Решение № 5 от 06.01.2023, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Карнобат, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20222130100492 по описа за 2022 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба от ищецът Ж. И. Г. от гр. Карнобат действащ чрез пълномощника си адв. С. Х. Г.- Т. с която той е предявил срещу ответника Д. Т. П. иск с правно основание чл. 52 във вр. с чл. 45 от ЗЗД с който същият ищец Ж. Г. моли съда да постанови решение с което да осъди ответника Д. П. да му заплати сумата от 5000 лв. представляваща обезщетение за непозволеното му увреждане изразяващо се в причинените му неимуществени вреди от страна на Д. П. на датата 11.04.2022 година в овощна градина на К.А. ЕООД , находяща се по пътя от гр. Карнобат за село Детелина , които неимуществени вреди са му причинени в резултат на нанесените му удари по главата и тялото му и са довели до разстройство на здравето му неопасно за живота , болка и страдание , ведно със законната лихва върху същата сума , начиная от датата на извършеното увреждане – 11.04.2022 г. до окончателното й изплащане . Същият ищец моли съда да осъди ответника да му заплати всички направени от него съдебни разноски по делото , включително и съответния адвокатски хонорар.

В съдебно заседание така предявеният иск се поддържа от ищецът чрез процесуалният му представител и се иска неговото уважаване изцяло така както е предявен.

1

Ответната страна е редовно уведомена за предявения срещу него иск, на същата съдът е указал последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание , като същата е подала отговор в определения му от съда законов преклузивен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК в който счита така предявения иск , че се явява допустим за разглеждане , но напълно неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен като такъв изцяло. С оглед становищата и на двете страни и с оглед внимателно прочитане и преценяване на така предявения иск съдът е приел, че искът се явява допустим за разглеждане и като такъв го е разгледал по същество.

В съдебно заседание ответникът редовно призован не се явява лично, като за него се явява неговия процесуален представител , който поддържа становището в отговора на исковата молба , че иска се явява недоказан по основание и по размер и моли същият да бъде отхвърлен изцяло.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявения иск съдът намира, че както бе посочено по- горе е с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД и е процесуално допустим за разглеждане , тъй като не се твърди и не се установява да е бил предявен друг граждански иск за претърпените от ищеца неимуществени вреди от извършеното престъпление срещу него и който иск да е бил приет и разгледан.Съобразно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД е че всеки е длъжен да поправи вредите , които виновно е причинил другиму , като за да възникне задължението за обезщетяване на вреди ,респективно да е налице правото на пострадалото лице да търси обезвреда е нужно да са налице кумулативно всички елементи на сложния фактически състав на непозволеното увреждане , а именно : да е налично извършено деяние, същото деяние да е противоправно извършено , същото деяние да е извършено виновно , да е причинило съответни вреди и тези вреди да са в причинно- следствена връзка с извършеното. Тука следва да се посочи от съда , че съгласно презумпцията на ал. 2 от чл. 45 от ЗЗД вината на дееца се счита за налична до доказване на противното от което следва извода , че доказателствената тежест за опровергаването на липса на вина се носи от ответника , а за установяването 2 на останалите предпоставки за делектната отговорност доказателствената тежест носи ищецът. Следователно в настоящия случай спорни и съответно подлежащи на доказване в настоящото производство от страна на ищеца са въпросите относно настъпването на вреди за ишеца , наличието на причинно – следствена връзка между тях и деянието което ответникът е извършил , а с оглед правилата на чл. 52 от ЗЗД – и техния вид, степен , характер и интензитет.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства , преценени поотделно и в тяхната съвкупност като доказателства по настоящото дело , а именно : епикриза ИЗ № 6822 за ищеца по настоящото дело Ж. И. Г. издадена от Неврохирургично отделение при УМБАЛ – Бургас АД , съдебномедицинско удостоверение № 121 / 22 г. от 18.04.2022 г. издадено от д-р С.и Ш. при Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ Бургас за установяване на телесните увреждания на Ж. И. Г. , Заповед № 12 от 15.04.2022 г. на К.А. ЕООД гр. Карнобат с която е било прекратено трудовото правоотношение на същото дружество с ищеца Ж. Г. по взаимно съгласие на страните , съдържащите се писмени доказателства по преписка вх. № 4877 / 2022 г. на РП Бургас вх. № ТОК – 311 / 2022 г. на ТО- Карнобат , преписка вх.

