Решение № 209 от 13.10.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Девня, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ при участието на секретаря А. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20253120101207 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу А. Р. А., ЕГН **********. по реда на чл. 422 ГПК, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следните суми, за които има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. №844/2025г. на РС Девня : сума за консумирана топлинна енергия в размер от 588,64лв./300,97 евро - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 03.06.2025г. до окончателното изплащане на вземането, 95,01лв./48,58 евро - мораторна лихва за периода 15.09.2023г. до 28.05.2025г., а за дялово разпределение - 59,73лв./30,54 евро - главница за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 03.06.2025г. до окончателното изплащане на вземането и 14,75лв./7,54 евро - лихва за периода 16.07.2022г. до 28.05.2025г. Претендира и сторените разноски в настоящето и в заповедното производство

Исковете са основани на следните твърдение : Ответникът е собственик на топлоснабден имот за процесния период и е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.

1 за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочеН. период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр.София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношеН. между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задължеН.та на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задължеН.та и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.З от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл.31, ал.1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.

32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетН. период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължеН.та по чл. 32, ал. 2 и ал.

3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задължеН.та по ал. 2 клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Ответникът видно от приложеното извлечение от сметки за аб. № 96712 е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 7 1396 от ЗЕ/ сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабдеН. имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “ДАЛСИЯ България”. Въз основа на чл.139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичН. регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдеН. имат са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителН. период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „ДАЛСИЯ „ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за 2 топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр.68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр.34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдеН. имот са издадени изравнителни сметки, сумите за топлинна енергия, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Ответникът чрез процесуален представител адв. А. Г. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Излага, че няма индивидуален договор. ДА.те по делото са за обект на ет.3, а обекта на ответника е на първи надпартерен етаж. Не са му изпращани и получавани фактури за неговия обект. Не са му съобщавани месечно задължеН. за “потребление”. Респ. не се дължи нито главница, нито лихва. Не са му известни общите условия, действали в процесния период. Не ги е подписвал, не са индивидуално уговорени, не го обвързват. Не се представят по делото и не са публикувани ежемесечно дА.те за всеки потребител, вкл. за ответника. Не се представят нотариално заверени констативни протоколи с “потребление" за процесния период. Дори и да са налични дА. за “потребление” в процесния период, то те са служебно начислени, а не са реално потребени и не еа за процесния обект. Ответникът оспорва потреблението - само използвана енергия се заплаша.

Той изобщо не живее в обекта. По претенцията за 588.64лв. главница - стойност на незаплатена ТЕ за периода 1.5.2022 30.4.2022г. Твърди се, че е консумирана и незаплатена.

Ниго е консумирана, нито не е платена. Търси се сума по прогнозни цени, а не по реална доставка, дори не по изравнителни сметки. По фактура № ********** от 31,7.2023г. изравнителна фактура за целия период от 01.05.2022г. до 30.4.2023г. се търси сума от 287.09лв. От справка за издадени кредитни известия към фактури за прогнозно начислена топлинна енергия за периода 1.5.2022г. - 30.4.2023г. се установява, че цялата фактурирана сума от 1065.20 лв. по всички фактури за периода е намалена със сумата по кредитните известия - 1065.20лв., което означава, че няма НИКАКВА СУМА за изравняване. 1065.20 лв. минус 1065.20 лв. е равно на нула. Същото се установява и от индивидуална справка за използвана ТЕ за отчетен период 05.22-04.2023г., от която се установява, че изравнителната сума е отрицателна- т.е ищецът дължи на ответника 695.26 лв. без ДДС. а не ответника на ищеца. Въпреки това, сумата е платена на ищеца с преводно нареждане от 27.5.2025г., включена в сумата от 370 лв., като изрично в преводното нареждане е посочено, че се заплаща сума по фактура № ********** /фактура Js'e ********** от 31.7.2023г./. Разликата между 370 лв. и 287.09лв. покрива другите търсени суми за лихви и “дялово разпределение”. По фактура 1034623706 от 31.7.2024г. изравнителна за целия период от 1.5.2023г. до 30.4.2024г. се търси сума от 301.55 лв. От справка за издадени кредитни известия към фактури за прогнозно начислена топлинна енергия за периода 1.5.2023г. 30.4.2024г. се установява, че сумата не е 301.55 лв., а 275.87 лв. по всички фактури за периода и е намалена със сумата по кредитните известия 275.87 лв.. което означава, че няма НИКАКВА СУМА за изравняване. 275.87лв лв. минус 275.87 лв. е равно на нула. От индивидуална справка за използвала ТЕ за отчетен период 05.23-04.2024г. се установява, чс изравнителната сума е 20.20 лв., а не процеената. Въпреки това, сумата от 20.20 лв. е платена на ищеца с преводни нареждаН. от 27.5.2025 г.:-4 лв. по фактура № ********** от 3

