Решение № 24 от 13.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Б.

Членове:

Милен Михайлов

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Татяна Ив. А.а в присъствието на прокурора Л. Ст. Д. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100601922 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 61/15.02.2024 г., постановена от СРС, 23-ти състав по Наказателно дело от общ характер № 20211110214610 по описа за 2021 година, съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия И. Г. за ВИНОВЕН в това, че – на 05.10.2020 г. в гр. София, ул. „********, се съвкупил с Д. А. ЕГН ********** проникнал с половия си член във влагалището на свидетелката, като я принудил към това със сила и заплашване - държейки нож в ръката си й казал, че ще й отреже ухото, заплашил я с бухалка в ръката си, заплашил я, че ще я разчлени, ударил й шамар с ръка в лицето - престъпление по чл. 152 ал. 1 т. 2 от НК, поради което на основание чл. 54 от НК го е ОСЪДИЕЛ на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия И. Г. за ВИНОВЕН в това, че на 05.10.2020 г. в гр. София, ул. „********, извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на Д. А. ЕГН ********** - поставил половия си член в устата й и еякулирал в 1 устата и върху лицето й, като я принудил към това със сила и заплашване държейки нож в ръката си й казал, че ще й отреже ухото, заплашил я с бухалка в ръката си, заплашил я, че ще я разчлени, ударил й шамар с ръка в лицето престъпление чл. 150 ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл. 23 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия И. Г. едно общо наказание за престъпленията по настоящата присъда „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА .

На основание чл. 24 от НК съдът е УВЕЛИЧИЛ така определеното общо наказание на подсъдимия И. Г. с ШЕСТ МЕСЕЦА .

На основание чл.59 от НК съдът е ПРИСПАДНАЛ от срока на така определеното наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан по обвинението по настоящото дело за времето от 25.08.2021г. до 13.12.2021г.

На основание чл.57 от ЗИНЗС СРС е ОПРЕДЕЛИЛ първоначален общ режим за изтърпяване на така определеното и увеличено общо наказание .

На осн. чл. 45 ЗЗД СРС е ОСЪДИЛ подсъдимия И. Г. да заплати в полза на Д. А. сумата от 20 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 152 ал. 1, т. 2 от НК, ведно със законната лихва върху сумата от 05.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

На осн. чл. 45 ЗЗД съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия И. Г. да заплати в полза на Д. А. сумата от 10 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 150 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата от 05.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия И. Г. да ЗАПЛАТИ в полза на държавата сумата от 1 200 лв. - държавна такса върху уважените граждански искове, както и сумата от 5.00 лева - държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

С Допълнително Определение от 13.08.2024г. постановено по реда на чл.

306, ал. 1, т. 4 от НПК СРС е ОСЪДИЛ подсъдимия И. Г. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата и бюджета на Съдебната власт, по сметка на СРС, сумата от 3785,90 лв., представляваща разноски за вещи лица в производството пред 2 първата инстанция.

Срещу така постановената присъда е постъпила Въззивна жалба от адв.

В., защитник на подсъдимия И. Г. в която се сочи, че присъдата на СРС в наказателната й част е незаконосъобразна и неправилна, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, при неправилно приложение на материалния закон, като сочи и че алтернативно счита така определеното наказание за явно несправедливо.

Сочи се, че в производството пред СРС, съдът е ограничил правото на защита на подсъдимия, като е лишил защитника от възможност сам да определи съдържанието на защитната реч, което адв. В. счита за съществено процесуално нарушение.

Сочи се и допуснато нарушение, свързано с определения за съдебен заседател Г. Н., която според защитата била определена по-малко от един час преди Разпоредителното заседание и не е могла да се запознае с делото, за да формира вътрешното си убеждение за това, дали да приеме за съвместно разглеждане гражданските искове и останалите въпроси, посочени в чл. 248 от НПК, както и относно искания от защитата отвод на съдебния състав.

Защитникът сочи, че незаконосъобразно са били заличени важни свидетели, включително и единственият пряк свидетел – очевидец – св. А. Ц., който е бил в съседната стая по време на деянието, както и св. Б.С., което било пречка за установяване на обективната истина.

Сочи се, че незаконосъобразно СРС е отказал да допусне Съдебно медицинска експертиза /сексологична/ от вещо лице със специалност „Сексолог“.

По отношение на гражданската част на присъдата, защитникът счита гражданските искове за неоснователни и недоказани.

В заключение се прави искане за отмяна на обжалваната присъда и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се иска връщане на делото за разглеждане от друг състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и алтернативно – намаляване на наложеното наказание.

Постъпила е и ВЪЗЗИВНА ЧАСТНА ЖАЛБА от адв. В. срещу Определение от 13.08.2024г. постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК с което СРС е ОСЪДИЛ подсъдимия И. Г. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата 3 и бюджета на Съдебната власт, по сметка на СРС, сумата от 3785,90 лв., представляваща разноски за вещи лица в производството пред първата инстанция, като се сочи, че в случай, че той бъде оправдан, всички разноски следва да останат за сметка на Държавата.

Постъпило е и Допълнително изложение към въззивна жалба от 15.05.2025г. с подробно изложени доводи за неправилност на присъдата на СРС.

За правилното изясняване на делото, СГС е преценил, че е необходимо да допусне до разпит св. А. Ц., както и да назначи нова Съдебномедицинска експертиза, която да бъде изготвена от доц. д-р М. М. Г., д.м. - специалист по съдебна медицина, съдебен лекар и доцент по съдебна медицина и деонтология, вещо лице по списъка на СГС и CAP и д-р Л. А. Д., специалист по акушерство и гинекология.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия поддържа жалбите и допълнителното изложение и прави доказателствени искания.

