Определение № 200 от 23.07.2026, Районен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. Кърджали, 23.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Частно наказателно дело № 20265140200394 по описа за 2026 година

Производството се движи по реда на чл.24 3 ал.3 и сл. от НПК.

Постъпила е жалба от ощетеното юридическо лице чрез управителя на „Търговия- К“ООД Р. Д. Б. чрез упълномощен от него адвокат И. Б. против Постановление на Районна прокуратура- Кърджали от 10.06.2026г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № **/ 2025г. по описа на ОСлО при ОП- Кърджали, с която го намира за необосновано и незаконосъобразно. Излага следните съображения: от събраните по делото доказателства се установяват конкретни разпоредителни действия, които прокурорът е бил длъжен да анализира в тяхната последователност, основание, документална обезпеченост, краен получател и отражения върху имуществото на дружеството, а въпреки това е достигнал до неправилен извод, че такива липсват; необоснован е извода на прокурора, че не са установени разпоредителни действия в личен интерес или в полза на трето лице, защото са установени именно такива действия- приемане на продажни цени от имоти на дружеството по лични банкови сметки на управителя, превеждани са значителни суми от банковите сметки на дружеството към личните сметки на управителя с основание „служебен аванс“, последвало е разходване на тези суми извън банковите сметки на дружеството, както и са преведени 156 313,45лв. към банковата сметка на сина на управителя Д. Й.; прокурорът е направил необоснован извод за липса на имуществена вреда, тъй като постъпването на 749 248лв. дружествени 1 средства по лични сметки на управителя изисква проверка, която не е направена, за да се изясни документирано ли е, отчетено ли е и извършено ли е по основание това постъпване на средства; необоснован е и извода, че преводът на 156 313,45лв. към Д. Й. бил в полза на дружеството, тъй като той бил „особен представител“, но това качество не доказва, че тази лична сметка е сметка на дружеството, дали сумата е постъпила в дружеството, изразходвана ли е за дружествени нужди, имало ли е дружеството контрол върху тези средства, осчетоводен ли е превода и като какво- приход или разход, имало ли е правно основание тези пари да се държат по лична сметка на това физическо лице; изводът, че липсва субективната страна на деянието е немотивиран, тъй като не са обсъдени всички обстоятелства по делото; не е изследвано дали установените факти покриват друг състав от НК. Поради това повереникът моли съда да отмени обжалваното постановление и да върне делото на прокурора със задължителни указания за допълнително разследване относно прилагането на закона и извършването на необходимите действия по разследването.

Настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е подадена в законоустановения 7- дневен срок, тъй като е постъпила на 18.06.2026г., а обжалваното постановление е връчено на 15.06.2026г. видно от приложеното по делото известие за доставяне. Поради това тя подлежи на разглеждане по същество, тъй като е подадена от лице, имащо право на обжалване, а именно управител на юридическо лице в качеството му на ощетено такова.

Районна прокуратура- Кърджали е прекратила на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК с Постановление от 10.06.2022г. наказателното производство по досъдебно производство № **/ 2025г. по описа на ОСлО- Кърджали водено за престъпление по чл.201 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК. Мотивира акта си с това, че не са събрани доказателства за извършено престъпление от общ характер по чл.201 ал.1 от НК, защото: не е налице изпълнителното деяние по чл.201 ал.1 от НК и съответно не е осъществено съставомерно такова по смисъла на този член, тъй като не се установяват разпоредителни действия с предмета на престъплението в полза на В. Й. или в полза на трето лице, а всички действия от негова страна не надхвърлят мандата, чийто рамки са поставени с решението на общото събрание на дружеството; не се установява по делото да е настъпила имуществена вреда за дружеството; не се установява пряк умисъл от страна на В. Й., тъй като 2 всички разпореждания са извършени в полза на „Търговия- К“ООДКърджали.

