Решение № 122 от 19.05.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№*2 гр. Монтана, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №

20251600100402 по описа за 2025 година

Настоящото производство е образувано е по искова молба на С.И., ЕГН ********** от гр. * против "ЗАД:ДБЖЗ" АД ЕИК*, седалище и адрес на управление: гр. *.

Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимущестени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2025 г. /датата на завеждане на щетата/ до окончателното изплащане и за сумата 729 лв. имуществени вреди , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба .

Ищецът чрез процесуалния си представител твърди , че на 07.04. 2025 г. около 17.30 ч. в гр. *, на ул. „*“ №* е възникнало пътнотранспортно произшествие между л. а. *, модел *, с per. №*, собственост на Л.А. и управляван от водача И.А. и л. а. *, модел * с per. №*, собственост на Т.Т. , управляван от водачката С.И., при следните обстоятелства: Излизайки от крайпътна територия, водачът на л. а. * *, с per. №* - И.А. не пропуска движещата се с предимство водачка на л. а. * * с per. №* - С.И., при което двете превозни средства се удрят.

За водачката на л. а. * * ударът е страничен - в предна дясна част на лекия автомобил. При удара между двете МПС-та, С. И. е ударила силно главата и гърдите си в интериора на управлявания от нея лек автомобил, което е описано в представената първична медицинска документация. От преживения силен стрес ищцата не е обърнала необходимото внимание на наличните симптоми към този момент, изразяващи се в болки в главата и гърдите, световъртеж, позиви за повръщане и т.н. Тъй като те не отминали, ищцата потърсила медицинска помощ в гр. *, където е насочена за допълнителни специализирани изследвания в лечебно заведение. В болницата същата е получила гърч е , овладян медикаментозно и е изпаднала в безсъзнание, което е възстановено от медицинските лица, както е описано в приложената епикриза. Това е довело до хоспитализация на ищцата, като окончателната диагноза е „Травма на главата. Комоционен синдром. Травматична епилепсия. Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“, което е наложило лечение в Хирургично отделение към МБАЛ *. Тъй като пострадалата има прекъснати здравни осигуровки, се е наложило да заплати престоя си в болницата.В исковата молба се твърди,че вина за ПТП 1 има единствено И.А. ,като същият е допуснал нарушение на чл. 37, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, за което му е съставен АУАН № GA 1416850. С оглед обстоятелството, че към момента на настъпването на ПТП управлявания от виновния водач автомобил е бил застрахован в ответното дружество , е претендирал от ответника обезщетение за претърпените неимуществени вреди ,като молбата е входирана на 29.04.2025 г. С Писмо с изх. № 2485/21.05.2025 г. ЗД ДБ: ЖИ.т и З." е уведомило ищцата, че е образувана щета №*, по която „след задълбочено проучване“ е взето решение от същата да бъдат изискани допълнителни документи първични медицински документи, резултати от контролни прегледи при рехабилитатор и др. С Писмо с изх. № 3628/28.07.2025 г. ЗД ДБ:

ЖИ.т и З." е отказало да уважи претенцията на пострадалата с мотив, че според него липсва причинна връзка между ПТП и твърдените травми и заболяване. Предвид гореизложеното моли съда да осъди ответното дружество да заплати застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 07.04. 2025 г. в гр.* в размер на посочените суми, ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение от датата на завеждане на претенцията пред дружествотоответник, съгласно чл. 380 КЗ, (29.04.2024 г.) до окончателно изплащане на сумата.

Ответникът ЗАД:ДБЖЗ АД, ЕИК* чрез своя процесуален представител е представил писмен отговор, в който се въвеждат няколко основни твърдения . На първо място се излагат доводи за неоснователност на исковата претенция , като в тази насока се излагат подробни съображения-твърди се,че липсват доказателства относно виновността на водача И.А. за настъпилото ПТП . Поддържа се също така,че е наличието съпричиняване от страна на пострадалата/липса на предпазен колан/ .Оспорва се също така,че всички посочени в исковата молба увреждания са настъпили при ПТП. Прави се възражение и досежно размера на предявените искови претенции . Заявява,че не оспорва наличието на застрахователно отношение .Предвид горните съображения моли съда да отхвърли изцяло исковите претенции.

Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно установено, че на 07.04. 2025 г. около 17.30 ч. в гр. *, на ул.

„*“ №* е възникнало пътнотранспортно произшествие между л. а. *, модел *, с per. №*, собственост на Л.А. и управляван от водача И.А. и л. а. *, модел * с per. №*, собственост на Т.Т. , управляван от водачката С.И. .

Не се спори и относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л. а. „* *“ с per. №* по силата на Застрахователна полица №

BG/30/124003337662, сключена със „ЗАД ДБ: ЖИ.т и З.“ АД и валидна към датата на произшествието ,както и че е отправено е искане за изплащане на обезщетение, но застрахователят е отказал с мотиви , че липсва причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилото увреждане .

Спорните моменти в настоящото производство,въведени от ответника, са следните:

На първо място се твърди,че липсва вина на водача на л. а. *, модел *, с per. №*, собственост на Л.А. и управляван от водача И.А., поради което и претенцията е изцяло неоснователна .

