Определение № 1921 от 19.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1921 гр. Бургас, 19.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501029 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 538, ал. 1 вр. чл. 627е, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. П. (D. P.) чрез процесуален представител адв. Валентина Горенова срещу Определение №281 от 11.06.2024 г., постановено по ч. гр. д. №288/2024 г. по описа на Районен съд- Поморие. С обжалвания съдебен акт е оставена без уважение молба на настоящия жалбоподател за издаване на Европейско удостоверение за наследство по реда на Регламент (ЕС) 650/2012 г. и чл. 627е ГПК.

В частната жалба е застъпено становище за неправилност на поставеното определение. Твърди се, че молителят и неговата покойна съпруга (М. А. П.) са пребивавали постоянно в Република България, тук са устроили живота си и имат имущество само на територията на страната. Излага, че като граждани на Обединеното кралство Великобритания, което към момента на пристигането им в Република България е било държава членка на Европейския съюз, са им били издадени разрешителни за продължително пребиваване в страната.

Счита, че съгласно принципа за „равно третиране“, прокламиран в чл.

23 от Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, не следва да бъде третиран като чужденец. Намира, че по отношение на него е приложим Регламент (ЕС) 650/2012 г., като смята, че българският съд е компетентен да му издаде Европейско удостоверение за наследство.

1

Последното счита, че му е нужно, за да може да се разпореди с с придобития през време на брака лек автомобил. Моли съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 278, ал. 4 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване по чл. 627е, ал. 3 ГПК.

Разгледана по същество същата е неоснователна, а обжалваното определение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено, но при различни мотиви.

Настоящият съдебен състав достига до този извод при следните аргументи.

Производството пред Районен съд- Поморие е образувано по подадено заявление от Д. П.. Със същото молителят е изложил, че на 27.11.2021 г. в гр. София е починала съпругата му- М. А. П., за което обстоятелство е съставен Акт за смърт №2350 от 29.11.2021 г. от Община Поморие. Твърди, че и двамата са били постоянно пребиваващи в Република България, като при пристигането си в страната получили разрешение за постоянно пребиваване и личен номер (ЛН). От този момент и към датата на настъпилата смърт на М.

П. живеели в закупен по време на брака недвижим имот, находящ се в ***. Твърди, че от брака помежду им няма родени деца и двамата нямат предишни бракове. Помилил е първоинстанционният съд да издаде Европейско удостоверение за наследство, за да може да се разпореди с наследените от него активи. Посочено е, че към заявлението се прилагат декларация за истинността на твърдените факти и обстоятелства, копие от издадено разрешение за пребиваване, удостоверение за адрес на пребиваване на починалата, преписизвлечение от акт за смърт, копие от свидетелство за регистрация част I на МПС, собственост на починалата, копие от свидетелство за брак, копие от нотариален акт за собственост на недвижимия имот, където съпрузите са живеели съвместно. Въпреки соченото, към заявлението не са приложени визираните преписи от разрешение за пребиваване; удостоверение за адрес на пребиваване на починалата.

Свидетелството за сключен граждански брак е представено единствено на английски език без превод на български.

След като е разгледал заявлението, първоинстанционният съд е счел, че Регламент 650/2012 г. е приложим единствено за граждани на ЕС, за да удостоверят чрез ЕУН правата си на наследници пред властите на друга държава- членка съобразно предвиденото в чл. 69 от Регламента. Приел е, че доколкото молителят и починалото лице са граждани на Обединеното кралство, то Регламентът в този случай се 2 явява неприложим и е оставил без уважение молбата.

Пред въззивната инстанция частният жалбподател излага, че ЕУН му е нужно, за да се разпореди с лекия автомобил, който със съпругата си са придобили през време на брака. Представил е като писмено доказателство и уведомително писмо от Британското посолство в София, в което е посочено, че Обединеното кралство не поддържа единна система за гражданска регистрация въз основа на която може да бъде издадено удостоверение за гражданско състояние.