Преди да се произнесе настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Съгласно чл.14 ал.1 от НПК разследването по едно наказателно дело следва да бъде проведено обективно, всестранно и пълно. И едва след това прокурорът може да пристъпи към завършването му чрез изпълнение на задълженията му по чл.242 и следващите от НПК. От там съгласно чл.199 ал.2 от НПК той следва да се произнесе с постановление, което трябва да е мотивирано на база на събраните доказателства. В случая това не е направено, тъй като на първо място прокурорът не е изложил установените от него факти по делото. Описал е избирателно само показанията на двамата свидетели В. Й. и Р. Б., които са имали качеството управител на дружеството „ТърговияК“ООД- Кърджали през различни периоди от време, но не е изложил изводи какви факти приема да са установени. Прочее по досъдебното производство са разпитани и други свидетели, но не става ясно кои гласни доказателства кредитира обвинението и каква фактическа обстановка приема на базата на тях, а и на останалите събрани по делото доказателства.

На следващо място изводите в обжалваното постановление в някои части са немотивирани и противоречиви. Това е така, тъй като прокурорът декларативно е написал, че липсва имуществена вреда, че не се установяват разпоредителни действия от страна на В. Й. с предмета на престъплението в своя полза или в полза на трето лице, както и че няма пряк умисъл от В. Й., тъй като всички разпореждания са извършени в полза на „Търговия- К“ООД, без да изложи мотиви и аргументи защо прави тези изводи и на базата на какви доказателства се основават те. Буди недоумение как се твърди, че няма разпоредителни действия, а след това е написано, че извършените такива били в изгода и в интерес на дружеството. Това води до объркване на база на какви факти и доказателства обвинението е стигнало до тези изводи.

На трето място е налице неизясненост на важни факти по делото, които са относими към предмета на доказване по разследваното деяние, поради следното: 1.В обжалваното постановление обвинението е посочило, че Общото събрание на дружеството е взело решение за продажба на недвижими имоти и е упълномощило управителя по това време В. Й. да ги продава, но предвид на посоченото, че няма упълномощаване парите по тези сделки да се 3 превеждат по сметка на физическото лице В. Й., то няма отговор на въпроса този факт какво представлява и последвало ли е щета или липса за юридическото лице. Следва да се изясни дали по този начин не е ощетено дружеството, дали това не представлява нарушение на служебните задължения от страна на управителя, или пък е нещо друго;

2.Не е изследван въпросът дали всички получени парични средства по личните банкови сметки на В. Й. са отчетени от него и дали са осчетоводени от дружеството. Това е важно, тъй като парите получени от продажбите на недвижими имоти не са лични пари на свидетеля В. Й., пък бил той и управител на „Търговия- К“ООД по това време, тъй като това са пари на дружеството и неотчитането на повереното чуждо имущество на практика представлява фактическо разпореждане, без значение дали е реализирана имотна облага, каквато е и съдебната практика, която е непротиворечи по този въпрос. Без значение е обстоятелството, че той е и съдружник в това юридическо лице, тъй като винаги тези вещи ще бъдат чужди за физическото лице, защото „Търговия- К“ООД е имуществено обособено от своите членове, респективно капиталовложители;

3.Прокурорът не е отчел факта, че считано от 05.01.2024г. в Търговския регистър като управител на „Търговия- К“ООД, след който период и въпреки това свидетелят В. Й. е продължил да получава по личната си банкова сметка пари от продажба на недвижими имоти собственост на дружеството. Това се установява от назначената съдебно счетоводна експертиза на досъдебното производство, което е възприето и обвинението в атакуваното постановление. Не е без значение това обстоятелство, тъй като безспорно парите са чужди по отношение на лицето В. Й. както когато ги държи все още в качеството си на управител на юридическото лице, така и когато той вече не е длъжностно лице и няма никакво право да ги държи и да се разпорежда с тях. Още повече, че в периода от 05.01.2024г. до 05.02.2024г., съгласно цитираната счетоводна експертиза, В. Й. от своята банкова сметка е превеждал суми с посочено основание дивиденти на съдружниците за 2023г., което също не е изследвано като действие;

4.Безспорно е установено, че в периода от 23.11.2022г. до 30.10.2023г. свидетелят В. Й. е получил като „служебен аванс“ сумата от 637 280лв.