Това твърдение е неоснователно, като съображенията за това са следните :

От назначената и извършена автотехническа експертиза ,както и от останалите събрани по делото доказателства се установява следното:

На 07.04.2025г. около 17:30ч. в гр. *, на ул. „*" №* е възникнало пътнотранспортно 2 произшествие между л.а. * *, с рег.№*, собственост на Л.А. и управляван от водача И.А. и л.а. * * с рег.№*, собственост на Т.Т., управляван от водачката С.И., при следните обстоятелства: Излизайки от крайпътна територия, водачът на л.а. * *, с рег№* - И.А. не пропуска движещата се с предимство водачка на л.а. * * с рег.№* - С.И., при което двете превозни средства се удрят. За водачката на л.а * * ударът е страничен - в предна дясна част на лекия автомобил. Водачът И.А.е допуснал нарушение на Чл. 37. (3) от ЗДвП /„Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гара ж\ паркинг, дензнносшанння и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходните и пътните превозни средства, които се движ ат по този път. "/

Вещото лице е категорично,че няма данни за обективни причини за настъпване на произшествието,а единстено субективните действия на И. А., който предприема маневра ,без да се съобрази с останалите участници в движението, са причина за ПТП-то.

Предвид тези съображения съдът намира за безспорно,че водачът на л.а л.а. * *, с рег.№* е виновен за настъпване на произшествието .

На второ място ответната страна оспорва вида и характера на нанесените увреждания, както и причинно-следствената връзка между същите и настъпилото ПТП.

Съдът намира тези твърдения за неоснователни,като съображенията за това са следните:

Видно от заключението на вещото лице,извършило СМЕ, ищцата е получила следните увреждания : травма в областта на главата със сътресение на мозъка и натъртване в областта на гръдният кош,които са от естество да водят до временно разстройство на здравето, не опасно за жИ.та. Вещото лице е категорично,че установените травматични уврежданията са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени по време и начин посочен в исковата молба в условията на станало ПТП - като травми в автомобил, блъснат в дясно странично в предната част от друг лек автомобил - т.е. между станалото ПТП и получените травми има пряка причинноследствена връзка.

В представената молба на 31.03.2026г. от процесуалния представител на ищеца се твърди,че ищцата е претърпяла клоничен гърч, който по всяка вероятност е следствие на оток на мозъка ,като се базира на представената медицинска документация от болницата и от разпита на вещото лице в съдебно заседание.

Това твърдение е неоснователно.

Действително, в представената Епикриза на л.9 като окончателна диагноза е записано Травма на главата, комоционен синдром,травматична епилепсия,мозъчно сътресение без открита вътрешно черепна травма ,а в хода на заболяването е посочено,че е регистриран клоничен гърч ,овладян медикаментозно .В заключението си обаче вещото лице по извършената СМЕ ,обсъждайки тези данни, е приел ,че диагноза”Травматична епилепсия” е поставена най-вероятно само на базата на регистриран клоничен гърч/ без да има достатъчна медицинска аргументация за това и без да са извършени допълнителни инстру ментални изследвания /ЕЕГ/ и консултации със специалист - невролог. Обсъждайки събраните данни за несигурна травма на главата, липса на данни за счупване на костите на черепа, за травматични увреждания мозъка, за наличие на вътречерепни и вътремозъчни кръвоизливи, и липсата на последващи лечението нови гърчове, на допълнителни изследвания и провеждано лечение съответстващо такава диагноза, е достигнал до извода, че не е налице такова усложнение на претърпяната травма/ постравматичната епилепсия е хронично заболяване, което може да бъде усложнение на среднотежки и тежки черепномозъчни травми при което е налице спучва- не на костите на черепа, увреждане /контузия/ на 3 мозъка, вътречерепни и вътремозъчни кръвоизливи и др., и което се проявява обикновено с многократни /не по-малко от два/ припадъка и по-късно от седмица след претърпяна черепно-мозъчна травма./ .В съдебно заседание вещото лице пояснява,че няма остатъчни явления от получените травми, като разяснява и механизма и причината за възникването на травматичната епилепсия .

На трето място , процесуалният представител на ответното дружество твърди наличие на съпричиняване от страна на пострадалата - липса на поставен предпазен колан.

Така направеното твърдение е неоснователно по следните съображения:

С.ят Т.Т. дава показания в насока,че ищцата е била с предпазен колан, като е имала синини и болки в гърдите от колана след удара. Тези показания съдът намира за обективни и безпристрастни предвид факта,че същите се подкрепят и от останалите доказателства по делото. .Експертът,извършил съдебно-медицинската експертиза, е категоричен,че липсата на отразени външни травматични увреждания по главата, тялото и крайниците на ищцата,предполага извода, че същата най-вероятно е била с поставен предпазен /обезопасителен/ колан.

На четвърто място,процесуалният представител на ответника твърди,че с оглед тежеста на увреждането претендираният размер е несправедлив.

Както бе посочено по-горе , от заключението на вещото лице И.Д. се установява, че нараняванията са от естество да водят до временно разстройство на здравето, не опасно за жИ.та. По делото и разпитан като С. Т.Т.,който установява,че след инцидента ищцата е започнала да повръща, да трепери, да й става лошо ,имала болки в главата ,поради което и след няколко дни посетила болницата, в гр.*, където престояла пет дни. След като са я изписали ,е имала оплаквания от замаяност, не й е било добре, „гадно „й било за някъде около една седмица- десетина дни. С.ят твърди,че и към настоящия момент изпитва страх да шофира .

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 429,ал. 1 ,т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.