23.12.2023г. за периода от 1.12.2023г. до 31.12.2023г.; - 4 лв. по фактура № ********** от 30.11.2023г. за периода от 1.11.2023г. до 30.11.2023г.;-4 лв. по фактура № 1502364595 от 31.10.2023г. за периода от 1.10.2023г. до 31.10.2023г.;- 5 лв. по фактура № 1602366865 от 30.9.2023г. за периода от 1,9.2023г. до 30.9.2023г.;-5 лв. по фактура №1402347658 от 31.8.2023г. за периода от 1.8.2023г. до 31.8.2023г. Следователно, сумата от 588.64лв. не се дължи. Рееп. след като не се дължи главница, не се дължи и лихва. Искът за законна лихва върху сумата от 588.64 лв. също е неоснователен. Неоснователен е и иска за обезщетение за забава за периода от 15.9.2023г. до 28.5.2025г. в размер на 95.01 лв. Първо, неоснователен е, защото не се дължи главница, второ в заплатената на 27.5.2025г. сума от 370 лв., освен главницата по фактура № ********** от 31.7.2023г. от 287.09лв. е заплатена и сума от 82.91 лв., която е лихва, погасила процесното задължение за лихва. Заповедното производство е заведено на 3.6.2025г., когато въпреки че са недьлжими, са платени и главница и лихви още на 27.5.2025г. и всякакви други процесии задължеН.. Ищецът злоупотребява и с иска си за “дялово разпределение - 59.73 лв. Видно от представените от ответника фактури № ********** от 23.12.2023г. за периода от 1.12.2023г. до 31.12.2023г., фактура № ********** от 30.11.2023г. за периода от 1.11.2023г. до 30.11.2023г., фактура № 1502364595 от 31.10.2023г. за периода от 1.10.2023г. до 31.10.2023г., фактура № 1602366865 от 30.9.2023г. за периода от 1.9.2023г. до 30.9.2023г., фактура № 1402347658 от 31.8.2023г. за периода от 1.8.2023г. до 31.8.2023г. в сумите по фактурите е включено “дялово разпределение”. Ищецът цели неоснователно обогатяване. Ищецът дължи на ответника сума от 695.26 лв. без ДДС.

Втори път я е платил в сумата от 370 лв., платена на 27.5.2025г., платена без основание, респ. покрива и сума за дялово разпределение по целия иск, дори и съдът да уважи и награди ищеца за лъжите му пред съда и му ги присъди трети път /първо са недьлжими, второ са платени, трето са включени във фактурите и не се дължат самостоятелно/. Като акцесорна на главната претенция от 59.73 лв. - сума за дялово разпределение, не се дължи и лихва от дата на заявление - 03.06.2025г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 14.75 лв. - лихва за периода 16.7.2022г. до 28.5.2025г. Евентуално, отново е надплатена със сумата от 370 лв. платена на 27.5.2025г. Фактурите и кредитните известия не са осчетоводени от ищеца, той не е включил фактурите и кредитните известия в справките декларации по ДДС за продабжи. не се е разчел с бюджета с дължимото ДДС по тези фактури. С ищеца ответникът води спор отдавна. Вече е приключил един спор между настоящите страни със СПН - разрешен с Решение № 859 от 8.1 1.2018г. по в.т.д.№ 939 от 2018г. на ВОС. с което се отрекла дължимостта на суми за периода 01.5.2013г. - 30.4.2015г..

И в посочеН. пропес и отделно от него непрекъснато ответника заявявал, че не ползва имота и желае да се спре топлоподаването. Със заявление от 12.10.201бг.. получено от ответника на 18.10.201бг. отново ответникът заявил, че не желае доставка на топлоподаване, тъй като му се начисляват суми, въпреки че няма консумация. Поискал реално измерване на консумацията. Със свое писмо, изх. № Г 21276 от 27.10.2016г. ищецът го препратил към фирма “Бруната” ООД. Ответникът сезирал “Бруната” ООД, както указал ищеца със заявление от 20.2.2017г., получено от фирмата на 1.3.2017г. От датата 18.10.2016г. /евентално 1.3.2017г./ ответникът не дължи суми за никакво “топлоподаване”, тъй като изрично е 4 заявил, че не желае такова. Нещо повече, топлоподаване не е доставяно.