/погрешно посочена от вещото лице сумата да е в размер на 558 240лв./, за 4 които обаче няма нито събрани доказателства или каквито и да било данни за какво точно са използвани, какво е основанието за тях, отчетени ли са те, върнати ли са и т.н. Безспорно е, че това са фирмени пари, които са чужди за физическото лице В. Й., поради което е било нужно да се проследят, за да се провери засегната ли е възможността на собственика на тези пари да се разпорежда с тях и за какъв период, както и това временно ползване на средствата ли е или е на някакво правно основание. Всички тези въпроси са останали неизяснени по делото и без критично този факт е игнориран от разследването;

5.Не е изяснено по делото двете банкови сметки в *********** с IBAN: ********* и IBAN: ************, посочени и от вещото лице И. Н., чии са, какъв е техния статут- фирмени ли са или са на физическо лице, както и най- вече кой има право да се разпорежда със средствата по тях. Това е от изключително важно значение, за да се установи има ли щета за дружеството и каква е тя, тъй като след 05.01.2024г., а именно на датата 02.07.2024г. В. Й., когато вече не е управител на юридическото лице, е превел по тези две сметки сумата от 156 313,45лв., посочвайки основание „фирмени средства“ с титуляр Д. В. Й. Тези въпроси нито са изследвани, нито са коментирани от обвинението, въпреки, че още с изготвянето на съдебно- счетоводната експертиза са идентифицирани;

6.Дори и да се приеме версията, че приходите от продажбата на недвижимите имоти собственост на „Търговия- К“ООД заедно с получените „служебни аванси“, които са постъпили по личната сметка на В. Й., са били разходвани за изплащане на дивиденти и за разходи на дружеството, то остава една сума за която няма данни какво се е случило с нея. Това е така, тъй като посоченото физическо лице е получило по личната си банкова сметка от сделки сумата от 190 951,65лв., които заедно със служебния аванс от 637 280лв., възлизат на обща стойност от 828 231,65лв. От тях, ако приемем, че са изплатени дивиденти, които са на стойност от 551 890лв., както и са погасени задължения на дружеството в размер на 48 137,08лв., така също, ако хипотетично се приеме, въпреки, че това не е изяснено по делото, че В. Й. е върнал на дружеството на 02.07.2024г. сумата от 156 313,45лв., то остават пари в размер на 71 891,12лв., за които няма никакви данни защо са получени от физическото лице, на какво основание са останали у него, върната ли са, отчетени ли са и т.н. Вярно е, че за да е налице присвояване, не е достатъчно 5 да бъде установена липса на имущество, която не винаги е резултат на присвояване, защото тя поначало е щета с неустановен произход, докато не се установи, че се дължи на умишлено извършено разпореждане без правно основание в личен интерес на дееца или на друго физическо лице, но всичко това подлежи на проверка и доказване, тъй като не е изяснено по досъдебното производство, което обвинението иска да прекрати.

На последно място, но не по значение, следва да се отбележи, че при прекратяване на едно досъдебно производство задължително се разследва дали едно деяние- действие или бездействие, осъществява признаците изобщо на някакво престъпление. Прочее по делото не е изследвана в пълнота разследваните факти досежно поведението на длъжностното лице, а именно дали то не осъществява друг състав на престъпление по НК, като например такова по служба по реда на чл.282 и следващите от НК, което още веднъж говори за непълнота на разследването, което се е отразява и на обжалвания прокурорски акт. Всъщност правилно жалбоподателят в настоящото производство е посочил за липса на извършена проверка за това дали в условията на евентуалност не са налице данни и за престъпление по чл.217 и чл.219 от НК, каквото задължение имат органите на досъдебното производство по смисъла на чл.14 ал.1 от НПК, но което не са изпълнили.