№ 282ЗМ – 104 / 2022 г. на РУ Карнобат – сведение от Д. Т. П. , протокол за доброволно предаване от 11.04.2022 г. на вещи от същото лице Д. П. , трудов договор № 44 от 10.11.2021 г. на Д. П. с К.А. ЕООД гр. Карнобат ведно с приложена длъжностна характеристика към него , трудов договор № 45 от 10.11.2021 г. на Ж. Г. с К.А. ЕООД гр. Карнобат , ведно с приложена към него длъжностна характеристика , постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 27.07.2022 г. на Щ.П. прокурор при Районна прокуратура

- гр. Бургас , Териториално отделение гр. Карнобат , показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели М. Г. и В. Ф. се установява , че ищецът Ж. Г. и ответникът Д. П. са работили по трудови договори към К.А. ЕООД гр. Карнобат на щатните длъжности – пазач, невъоръжена охрана с място на работа в овощна градина , намираща се в землището на гр. Карнобат по пътя отдясно от гр. Карнобат за село Детелина , като на 11.04.2022 г. сутринта около 7 часа ищецът Г. бил на работа и очаквал колегата си – ответника П. да го смени . На място тогава пристигнал ответника П. и при приемането на работата от ищеца , П. му нанесъл побой като го ударил няколко пъти по главата и гърба с ръце , ритан с крака , 3 включително и удрян с дървения кол , който впоследствие той предал доброволно на органите на полицията , прорязал дясната му мишница с неговото собствено джобно метално черно разтегателно ножче , което и него впоследствие предал доброволно пак на органите на полицията и разкъсал дрехите на Г.. Последният се уплашил много от тези действия на ответника П.

, успял да се отскубне от него и избягал от фургона където му били нанесени горепосочените телесни увреждания и тръгнал по черния път към изхода на градината , където по същото време минал служебния автомобил , превозващ пазачите към градините на същата фирма.Същият ищец бил качен на този служебен автомобил и в него разказал на намиращите се него хора , вкл. на свидетелят Ф. , че П. му нанесъл побой, което било видно от раните по лицето му и го разрязал лошо с ножчето си и помолил шофьора на автомобила да го закара до болницата в гр. Карнобат тъй като го боляло и не се чувствал добре. Със същият този автомобил бил отведен в болницата в гр.

Карнобат , а след това поради сериозните му увреждания и прорезната му рана бил закаран в ЦСМП Бургас , където раната му била обработена и зашита с 8 броя шева, след което бил освободен да си ходи. На излизането от това болнично заведение ищеца Г. припаднал и затова бил настанен в Неврохирургичното отделение на УМБАЛ Бургас за лечение от дата 11.04.2022 г. до 13.04.2022 г. с диагноза мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма .В писмените материали по преписката се съдържа сведение , подписано саморъчно от ответника П. от дата 11.04.2022 г. , в което той обяснява , че е наранил Г. и признава за нанесените му телесни увреждания. Разпитаният в съдебно заседание свидетел Ф. пък посочва , в какво лошо физическо и психическо състояние е видял ищеца Г. когато същият е излизал от овощната градина и се е намирал в служебния автомобил , за уплахата на същия от нанесените му наранявания и за агресивното поведение на ответника П. към ищеца Г. , преди последния да се качи в автомобила , както и впоследствие агресивното поведение на П. към него защото той е съобщил за станалото на органите на полицията.

