ ООД като цедент. Видно 3 от представената извадка от Приложение № 1 към договора за цесия, предмет на същия е било и вземането на „Сити Кеш“ ООД срещу ответницата Г. С. К. по договор № 351203 от 22.08.2019 г. с отпусната главница от 1000 лева.

По делото е представено пълномощно, с което цедентът „Сити Кеш“ ООД упълномощава ищеца „АПС Бета България” ЕООД в качеството му на цесионер да уведомява длъжниците за настъпилото прехвърляне на вземания съгласно чл. 99 от ЗЗД.

Прието като доказателство по делото е уведомление за цесия, изходящо от ищеца и адресирано до ответницата, с което същата бива уведомена за извършеното прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит № 351203 от 22.08.2019 г. от „Сити Кеш“ ООД на ищеца. Няма доказателства същото да е връчено на ответницата преди подаване на исковата молба.

Безспорно по делото е и от материалите на електронно ч. гр. д. № 586/2025 г. по описа на РС Кубрат се установява, че въз основа на подадено от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение № 458/26.08.2025 г. по ч. гр. д. № 586/2025 г. по описа на РС Кубрат срещу ответницата за вземанията, претендирани в настоящото производство. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК в срок, поради което в указания от съда едномесечен срок е предявен настоящият положителен установителен иск. С Разпореждане № 1328/26.08.2025 г. е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за вземанията за главница над 900 лева до претендирания размер от 1000 лева, за сумата от 174,28 лева договорна лихва за периода 22.08.2019 г. – 24.08.2020 г., за сумата от 1341,72 лева неустойка по чл. 6.2 от договора, за сумата от 353,45 лева лихва за забава за периода 24.08.2020 г. до 27.06.2025 г., за сумата от 798,45 лева такси съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Настоящият съдебен състав е сезиран с установителен иск, предявен по реда на чл.

422 от ГПК с правно основание чл. 9 от ЗПК вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ за съществуване на вземане за главница по договор за потребителски кредит с ответницата и цедирано в полза на ищеца.

Обявено е за безспорно с доклада по делото, а и се установява от събраните писмени доказателства, че по силата на договор за цесия вземането по процесния потребителски кредит е прехвърлено от „Сити Кеш“ ООД на ищеца „АПС Бета България” ЕООД, който е и актуалният кредитор по правоотношението.

Основателността на исковата претенция предполага съществуване на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който кредитодателят „Сити Кеш“ ООД е изпълнило задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума и е настъпил срокът за връщане на заема.

При гореизложената фактическа обстановка въз основа на събраните по делото 4 доказателства, преценени в тяхната съвкупност, и при липса на оспорване сключването на процесния договор за заем, съдът приема, че в конкретния случай между „Сити Кеш“ ООД и ответницата е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. В тази насока са всички събрани по делото доказателства, вкл. приложените по делото писмени доказателства. Не се оспори и от приетите по делото доказателства се установява, че ответницата е получила заемната сума. Тези обстоятелства налагат извода, че заемодателят е изправна страна по договора, докато ответницата не е изпълнил изцяло задълженията си за връщане на заетата парична сума, която според ищеца е в размер на 900 лева, представляваща дължима главница.

С оглед гореизложеното съдът приема, че между „Сити Кеш“ ООД и ответницата е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Предвид това ответницата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, поради което действителността на договора следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. За нищожността на договора съдът следи служебно, ако същата произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства - ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.