Решение № 3250 от 19.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3250 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100501399 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 - 273 вр. чл. 341 - 355 ГПК.

С решение №20108539 от 29.04.2021г., постановено по гр.дело №70768/201 8г. по описа на СРС, ГО, 90 с-в е отхвърлен предявения от ищеца Ц. И. И., ЕГН ********** срещу М. В. Д., ЕГН **********, З. Л. П., ЕГН ********** и Л. Н. П., ЕГН **********, иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик въз основата на упражнявано давностно владение в периода от 2006г. до края на 2017г. на поземлен имот с идентификатор *** съгласно КККР на гр.София, с адрес гр.София, р-н Витоша, ул.Ваклинец и площ от 675 кв.м., както и искането на основание чл.537, ал.2 ГПК да се отмени като последица от решението Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение №119, том I, рег.№726, дело №38/2018г. по описа на Нотариус Л. с №263 на Нот.Камара.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца Ц. И. И.. Жалбоподателят поддържа, че от показанията на разпитаните свидетели се е установило упражняваното от него владение върху процесния имот и обратното- не се е установило ответниците да с упражнявали постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено владение с намерение да държат вещта като своя.

Моли решението да бъде отменено, а искът - уважен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемите ответници в подадените в срок отговори на въззивната жалба оспорват същата. Твърдят, че ищецът не е установил със събраните по делото доказателства да е владял постоянно, непрекъснато, спокойно и явно процесния имот с намерение за своене.

Молат въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на СРС- потвърдено.

Претендират разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и 1 взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно константната съдебна практика на ВКС и съдилищата, за да послужи като основание за придобиване на недвижим имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. В тежест на въззивника- ищец Ц. И.

И. в случая е да установи с позволените от закона доказателствени средства, че е владял процесния имот през посочения в исковата молба период постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, като е демонстрирал както на ответниците, така и на трети лица намерение за своене, т.е. че владее имота като свой собствен.

В случая от показанията на свидетеля К.Д. се установява, че притежавал съседен имот през периода от 2006-2007 до 2014-2015г. През този период видял ищеца и свидетеля К.Д. да складират части от автомобили. Имотът бил заграден с телена ограда. Заявява, че не е виждал в имота наследодателите на ответниците, нямало овощна градина в него.

В показанията си свидетелят К.Д.- братовчед на ищеца заявява, че през 2006г. с ищеца заградили имота и свидетелят ползвал имота през 2006-2007г. като оставял там счупени брони и калници. После продължил ползването до 2016-2017г. Никой не бил предявявал претенции към имота. В началото ищецът ходел до имота, но после заживял в гр.Монтана. Знае за водени други дела между страните относно имота.

В показанията си свидетелката Ш. заявява, че имотът е на „дядо Л. и леля Ц.“ (наследодателите на ответниците) и живее в съседен имот от 1976 година досега. Не познава и не е виждала нито ищеца, нито свидетелите К.Д. и К.Д.. Ответниците обработвали имота, отглеждали зеленчуци, а впоследствие косяли трева и гледали кози. Разпознава ответниците в съдебната зала, не е виждала в мястото брони на коли и други авточасти.

Свидетелката К. живее в квартала от 60 години, знае имота като собствен на „Л. и Веско“, които направили ограда и пасяли там кози. Не познава свидетелите на ищеца, не е виждала други хора в имота освен ответниците. Описва подробности през годините относно ползването на мястото от ответниците.

Свидетелят Т. притежава имот от северната страна на процесния. Разпознава ответниците като ползващи имота, не е виждал авточасти в същия и не е виждал никой от свидетелите на ищеца, както и самия ищец.

Показанията на свидетелката Д. изцяло се припокриват с показанията на свидетелите Т., К. и Ш. относно ползването на имота през годините от 1990 досега.

Настоящият състав споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че показанията на свидетелите Д. и Д. не следва да бъдат кредитирани. Единият от тях е братовчед на ищеца, а другият твърди да е притежавал съседен имот тъкмо през периода през който ищецът претендира да е владял процесния имот, след което и двамата нямат никакви впечатления. И двамата свидетели нямат впечатления относно имота преди твърдяното му завладяване от ищеца през 2006г.

От друга страна показанията на тримата посочени от ответниците свидетели са 2 безпротиворечиви и кореспондират както едни с други, така и с останалите събрани по делото доказателства. И тримата свидетели притежават съседни на процесния имоти и живеят в същите от дълги години преди твърдения от ищеца период, по време на този период, а и досега.

Предвид изложеното и настоящият състав достига до извода, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване със събраните по делото писмени и гласни доказателства, да е владял процесния имот за период повече от 10 години постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, като в същото време е демонстрирал както на ответниците, така и на трети лица намерение за своене.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на ответниците сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. М. В. Д. е направила разноски в размер на 1800 лева, а останалите ответници не претендират разноски. Съдът намира направеното своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, доколкото към момента на сключване на договора за правна помощ предвиденото в НМРАВ минимално възнаграждение за този вид дела за една инстанция е 1500 лева и отчитайки действителната фактическа и правна сложност на спора, както и провеждане на две съдебни заседания с повторен разпит на свидетел.

По така изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20108539 от 29.04.2021г., постановено по гр.дело №70768/2018г. по описа на СРС, ГО, 90 с-в.

ОСЪЖДА Ц. И. И., ЕГН ********** да заплати на М. В. Д., ЕГН ********** сумата от 1800 (хиляда и осемстотин) лева- разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3