Решение № 976 от 03.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 976 гр. Русе, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А. П. Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20264520102004 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128, т. 2, и чл. 224, ал.1 КТ, както и чл. 86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Н. Г. К. срещу „БОН ФЕР“ ЕООД, в която се твърди, че считано от 01.04.2022г. е налице трудово правоотношение между страните, като ищцата била назначена в ответното дружество на длъжност „счетоводител“ с уговорено трудово възнаграждение в размер на 1550 лв. В т.

4 от трудовия ѝ договор било посочено, че възнаграждението се изплаща един път месечно от 20 до 25 число. Посочено е в исковата молба, че за м.май е изплатено само частично дължимото ѝ трудово възнаграждение - от общо дължимата нетна сума 1224,42 лв., били изплатени само 500 лв. За периода от юни до октомври 2025г. ищцата не била получила трудовите си възнаграждения.

Трудовото ѝ правоотношение било прекратено със заповед № 7, считано от 31.10.2025г., в която заповед било отбелязано, че ѝ е дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 8 дни, което счита че е в нетен размер на 485,21 лв.

Въпреки депозирана жалба до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, дължимите суми не й били заплатени, с оглед на което се 1 моли да бъде постановено съдебно решение, с което ответното дружество бъде осъдено да й заплати сумите: дължими неизплатени трудови възнаграждения за периода от май - октомври 2025г. в общ размер на 6547,94 лв. нето или 3347,90 евро, ведно с законовата лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане; 70,08 лв. или 35,83 евро, представляваща лихва за забава върху неизплатения остатък от нетното трудовото възнаграждение за месец май 2025г. за периода 26.06.2025г. - 13.04.2026г.; 106,13 лв. или 54,26 евро, представляваща лихва за забава върху неизплатеното нетно трудово възнаграждение за месец юни 2025г. за периода 26.07.2025г. - 13.04.2026г.; 93,57 лв. или 47,84 евро, представляваща лихва за забава върху неизплатеното нетно трудово възнаграждение за месец юли 2025г. за периода 26.08.2025г. - 13.04.2026г.;

81,02 лв. или 41,42 евро, представляваща лихва за забава върху неизплатеното нетно трудово възнаграждение за месец август 2025г. за периода 26.09.2025г. 13.04.2026г.; 68,86 лв. или 35,20 евро, представляваща лихва за забава върху неизплатеното нетно трудово възнаграждение за месец септември 2025г. за периода 26.10.2025г. - 13.04.2026г.; сумата от 56,31 лв. или 28,79 евро, представляваща лихва за забава върху неизплатеното нетно трудово възнаграждение за месец октомври 2025г. за периода 26.11.2025г. 13.04.2026г., както и 485,21 лв. или 248,08 евро, представляваща нетното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни през 2025г., ведно с лихва за забава върху цялата сума от деня на подаването на исковата молба до окончателното й заплащане. Претендира се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество. В съдебно заседание процесуалният му представител изразява становище за допустимост и основателност на исковете, които признава по основание и размер.

Съдът, след като прецени, че ответникът изцяло признава предявените искове, намира, че са налице предпоставките по чл.237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.

Признанието не може да бъде оттеглено. Постановяването на съдебен акт от такъв характер е допустимо с оглед наличието на всички елементи от хипотезиса на визираната правна норма, а именно ответникът признава основателността на предявения срещу него установителен иск, признатото 2 право не противоречи на закона и добрите нрави и със същото страната може да се разпорежда. Също така исковата претенция е подкрепена и от представените по делото и неоспорени писмени доказателства, включително и от представените от ответника ведомости за заплати. В случая са претендирани трудови възнаграждения и обезщетения, размерът на които се установява от представените писмени доказателства и изрично се признава от ответното дружество-работодател като дължими, начислени, но неизплатени.

По тези съображения предявените искове следва да бъдат изцяло уважени.

При този изход на спора, в полза на ищцовата страна са дължими разноски. Претендирани са 600 евро адвокатско възнаграждение, срещу което ответникът е направил възражение за прекомерност, обосновано с обстоятелството, че исковете са признати и делото не се отличава с висока правна и фактическа сложност. Съобразявайки направеното възражение, правната и фактическа сложност на делото от една страна съобразно критериите по чл. 36, ал.3 ЗА и от друга обстоятелството, че адвокатският хонорар е платен преди образуване на делото и съответно преди да бъде ясно какво ще е процесуалното поведение на ответника, както и това, че съобразно материалния интерес по делото платеното адвокатско възнаграждение е с минимално завишение сравнение с посоченото по чл.7, ал.2 пр.2 от Наредба за възнаграждения за адвокатска работа (1051 лв.), но в случая са предявени няколко самостоятелни иска (три), то съдът не намира основание възражението да бъде уважено и следва да се присъди цялата претендирана сума от 600 евро.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС – Русе държавна такса върху уважените искове в размер на 185,04 евро.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „БОН ФЕР“ ЕООД ЕИК117629301, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Добри Немиров“ №11, ет.1, представлявано от управителя Николай Йорданов Стоянов да заплати на Н. Г. К.

ЕГН********** с адрес гр. Русе, ********* сумите: 3 347,90 евро (6547,94 3 лева), представляващи дължими и неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода месец май – месец октомври 2025г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 14.04.2026г. до окончателното ѝ изплащане, 243,34 евро (475,93 лева), представляващи обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода 26.06.2025г. до 13.04.2026г., както и 248,08 евро (485,21 лева), представляващи нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни за 2025г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 14.04.2026г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА „БОН ФЕР“ ЕООД ЕИК117629301, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Добри Немиров“ №11, ет.1, представлявано от управителя Николай Йорданов Стоянов да заплати на Н. Г. К.

ЕГН********** с адрес гр. Русе, ********* сумата от 600 евро разноски по делото.

ОСЪЖДА „БОН ФЕР“ ЕООД ЕИК117629301, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Добри Немиров“ №11, ет.1, представлявано от управителя Николай Йорданов Стоянов да заплати по сметка на Районен съд - Русе държавна такса върху уважените искове в размер на 185,04 евро.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4