Разпитаният в съдебно заседание свидетел М. Г. пък дава други подробни сведения за лошото физическо и психическо състояние на ищеца в същи ден в болницата, като посочва , че първоначално той е бил неадекватен , посочва , че е видял нараняванията му по лицето , синините на кръста му и дълбоката прорезна рана на дясната му . Същият посочва , че преживените наранявания 4 от ищеца се отразили крайно негативно на неговия живот , тъй като той станал трудно контактен , нервен и изпитвал силни болки . Трудно вървял в период около 2- 3 седмици заради нараняванията в кръста, ръката го боляла , а от нараняванията по лицето дъвчел трудно. Същият свидетел и св. Ф. посочват , че впоследствие ищеца бил освободен от работа , без да е бил виновен по какъвто и да е начин за инцидента с него и без да е провокирал по какъвто и да е начин ответника да му нанесе съответните наранявания .От горепосочените медицински документи – епикриза и съдебно медицински документи се установява по един категоричен и несъмнен начин , че на ищеца Г. са нанесени следните наранявания : мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма и оток в лява темпорална област довели до временно разстройство на здравето , неопасно за живота , прорезна рана в областта на дясната ръка довела също до временно разстройство на здравето , неопасно за живота , както и кръвонасядания по лицето и гърба които са довели до болка, като получените наранявания отговарят да са получени по време и начин , както се съобщават от пострадалия , при действието на твърди, тъпи предмети , каквито могат да са ударите с части от човешкото тяло или дърво или всеки друг предмет с подобна характеристика , като раната в областта на дясната ръка отговаря да е получена от предмет с режещ ръб, какъвто може да бъде всеки нож или всеки друг предмет с подобна характеристика. Тука следва да се посочи от съда , че същите предмети са причинени уврежданията посочени по- горе , а именно : 1 бр. черно метално джобно разтегателно ножче и 1 бр. дървен кол боядисан в червена боя с дължина около 70 см. са били доброволно предадени от ответника П. с горепосочения протокол за доброволно предаване на вещи в деня на увреждането – 11.04.2022 г. .Същите горепосочени факти респ. обстоятелства се потвърждават от заключението на вещото лице П. П. по назначената по делото съдебномедицинска експертиза , което заключение като неоспорено от страните по делото и прието от тях , съдът кредитира като абсолютно доказателство по делото , в което заключение вещото лице посочва , че потвърждава извода за механизма на получаването на горепосочените наранявания в ищеца при извършеното преди това и описано по- горе освидетелстване със съдебномедицинското удостоверение № 121 / 22 г. посочено по-горе , като същото вещо лице посочва , че при проведения преглед на ищеца да дата 18.10.2022 г. е установил , че 5 прорезната рана се намира в горната трета на дясната мишница , като същата рана е обработена хирургически с наложени 8 шева и е с дължина 9 см. , като ищеца съобщава за продължителни болки в гърба след инцидента.При изслушването на същото вещо лице в съдебното заседание на 27.10.2022 г. то съобщава , че белегът от раната на дясната ръка на ищеца би се заличил след 10-15 години , което показва сериозността на това нараняване.

С оглед на горното , съдът намира , че в настоящото производство се доказа по един несъмнен и категоричен начин , че ответникът е причинил горепосочените телесни увреждания на ищеца вследствие на нанесените от него удари с ръка , крак и нож в областта на тялото и главата на ищеца, което доказва по същия начин , че ответника е извършил горепосоченото деяние – деликт , което пък показва виновното противоправно поведение на ответника спрямо ищеца , като се доказва и причинно – следствената връзка между извършения деликт от ответника и причинените вреди на ищеца , които се явяват негова пряка и непосредствена последица . Затова съдът намира, че така предявения иск се явява доказан по основание, като остава и следва да бъде доказан и по размера претендиран от ищеца. В тази връзка с исковата си молба ищецът претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди , за претърпени в резултат на извършеното деяние срещу него причинило му непозволено увреждане , изразяващо се в съответни болки и страдания в размер на сумата от 5 000 лв. , ведно със законната лихва , считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. В случая неимуществени са тези вреди които засягат не имуществото , а личността на пострадалия . В групата на неимуществените вреди се включва емоционалния живот на пострадалия , физическите и моралните страдания , предизвикани от противоправните деяния на други лица, като неимуществените вреди са по принцип неоценими в пари.Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД предвижда , че обезщетението дължимо се за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи , разбира се ако причинената му вреда е действителна и сериозна. Тука следва да се посочи , че понятието справедливост не е абстрактно понятие, тъй като то е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства , които трябва да се имат в предвид при определянето при определянето от съда на размера 6 на обезщетението. Такива обстоятелства могат да бъдат - характерът на увреждането , начинът на извършването му , обстоятелствата при които то е извършено , допълнителното влошаване на здравето , причинените морални страдания , като виновникът за непозволеното увреждане дължи пълна обезвреда за вредите , които е причинил на пострадалия , а не само такава според материалното му състояние. В случая е без значение дали задължението за заплащане на обезщетение , респ. обезвреда ще се отрази неблагоприятно върху ответника , като ограничи неговия обичаен начин на живот , тъй като размерът на обезщетението следва да се определи само в зависимост от причинената вреда. По делото не бяха събрани никакви доказателства и такива не бяха приложени от ответника , въпреки дадената му възможност , относно ищецът именно с поведението си преди и към момента на деянието на ответника е допринесъл за настъпването на вредоносния му резултат , щото ищеца да го е предизвикал по някакъв начин да извърши и респ. нанесе горепосочените наранявания на ищеца и затова да е съпричинил по някакъв начин тези вреди, напротив събраха се само доказателства в противната насока.