Решение № 310 от 16.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100503934 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД срещу Решение № 1137 от 23.01.2025 г., постановено по гр. д. 3 15189/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 72-и състав, с което са уважени предявените от ищеца „Дженерали застраховане“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД. Във въззивната жалба се излагат следните оплаквания срещу правилността на решението на СРС: съдът не обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Вместо това, той обсъдил едностранчиво само доказателствата, които подкрепят тезата на ищеца, и игнорирал част от установените обстоятелства. Съдът не е взел предвид и не е обсъдил в мотивите си и несъответствията, които съществуват между свидетелските показания, като това довело до необосновано решение. Поддържа, че СРС не е приложил правилно правилото за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса, като е дал превес на доказателствата, представени от ищеца.Твърди, че изключителна вина за настъпилото пътнотранспортно произшествие има водача на лек автомобил „Волво“ с рег. № ********, тъй като отнел предимството на дясностоящия спрямо него лек автомобил „Опел Астра“. Сочи, че наред с отнетото предимство, водачът на „Волво“ управлявал автомобила със скорост, несъобразена с пътната обстановка, интензитета на движение и видимостта, в нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Навежда се, че първата инстанция извършила неправилна преценка на назначената по делото САТЕ- въпреки че съдът кредитирал 1 заключението на САТЕ, той пренебрегнал констатацията на вещото лице, че водачът на лек автомобил Волво е имал техническа възможност да възприеме лек автомобил Опел Астра, което доказвало, че водачът на л.а. „Волво“ имал възможност да предотврати удара, но не го направил. Дори ако се приеме, че вина за настъпилото ПТП има и водача на л.а. Опел Астра, счита, че в случая е налице съпричиняване в размер на поне 50%. Моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново с което да отхвърли предявения иск.

Въззиваемият ищец – „Дженерали застраховане“ АД, чрез юрк. Р.К., с пълномощно по делото, в законоустановения срок е подал писмен отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата като неоснователна. Твърди се, че решението на СРС е правилно, тъй като е базирано на съвкупен анализ на доказателствата по делото, като от тях се установявало, че водачът на МПС, застрахован при въззивника има изключителна вина за настъпилото ПТП.

Поддържа се, че съгласно протокола за ПТП и свидетелските показания, водачът на „Опел“ е навлязъл в лентата на „Волво“ от пряка без предимство, препречвайки пътя, като от приетото по делото заключение на автотехническата експертиза се потвърждавало, че водачът на „Волво“ не е имал техническа възможност да избегне удара, тъй като в насрещната лента е имало друго МПС. Поддържа, че въззивника не е представил доказателства, които да оборят фактите, установени от органите на пътна полиция и вещото лице. По изложените съображения моли решението на първата инстанция да бъде потвърдено.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Пред първата инстанция е бил предявен иск с правно основание чл.411 от КЗ, с който ищецът е искал ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 8687.40 лв., представляваща регресно вземане за възстановяване на заплатено застрахователно обезщетение за щети по застраховано МПС „Волво ХЦ 90“ с рег. № ********, претърпени в резултат от ПТП на 12.12.2022 г., в село Осиковица, ПП-3, в района на км. 178.665, причинено по вина на водача на МПС „Опел Астра“ с рег. № ********, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, както и сумата от 15 лева представляваща ликвидационни разноски и мораторна лихва в 2 размер на 915.77 лв. за периода от 31.5.2023 г. до 14.3.2024 г. С процесното решение първата инстанция е уважила иска за регресното вземане до сумата от 8434.68 лв., като е отхвърлила иска за горницата до пълно претендирания размер от 8687.40 лв.; уважила е иска за лихва за сумата от 887.65 лв. и е отхвърлила иска за горницата до пълно претендирания размер от 915.77 лв. В отхвърлителната си част процесното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, че вина за процесното ПТП има само на водача на автомобил "Опел Астра", застрахован при ответното дружество, тъй като той е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като е навлязъл на пътя с предимство и е препречил движението на л.а. „ Волво“. С оглед на това съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване, тъй като поведението на водача на л.а."Волво" не е допринесло за инцидента. Въз основа на назначената по делото САТЕ, съдът е определи размера на вредите на 8419.68 лв., към които е добавил и ликвидационните разноски в размер на 15 лв., и е осъдил ответника за сумата от 8434.68 лв., като искът за горницата е бил отхвърлен.

По така предявеният иск в тежест на ищеца е било да установи сключването на валиден договор за имуществена застраховка на ППС, настъпването в срока на действие на застрахователния договор на вреди по застрахованата вещ, които се намират в причинна връзка с поведение на водач, чиято гражданска отговорност към този момент е застрахована от ответника, стойността на вредите и на обичайните ликвидационни разноски.

Ответникът е следвало да докаже възраженията си за изключителна вина на водача на л.а.

„ Волво“ и евентуално направеното възражение за съпричиняване.

