Определение № 24670 от 07.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24670 гр. София, 07.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110119051 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, искова молба, насочена против Е. И. Н., ЕГН **********, с която са заявени установителни искови претенции за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1405/2026г., по описа на РС-Шумен.

Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, поради недопустимост на претенцията, а производството по делото прекратено, поради следните съображения:

Както се посочи настоящото производство е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

В т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, е прието че - исковият съд следва да прецени всички предпоставки за допустимост на иска, вкл. наличието на подадено в срок възражение от длъжника, без да е обвързан от преценката на заповедния съд.

Видно от извършената справка в електронното заповедно дело № 1405/2026г., по описа на РС-Шумен, издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е изпратена на длъжника по настоящ адрес: гр. София, жк. „Стрелбище“, бл. 16, вх. В, ет. 1, ап. 17, като във върнатите в цялост съобщения е отразено, че адресът е посетен неколкократно, никой не отговаря, като на оставените съобщения никой не отговаря.

С определение 2085/23.06.2026г., заповедният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и е дал указания на заявителя, за предявяване на иск.

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи: когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Логическото и граматическо тълкуване на процесуалноправната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обуславя извода, че за да бъдат дадени указания за иск по този ред следва да са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки, а именно:

– на първо място връчването да е осъществено чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК

1 на следващо място връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса

В случая не е налице втората кумулативно изискуема се предпоставка, а именно да са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, доколкото в нито едно от върнатите в цялост съобщения не е налице отразяване, че лицето не живее на адреса.

Доколкото заповедта за изпълнение е връчена, чрез залепване на уведомление на 06.06.2026г., двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 ГПК е изтекъл на 20.06.2026г., тоест към настоящия момент не е изтекъл едномесечния срок за възражение по чл. 414 ГПК.

На следващо място след изтичане на този срок, в случай, че не бъде депозирано възражение по чл. 414 ГПК, доколкото не е установено, че лицето не живее на адрес, заповедта за изпълнение влиза в сила и следва да бъде издаден изпълнителен лист, тъй като не е налице една от кумулативно изискуемите се предпоставки на чл. 415, ал. 1, т.

2 ГПК, в частност не са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса.

За пълнота следва да се посочи, че заповедният съд не е направил опит да връчи заповедта на адреса, посочен от заявителя в заявлението по чл. 410 ГПК.

По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че настоящото производство се явява недопустимо.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, подадената от "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК ХХХХХХ, Искова молба вх. № 212227/02.07.2026г., насочена против Е. И.

Н., ЕГН **********, с която са предявени установителни искови претенции по чл. 422 и сл. ГПК за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1405/2026г., по описа на РС-Шумен

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 19051/2026г., по описа на Софийски районен съд, III ГО, 180-ти състав.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на РС-Шумен препис от настоящото определение, след влизането му в сила.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2