Представителят на СГП оспорва направените доказателствени искания.

Представителят на ГИ и ЧО адв. Ч. също оспорва искането на защитата за допускане на доказателства.

Съдът, след като е взел становището на страните е уважил искането на защитата за разпит на свидетеля А. Ц. и е оставил другите искания по доказателствата без уважение.

В хода по същество защитникът на подсъдимия Г., адв. В. моли изложените съображения в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения да бъдат уважени, а делото върнато на първата инстанция.

Защитата счита, че пред СРС, делото е разгледано от незаконен състав, доколкото е допуснато нарушение при избора на съдебни заседатели. Сочи, че съдебната заседателка Г. А., участвала в делото приела да се яви за 40 минути в сградата на СРС, поради което и не е имала време да се запознае с материалите по делото, поради което, според защитата, същата не е имала възможност да се произнА. заедно със съда по поставените в Разпоредителното заседание въпроси, относно допускане и разглеждане на гражданския иск и евентуално допуснати на ДП съществени процесуални нарушения. Защитата акцентира особено силна на факта, че съдебният 4 заседател, поради краткото време между избора му и явяването му в сградата на СРС, не е имал време да чете делото, като СРС неправилно е оставил без уважение искането на защитата за отвод на този съдебен заседател. В тази връзка отново се прави искане за отмяна на Присъдата и връщане на делото на друг състав на СРС за разглеждането му от друг, законен състав.

Защитата сочи и друго съществено процесуално нарушение, допуснато от първостепенния съд, изразяващо се в недопустимо ограничаване правото на защита на подсъдимото лице, да определи по своя воля съдържанието на защитната реч, като сочи, че по недопустим начин, председателят на състава е разпоредил на съдебния секретар да се записва защитната реч, след като се перифразира от нейна страна и измени нейното съдържание, като се пише под нейна диктовка измененото съдържание на защитната реч. Сочи, че пред СГС няма как да преповтори наново защитната реч, като твърди, че подсъдимият и неговият защитник са лири лишени от цяла една инстанция по право и по факт, а в настоящата въззивна инстанция следва да бъдат изтъкнати доводи за наличие на процесуални нарушения, изискващи се към въззивната инстанция, а не към делото по същество в СРС. Защитата счита, че с посочените нарушения СРС не е изпълнил задължението си мотивирано да се произнесе по всички доводи, които защитникът имал желание да направи и обоснове в своята защитна реч. В подкрепа на казаното, защитникът сочи решение № 241/14.05.2020 г. по наказателно дело № 951/2019 г. на ВКС, 1–во наказателно отделение според което, върховните съдии указват еднозначно, че всякога изменението и прекъсването на защитната реч с указание за нейното съдържание води до съществено процесуално нарушение и то достатъчно за отмяна на съдебния акт, без да се обсъждат останалите доводи, засегнати във въззивната жалба.

На трето място защитникът счита, че неправилно е приложен материалния закон, доколкото, в нарушение на правилата на чл.13 и чл.14 и чл.107, ал.2 от НПК, първостепенният съд бил направил погрешни фактически изводи и от там и погрешни правни изводи за вината на подсъдимия. Защитата сочи, че неправилно СРС бил приел, че е налице продължително принудително задържане на пострадалото лице, без да става ясно на какво основава тези свои изводи.

Защитникът сочи, че по делото не се съдържат доказателства, които да 5 релевират тази обичайна заплашителна обстановка до степен, до която пострадалата А. да не може да се защитава и противопостави на подсъдимия Г., да остане да пренощува в неговата квартира. Защита сочи още, че пострадалата била получавала подаръци от подсъдимия, доброволно ги е приемала, доброволно е дошла да гостува на подсъдимия и е имала възможност по всяко време да се обади на тел. 112, ако е искала да си тръгне, но е била възпрепятствана от подсъдимия.

Защитата допуска и че е възможна налична извинителна грешка по чл. 14 от страна на подсъдимия Г., ако спрямо неговите възгледи той действително е възприел, че липсва отказ от страна на пострадалата А., за да извършват полов акт.

Защитата сочи също така, че подсъдимият Г. никога не е отричал за присъствието на пострадалата, както и за извършения полов акт и за всичко, което е станало на въпросната вечер. Защитата се позовава и на експертизата, която сочи за давност на деянието между 5 и 6 октомври и преглед на 7 октомври, въпреки че по повдигнатото обвинение в настоящия обвинителен акт на подсъдимия е повдигнато обвинение за извършено деяние в ранните часове на 5 октомври, т.е. на 4/5, а не на 5/6. В тази връзка, защитникът сочи, че допълнително направеният от първостепенния съд извод, че е налице реална съвкупност е неправилен.

По отношение индивидуализиране на наказанията, защитникът счита, че определеното наказание е явно несправедливо, като СРС неправилно е посочил, че се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 10 години, което не отговаря на правилната и актуална редакция на НК, както към момента на извършване на деянието 05.10.2020 г., така и към днешното съдебно заседание, която сочи, че законодателят е предвидил от 2 до 8 години Лишаване от свобода, като по този начин СРС неправилно е отмерил наказанието към средния размер.

Защитата счита, че неправилно при условията на чл.23 от НК по реда на чл.25 от НК, съдът след като е определил едно най-тежко наказание, по реда на чл.24 от НК без да се обоснове, при неосъждано лице и при липса на мотиви, което налага да бъде приложен чл.24 от НК, незаконосъобразно бил увеличил наказанието от 3 години и 6 месеца с още 6 месеца. Защитата счита наказанието, определено от СРС за явно несправедливо и преди 6 увеличаването на същото, а приложението на чл. 24 от НК от страна на първоинстанционният съд е немотивирано и незаконосъобразно.