Съдът не намира направените от ответника оплаквания във въззивната жалба за основателни по следните съображения:

Основният спорен въпрос по делото е чия е вината за настъпване на процесното ПТП. Във връзка с установяването на това обстоятелство по делото пред първата инстанция са били събрани следните доказателства: протокол за ПТП и административнонаказателната преписка изготвена във връзка с него, показанията свидетелката Берова- водач на л.а. "Опел Астра" и заключението на САТЕ. В представеният протокол за ПТП е записано, че водачът на л.а. „ Опел Астра“, движейки се по улица без име и на кръстовището с ПП-З, при извършване на неправилна маневра „ляв завой", не се съобразява с уч. 2, движещ се направо по ПП-3 с което реализира ПТП с материални щети. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.

Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП 3 обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава / в този смисъл Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. дело № 444/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. дело № 768/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. дело № 423/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. дело № 750/2011 г., II т. о., ТК и Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. дело № 1506/2013 г., I т. о., ТК/. По делото са събрани и други доказателства, които установяват посочения в протокола за ПТП механизъм на настъпване на произшествието. В изготвената и приета по делото САТЕ се констатира, че лек автомобил „Волво“ се е движил по ПП-3 с посока село Осиковица и на кръстовището водача преминава направо. По същото време лек автомобил „Опел Астра" се движи по улица без име от дясно и на кръстовището водача извършва маневра за завиване наляво по ПП-З. Водачът на л.а. „Опел Астра" спрял в района на кръстовището и не възприел движещия се лек автомобил „Волво , който с предна част го удря в предна дясна част. Вещото лице е посочило, че за да се получат уврежданията в предна дясна част, лек автомобил Опел Астра е бил в положение, косо на оста на път ПП-3, срещуположно на лек автомобил Волво. Експертизата е установила, че няма данни за технически причини за настъпване на произшествието, а причините са от субективен характер- действията на водача на лек автомобил Опел Астра с органите за управление- водачът е имал техническа възможност да спре преди навлизане в района на пътното платно на път ПП-3 и пропусне преминаването на лек автомобил Волво.

Експертизата е установила и че няма данни за времето на престояване на лек автомобил Опел на мястото на ПТП, като водачът на лек автомобил Волво е имал техническа възможност да възприеме лек автомобил Опел Астра, но опасността е възникнала към момента на навлизане на лек автомобил Опел в района на пътното платно на път ПП-3.

Вещото лице е разяснило, че към момента на удара л.а. Опел Астра е бил в покой и с нулева скорост, а л.а. „Волво“ се е движел с 35 km/h, при ограничение от 40 km/h. В експертизата е посочено и че не може да се определи предотвратимостта на удара за водача на лек автомобил Волво чрез предприемане на маневра за аварийно спиране или отклонение на автомобила към лявото платно. По делото е разпитана и свидетелката Берова която посочва, че спряла колата си „малко по-напред" на кръстовището, с работещ двигател и включени спирачки. Посочва, че л.а. „Волво“ се движел "много силно" и "по-вдясно" от обичайното си пътно платно, за да избегне друга чакаща кола. Настоящият състав споделя изводите на първата инстанция, че не следва да се кредитират показанията на св. Берова, защото същите противоречат на назначената по делото САТЕ, съобразно която за да се получат уврежданията в предна дясна част на автомобил Волво, автомобил Опел е бил в положение косо на оста на пътя, срещуположно на лек автомобил Волво. Вещото лице ясно е посочило причината за настъпване на процесното ПТП, а именно: действията на водача на л.а. „ Опел Астра“, който е не е спрял преди да навлезе в района на пътното платно на ПП-3 и не е пропуснал движещия се по път с предимство л.а. „Волво“. С оглед на изложеното неоснователно се явява оплакването на въззивника за необоснованост на изводите на първата инстанция и неправилен анализ на доказателствения материал. Недоказано се явява и твърдението на въззивника, че изключителна вина на процесното ПТП има водача на л.а.

4

„Волво“, който отнел предимството на л.а. „ Опел Астра“- обратното се установява както от назначената по делото САТЕ, така и от показанията на св. Берова която също потвърждава, че водачът на л.а. „ Волво“ се е движел по път с предимство. Ирелевантно е и позоваването на САТЕ в частта в която е посочено, че л.а. „ Волво“ е имал възможност да възприеме л.а. „ Опел Астра“, защото по- надолу в заключението си вещото лице ясно е посочило, че не може да се установи дали водача на л.а. „Волво“ е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, т.е. и това твърдение на въззивника не се доказа. Недоказано и бланкетно е и оплакването на въззивника за съпричиняване- назначената по делото САТЕ ясно е посочила че вина за настъпването на процесното ПТП има само водача на л.а „ Опел Астра“. В допълнение към това твърденията на въззивника, че водача на л.а. „ Волво“ е карал с несъобразена скорост, са изцяло необсновани, защото САТЕ е установила, че автомобилът се е движил със скорост от 35 km/h, при ограничение от 40 km/h. В обобщение водача на л.а. „ Опел Астра“ е нарушил разпоредбите на чл.47 и чл.50,ал.1 от ЗДвП, като не е спрял преди да навлезе в района на пътното платно на ПП-3 и не е пропуснал движещия се по път с предимство л.а. „Волво, което в крайна сметка е причината за настъпване на процесното ПТП.