При така изложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

Регламент (ЕС) 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство е приет по обикновена законодателна процедура и обвързва всички държави членки на Европейския съюз с изключение на Ирландия и Дания. Последните не са обвързани от регламента и техните органи не са задължени да го прилагат при уреждане на отношения, възникнали по повод наследства с трансграничен елемент. Регламентът е приет с цел засилване на съдебното сътрудничество между държавите членки на ЕС. Съгласно чл. 288 ДФЕС регламентът като нормативен акт от системата източници на правото на ЕС е такъв с задължително и пряко действие за държавите членки. Доколкото Република България е член на Европейския съюз, то Регламентът е част от действащото обективно право и има пряко действие на територията на страната, като е задължителен за прилагане от органите на властта (в т.ч. и органите на съдебната система). При това положение изводът на първоинстанционния съд, че Регламент (ЕС) 650/2012 е неприложим се явява неправилен. Обвързаността на българския съд се изследва на плоскостта, че Република България е член на ЕС, респ. регламентът е част от действащото право в страната, а не на плоскостта коя е държавата по произход на молителя и починалото лице. Регламент 650/2012 създава ЕУН, чието издаване могат да искат както граждани на държави членки, така и тези на трети страни.

Първоинстанционният съд е следвало да разгледа заявлението по същество, прилагайки именно разпоредбите от Регламент (ЕС) 650/2012.

Европейското удостоверение за наследство (ЕУН) е създадено като официален свидетелстващ документ с унифицирана форма и съдържание с цел бързото, лесно и ефективно уреждане въпросите, свързани с наследяване с трансгранични последици, като в рамките на Съюза наследниците, заветниците, изпълнителите на завещание или управителите на наследствено имущество да могат лесно да докажат правното си положение и/или правата и правомощията си в друга 3 държава членка. ЕУН не следва да заменя националните документи, които се използват за сходни цели в държавите- членки и уредени във вътрешното право. Изведената цел е уредена в (67) от Преамбюла, както и в чл. 63 на Регламента. В този смисъл, когато е сезиран със заявление за издаване на ЕУН, районният съд трябва да извърши проверка дали фактите и обстоятелствата, изложени в заявлението, които определят естеството на правоотношението попадат в материалноправния обхват на Регламента. На първо място, се изследват фактическите положения, свързани с пространствените (на време и място) предели на правоотношението, тъй като ЕУН може да бъде издадено само във връзка с наследства, открити след 17.08.2015 г., които имат трансграничен елемент. „Трансграничен елемент“ съгласно съображения (7) и (67) е налице, когато се създава необходимост лицата, които искат издаването на ЕУН да докажат правното си положение в държава членка, различна от тази на издаването му (например в държава членка, в която се намира наследственото имущество).

В настоящия случай заявителят твърди, че наследодателят М. П. е била със статут на постоянно пребиваваща в Република България.

Наследствените активи се сочи, че са единствено на територията на страната- л.а. марка „Опел“, модел „Мока“ с рег. №*******.

Заявителят иска издаване на ЕУН, за да може да се разпореди с процесния лек автомобил на територията на страната. При съвкупния анализ на обстоятелствата се достига до извод, че липсват трансгранични последици от наследяването, поради което ЕУН не следва да бъде издавано, тъй като съгласно съображение (67) използването на удостоверението не следва да заменя националните документи, които се използват за сходни цели в държавите членки.

За целите, сочените в заявлението на Д. П. следва да бъде издадено удостоверение за наследници по реда и във формата, уреден от националното законодателство Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗГР удостоверенията за гражданско състояние /в т.ч. раждане, брак, смърт/ се издават от общинската администрация въз основа на регистрите на населението. Удостоверението за наследници се издава въз основа на данните от Националната база данни „Население“ и локалната база данни „Население“, както и на данните от регистрите на актовете за гражданско състояние. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба №РД02-20-6 от 24.04.2012 г. удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. В производството се твърди, че М. П. е била със статут на постоянно пребиваваща в Република България. В случай, че тя има удостоверение за постоянно пребиваване, издадено от СДВР или ОД на МВР, дирекция „Миграция“, то същата на основание чл. 3, ал. 2, т.

2, б. „а“ ЗГР е подлежала на вписване в регистрите на населението. По делото има представен препис от акт за смърт, издаден от Община 4

Поморие.

С оглед гореизложеното искането на Д. П. за издаване на Европейско удостоверение за наследници е неоснователното. Същият е следвало да се обърне към общинската администрация в гр.

Поморие, за да му бъде издаден национален документ, удостоверяващ неговите права на наследник /удостоверение за наследници/ и в случай на отказ, да обжалва същия по административен или съдебен ред.

Постановеното от РС- Поморие определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, Окръжен съд- Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №281/11.06.2024 г., постановено по гр.д. № 288/2024 г. по описа на Районен съд- Поморие.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на съобщение на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5